Коментатори и анализатори вещаят хаос след първия тур на президентските избори в Румъния в неделя, който бе спечелен от националиста Джордже Симион. Той на практика отвя опонентите си с над 40% от вота. Негов съперник във втория тур ще бъде кандидатиралият се като независим кандидат кмет на Букурещ Никушор Дан, който взе около 20 процента.
Румъния влезе в международните новини в края на миналата година, когато Конституционният съд в страната анулира първия тур на президентските избори. Той беше спечелен от смятания за аутсайдер Калин Джорджеску, но съдът обяви, че това е станало след вероятна намеса на Русия. Основните политически партии се обявиха срещу Джорджеску, защото реториката му е на проруски крайнодесен политик, силен критик на НАТО и западната подкрепа за Украйна.
След решението на съда
избухнаха протести в големите градове в страната, а напрежението се покачи.
Случаят доби още по-сериозни измерения, след като на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари американският вицепрезидент Джей Ди Ванс го посочи като „доказателство“ за недемократичността на Европа като цяло. Ванс подчерта тогава, че Европа трябва да се страхува не от Русия, а от врагът отвътре.
Лидерът на крайнодясната партия „Съюз за обединение на румънците“ Джордже Симион се застъпи за Джорджеску и успя да извлече максимални ползи от близостта си с отхвърления кандидат. Той обеща, че
ако спечели президентските избори, ще върне забранения кандидат
на лидерски пост, най-вероятно като премиер.
С президент Симион и премиер Джорджеску системните партии ще имат голям проблем. Анализаторите наричат тази възможност „тежка политическа криза“. Перспективата за правителство, ръководено от Джорджеску, може да изправи косите на инвеститорите, тъй като той многократно е заявявал, че подкрепя национализациите и преференциалното третиране на румънските компании.
Може би правилният прочит на тази ситуация е,
че има тежък срив на доверието в политическата система.
Едва ли би било особено смислено твърдението, че над 40% от румънците подкрепят крайната десница или искат да изгонят чуждестранните инвеститори от страната. Но пък е съвсем логично да се предположи, че са крайно разочаровани от решението на съда да отстрани Джорджеску, чийто триумф бе ясен сигнал, че има големи пукнатини в модела на управление. Те са недоволни и от факта, че всеки политик обещава да изкорени корупцията, но никой не го прави. По стар балкански обичай, чрез забраната на Джорджеску да се яви на изборите съседите предпочетоха да заметат проблема под килима, вместо да го решат.
Вотът в неделя ясно показа, че разочарованието сред румънците расте. Въпреки че Румъния
положи много усилия да развие икономиката и енергетиката си,
„там се наблюдава огромна разлика в жизнения стандарт на хората, както и в нивото на развитие на големите градове и селските региони, които са безнадеждно изостанали и засегнати от миграцията. Най-големият бич, както казват самите румънци, са корупцията, шуробаджанащината, сенчестата икономика, самообогатяването на елитите, политическото влияние върху правосъдието и непрозрачността на администрацията.
Джорджеску и Симеон, както много техни събратя популисти по света, яхнаха недоволството на хората от утвърдените политици и партии, и спечелиха. Не, че те ще разрешат болните за обществото проблеми, но пък са сигнал, че правилата на играта в политиката са се променили безвъзвратно. Ако статуквато иска да запази мястото си, трябва да излезе от зоната си на комфорт и да покаже на популистите, че може не само да обещава, но и да изпълнява ангажиментите си.
