Историята на Русия е въртележка от периодично затягане на примката около свободата – особено по отношение на културата и изкуството. По съветско време писатели, музиканти и художници в големите градове, най-вече в Ленинград, днешен Санкт Петербург, създаваха и разпространяваха произведенията си нелегално.
Самиздатът беше не просто форма на културно оцеляване, а акт на съпротива. Заплахата от изселване, трудов лагер или затвор не спираше творците. Напротив, репресивната машина често действаше като катализатор. Колкото повече се затягаше контролът, толкова по-изобретателни ставаха посланията, кодирани в музика, поезия и картини.
Полицията арестуваше младежи за пиърсинги, татуировки или пънкарски прически. Официално – за „нарушаване на обществения ред“, неофициално – заради отказа им да изглеждат и мислят „правилно“. Резултатът обаче почти винаги беше един и същ. Вместо да унищожи алтернативната култура, държавата я превръщаше в мит и легенда, която вдъхновяваше нови последователи.
Днес, десетилетия след края на СССР, Русия отново е обсебена от забрани и то дотоклова, че вече почти всичко е в черния списък. Особено след анексирането на Крим през 2014 г. и началото на пълномащабната война срещу Украйна, през февруари 2022 г., заплахите и преследването са се превърнали в основен инструмент на управление.
Забранява се не само политическата опозиция, но и всяка форма на културно или дори битово „отклонение“. В някои региони дори се стига до абсурд. В Новосибирск през 2017 г. бяха въведени глоби за собственици на домашни любимци за „прекомерен шум“ през нощта – лай, мяукане и други животински звуци, които изведнъж се оказаха сериозен обществен проблем.
Един от най-емблематичните примери за тази мания по регулиране на всичко е забраната на луксозното дантелено бельо. В Русия, както и в Беларус и Казахстан, то на практика беше извадено от пазара под претекст за грижа за здравето на населението.
Истинската причина обаче е икономическа. През 2013 г. Русия и Казахстан въведоха изискване бельото да съдържа поне 6% памук, а целта на мярката беше да защити местното памукопроизводство. Наистина забраната лесно се заобикаля, но символиката е показателна.
Репресиите не се изчерпват с бита. През 2024 г. руската прокуратура обяви фондация „Клуни за справедливост“, създадена от Джордж и Амал Клуни, за „нежелана“ организация. Защото критикувала руското законодателство за чуждестранните агенти и настоявала за наказателна отговорност на висши руски ръководители. Според властите това било опит да се „дискредитира Москва с помпозността на Холивуд“.
Още по-рано, през 2014 г., Русия забрани концертите на словенската група „Лайбах“. Обвиненията срещу нея звучат смехотворно – сатанизъм, прослава на насилието и „животинските инстинкти“. Руски православни активисти дори посочиха кавъра им на „Sympathy for the Devil“ като доказателство за влиянието на Лукавия, но без да отбележат, че оригиналът е на „Ролинг Стоунс“.
„Лайбах“ обаче никога не са били просто група. Те са част от движението „Ново словенско изкуство“, което е едно от най-силните интелектуални дисидентски течения в бившия социалистически лагер. Най-честото обвинение срещу тях в миналото е било, че проповядват фашизъм, на което те отговарят с ирония: „Ние сме толкова фашисти, колкото Хитлер е художник“.
След 2022 г. цензурата в Русия придобива още по-структуриран вид. Петербургското издание „Фонтанка“ разкри съществуването на черен списък на артисти, смятани за нежелани от властите. Той се разпространявал неофициално сред концертни промоутъри и се актуализира постоянно. Дори без писмен документ всички в бранша знаят кои имена са табу.
Паралелно с това руското външно министерство наложи санкции на редица западни публични фигури, включително актьорите Шон Пен и Бен Стилър, с постоянна забрана за влизане в страната. Официалната причина, обявена от Москва, бе, че забраната е в отговор на санкциите на администрацията на тогавашния президент Джо Байдън, но неофициално – и двамата американци са посетили Украйна, за да покажат подкрепа.
Най-яркият символ на тази война остава пънк групата „Пуси райът“. На 15 декември московски съд я обяви за екстремистка организация и забрани дейността ѝ в Русия. Това беше логичен завършек на дългогодишно преследване, започнало още през 2012 г. с прочутата „пънк молитва“ в катедралата „Христос Спасител“, когато певиците от групата призоваха Богородица да „прогони Путин“. Две от тях платиха с години затвор в наказателна колония.
Днес повечето членове на „Пуси райът“ живеят в изгнание. Надя Толоконникова открито заяви, че целта на закона е да заличи групата от общественото съзнание. Опасенията обаче вече не са само за самите изпълнителки, а и за техните поддръжници, които остават в Русия.
Репресиите стигат и до утвърдени звезди на руската и световната сцена. Радиостанциите спряха песните на Алла Пугачова, братята Меладзе, VIA Gra, Мадона и Лейди Гага. Всички те са „виновни“, че са критикували войната или властта. Пугачова напусна страната, а съпругът ѝ Максим Галкин беше обявен за „чуждестранен агент“. Мълчанието на Константин Меладзе пък беше възприето като форма на предателство.
Паралелно с това улични музиканти са били арестувани за изпълнение на протестни песни. Певицата Диана Логинова от групата „Стоптайм“ беше задържана многократно, включително заради изпълнение на песен с намек за „Лебедово езеро“. Музиката от балета на Чайковски открай време е символ на политическата криза в Русия и е звучала, когато почине държавен лидер. Това е музиката, която руснаците са слушали по обществената телевизия след смъртта на Брежнев, Андропов и Черненко. Асоциацията, която властите виждат е, че и на Путин му се вижда краят.
След началото на войната срещу Украйна законодателството беше допълнено с нови престъпления, като например „дискредитиране на армията“ и разпространение на „фалшиви новини“. Присъдите могат да бъдат години затвор, а за държавна измяна – доживот. В тази атмосфера забраната се превръща в универсален език на Кремъл.
Единственото положително обстоятелство е, че историята е показала, че забраните рядко постигат желаното. Те не убиват културата, а я извеждат в нелегалност, където тя много често става по-силна, по-радикална и по-влиятелна. Русия може да забрани дантелата, музиката и думите, но не може да забрани импулса за свобода на творците. Той просто чака първата появила се пукнатина, за да излезе на повърхността.
