Малко остава до парламентарните избори на 19 април – онзи тържествен момент, в който демокрацията се разгръща в пълния си блясък, а политиците уверено обясняват как няма да работят един с друг. Кампанията върви, страстите се покачват, а най-ясното послание засега е изненадващо просто – всички искат да управляват, но сами, защото оставалите не са достатъчно добри за тях. Това би било чудесно, ако парламентът беше едноличен търговец, а не институция с 240 депутати и нямаше нужда от поне 121 гласа за мнозинство.
Аритметиката е безмилостна, но политиката не чак толкова, затова там винаги има място за интерпретации и, когато се наложи, пълна липса на връзка с реалността.
Дебати има, но без опоненти
Един от най-ярките примери за липсата на диалог в кампанията е отказът на лидера на „Прогресивна България“ Румен Радев да участва в лидерски дебат с „Продължаваме промяната“- „Демократична България“. Посочената причина е, че няма да дебатира с хора, които „лъжат и манипулират“. Това е интересен стандарт, който, ако бъде приложен последователно, рискува да остави политиците ни безмълвни.
Основният конфликт се върти около обвиненията на Асен Василев, че в листите на „Прогресивна България“ има хора, свързани с Държавна сигурност. Василев твърди, че има десетки такива случаи, но не посочва конкретни имена.
От другата страна последва възмущение, че се разпространяват „лъжи и клевети“. Комисията по досиетата все още не е обявила резултатите си, така че засега спорът е в категория „ще видим“.
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ опита да върне разговора към „голямата картина“ – разграждането на модела „Пеевски-Борисов“. Само че, както често се случва, детайлите се оказаха по-интересни от картината и дори тази тема не заслужи дебат.
Междувременно Бойко Борисов обяви, че няма да прави коалиция нито с „Прогресивна България“, нито с ДПС, нито с когото и да било, който не отговаря на неговите критерии. В превод – коалиции ще има, но с правилните хора, като засега не се посочва кои са те.
Лидерът на ГЕРБ обвини опонентите си в „празнодумство“ и ги упрекна, че не дават ясен отговор по ключови теми като например еврото. От своя страна „Прогресивна България“ го определи като част от „олигархичен модел“ и така разговорът постепенно се превърна в състезание кой по-убедително ще обясни защо другият е проблемът в политиката ни.
Евро, рубли и дограма
На този фон „Възраждане“ внесе свежа доза парадокс в кампанията. Депутатът Димо Дренчев заяви в телевизионно интервю, че България била „насилена“ да влезе в еврозоната, но не е проблем да излезе от нея. Като гражданин се чувствал изтерзан от еврото, но като бизнесмен – не съвсем. Това бе рядко откровен момент, в който икономическата реалност проби идеологическата мъгла.
Дренчев и брат му са собственици на фирма за дограма и по този повод настоя, че иска да има избор какво да си купи, а покрай санкциите срещу Русия е лишен от такъв. Депутатът вероятно би искал да може да купува и руска дограма.
Той все пак остана верен на радикалния популизъм, с който партията му ни залива открай време, въпреки че знае, че е невъзможен. Дренчев стигна дотам да предложи хората с най-ниски доходи да плащат по-ниски данъци или изобщо да не плащат такива. Какво пък, може и да е забравил, че става въпрос за голяма част от населението и че все пак някой трябва да плаща, за да не се стигне до тежки проблеми в обществото.
Другият парадокс е, че въпреки пороя от критики към Европейския съюз, партията не настоява за излизане от него. Това поставя „Възраждане“ в интересната позиция да бъде едновременно и „за“ и „против“ – нещо като човек, който не харесва ресторанта, но редовно вечеря там.
Всички срещу всички
БСП също влезе в надпреварата с категорична позиция, че няма да управлява с ГЕРБ и ДПС, въпреки че все още не е ясно дали ще прескочи оградата. Представители на партията твърдят, че избирателите искат социалистите да не се сдружават с Борисов и Пеевски, с които управляваха до вчера.
Според Илиян Йончев от БСП партията е извлякла поуки от миналото и сега влиза в кампанията с нова енергия. Срещите с избиратели са станали по-посещавани, интересът е по-голям, а партийният дух бил събуден. Политическата пролет очевидно е настъпила, поне на думи.
В отговор Бойко Борисов не пропусна да нападне левите партии, да напомни за „разбойническата приватизация“ и намекна, че каквото и да говорят, не бива да им имаме вяра.
„Червената олигархия навремето разграби държавното имущество, наряза заводи като „Мраз“ на скрап и уволни работниците. А днес на това място има едни богати хора, които са водачи на листата на „Прогресивна България“ в Силистра. Това са ни опонентите – много пари и много реклама“, заяви той на 4 април.
Интересното е, че критиките на Борисов винаги са срещу другите, но рядко срещу собствените му редици.
Социалният антрополог Харалан Александров внесе малко реализъм в картината. Според него след изборите ще се наложи договаряне, дори „търгуване“ на мандати. Това е дипломатичен начин да се каже, че всички тези категорични „никога“ и „с тях – не“ ще бъдат внимателно преразгледани. А може и да са прах в очите на избирателите.
По-сериозното му предупреждение обаче е свързано с доверието или по-скоро с липсата му в обществото, което е разделено по всяка тема, която се появи в публичното пространство.
В крайна сметка кампанията ще продължи по познатия сценарий. След изборите пък ще започне нов сезон от същия сериал. Само че с малко по-различни реплики и подобен сюжет – всички искат властта, но са твърде добри, за да приемат другите.
