Осъден за лихварство мъж е оправдан от Върховния касационен съд 8 години, след като същият съд потвърждава присъдата му. Преразглеждането става по реда за отмяна на влезли в сила съдебни актове по наказателни производства, което е допустимо само на определени основания. Сред тях е решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, с което е установено съществено нарушение на едноименната конвенция. В случая такова решение няма, но пък е приложено по аналогия налично решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург, въз основа на което лихварството с лични средства не било престъпление.
Съгласно чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс „който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца“.
Според тълкуване на Съда на ЕС от миналата година обаче
лихварството със собствени средство не може да бъде преследвано по този състав,
т. е. не е престъпление.
Последва тълкувателно решение на ВКС, в същия смисъл, което обърна съдебната практика наопаки. То гласи: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.
Именно това сочи осъденият лихвар в искането си делото срещу него да бъде възобновено и той да бъде оправдан. И понеже не е налице решение на съда в Страсбург, каквото НПК изрично сочи като отменително основание,
ВКС прилага по аналогия наличното решение на съда в Люксембург.
Аргументите са, че и в двата случая става въпрос за нарушено право на Европейския съюз, в което фундаментален принцип е, че никой не може да бъде осъден за деяние, което не е престъпно – принцип, който е водещ и в българското наказателно право.
Отчетено е, че осъденият за лихварство няма възможност да съди държавата по ЗОДОВ – както заради изтеклата отдавна давността за това, така и защото
гражданският съд не може да извърши инцидентен контрол
по въпрос от компетентността на наказателния.
Същевременно съставът на ВКС приема, че прилагането по аналогия в конкретния случай на отменително основание, каквото в НПК не е изрично уредено, следва да бъде по изключение.
Посочен е и срокът, в който всеки осъден окончателно за лихварство по този текст е можел да иска възобновяване на делото и отмяна на крайния съдебен акт – до 15 септември 2024 г., когато е изтекъл 6-месечният срок от постановяване на тълкувателното решение на ВКС. Не е ясно колко осъдени за лихварство са се възползвали от тази възможност.
