Изтеклата 2025 г. започна с фанфари за съставянето на правителство, премина под „Одата на радостта“ за приемането ни в еврозоната, но завърши с ударите на съдбата на протестите и погребалния марш за споминалото се „стабилно и успешно управление“. Трудно е да се каже какъв би бил най-подходящият музикален фон за започналата 2026 г., може би музика от поредицата „Умирай трудно“. Би подхождало нещо драматично и олицетворяващо финалната битка за оцеляване, в която влизат основните политически играчи и партийно-политическата система като цяло.
Тук трябва да отчитаме една от ключовите характеристики на българската политика през последните поне 20 години и същевременно основна причина за системната й криза. Системата изпадна в дисфункция, когато партиите дегенерираха от жизнеспособни политически организми до своеобразни ЕООД-та, т.е. в активи, управлявани чрез еднотипен бизнес модел от техните лидери-собственици. В тази система оцеляването се измерва по своему и няма пряка връзка с нормалните начини на поддържане на жизнеспособност на партиите в условията на демокрация.
Безусловен критерий номер едно е
поддържането на финансовите потоци към партията и нейната върхушка,
което в българските условия се гарантира почти изцяло чрез придобиване и запазване на контрол върху държавните ресурси. Това се осъществява чрез отлично познати и същевременно ревниво защитавани инструменти: контрол върху обществените поръчки и регулаторите, способност да се монополизират ключови (печеливши) сектори, достъп до ресурсите на еврофондовете, размиване на границата между партийно финансиране и лични активи на лидера и неговото най-близко обкръжение.
Обезпечаването на това базисно условие на партийното оцеляване и през следващата година ще бъде контролът върху институциите, което предполага ожесточена битка за неговото запазване/придобиване. Ясно е, че не всички елементи на държавата имат еднакво значение в този контекст, поради което 2026 г. ще премине под знака на сражения на три „бойни полета“: силовите, правораздавателните, антикорупционните и финансово контролни органи, ключовите регулатори (държавни комисии) и местната власт. Този конфликт започна преди няколко години, но сега навлиза във финална или по-скоро фатална фаза. Ще важи прочутата заповед на Сталин „Нито крачка назад!“
В тези условия изключително значение придобива и
влиянието върху основните медии, които се използват за защита на лидера
и неговите бизнеси, атаки срещу конкурентите и поддържане на електоралните ядра във „възбудено“ състояние с помощта на елементарни наративи за „образа на врага“.
Когато говорим за политическото оцеляване на партиите в България, трябва да имаме предвид, че по същество това означава личното оцеляване на „лидера-собственик“. Това ще бъде основната цел на всички политически играчи, всичко останало е средство. А личното оцеляване се изразява в три основни гаранции. Първо, гаранция за недосегаемост – политическа и юридическа. Една от най-важните задачи на контрола върху институциите е именно да осигури, че лидерът няма да бъде привлечен към отговорност за минали или настоящи действия. Второ, опити да се поддържа поне някаква видимост за легитимност, въпреки че това е най-уязвимото място на системата. Трето, при по-старите (отдавнашни) лидери вече стои въпросът за наследяването (предаване на властта в подходящи ръце) и търсене на начини за трансфер на натрупаните активи на безопасно място. Това несъмнено е най-трудната задача, която почти никога не се е отдавала на българските политици.
Много ясно личи, че гореописаните предизвикателства са валидни за всички парламентарно представени партии и техните лидери, въпреки че се проявяват в различни приоритетни измерения. Несъмнено
най-драматично е положението на ГЕРБ, ДПС „Ново начало“, „Възраждане“ и ИТН,
които са стопроцентова функция на своите собственици, но не е за подценяване изпитанието, на което ще бъдат подложени и останалите.
Така разбираме, защо българската партийно-политическа система изпадна не просто в тежка, но и необратима криза. Съществуващите основни партии са загрижени не за управлението на държавата, а за оптимизация на посочените по-горе критерии и механизми за оцеляване на лидера-собственик и неговия бизнес кръг. Хроничната нестабилност, слабото и зависимо от задкулисни сделки правителство е идеалната среда за партиите ЕООД-та, защото позволяват неограничено лобиране, преразпределение на постове и пари в сянка и задушаване на държавния контрол. Политическата криза у нас се превърна в криза на един провален бизнес модел.
Борбата за оцеляване на политическите играчи през 2026 г. ще се развива в изключително напрегнато, а в много отношения остро конфликтно поле от събития, някои от които са неминуеми, а други – вероятни, макар и трудно предвидими.
Ясно е, че навлизаме в пореден цикъл на извънредни избори – поне едни предсрочни парламентарни (но по-вероятно повече) в началото на пролетта и президентски в късната есен. Тук основният „черен лебед“, който може да повлияе решаващо върху хода и изхода на борбата, е президентът Румен Радев. От неговото решение дали, кога, с кого и как да влезе в партийната политика ще зависи колко парламентарни избори ще имаме през тази година и какви ще бъдат последиците от тях.
Друг важен процес със силно влияние върху партийните битки ще бъде
динамиката на социално-икономическото положение в страната,
която пряко ще бъде обвързвана с поведението и решенията на основните политически субекти. Реалните параметри на тази динамика вероятно съществено ще се отклонят от розовите обещания как сме „напълно готови за еврото“ и как присъединяването към еврозоната като с магическа пръчка ще облекчи всички наши проблеми.
Силно отражение върху вътрешнополитическите процеси ще оказва усложнената международна обстановка, разломът в трансатлантическите отношения и задълбочаващите се проблеми вътре в Европейския съюз. Те ще засилват чувството на несигурност и страховете от катаклизми, особено като се има предвид патологичната неспособност на гаснещата българска политическа класа да формулира и отстоява българския национален интерес (извън привичното подмазване на поредния припознат като силен на деня чужд фактор).
