Безпрецедентен брой танкери от цял свят се струпват в териториалните води на Съединените щати. След като се заредят в Аляска и по американското крайбрежие на Мексиканския залив, те се връщат в морето и потеглят към Япония, Тайланд и дори към Австралия. Като цяло, през последните девет седмици до 30 април над 250 милиона барела суров петрол от нефтени кладенци и резервоари за съхранение в САЩ са били изпратени в чужбина. Което отново направи страната износител номер 1 на черно злато, изпреварвайки Саудитска Арабия, и я превърна в спасителен пояс за световните потребители след като затварянето на Ормузкия проток ограничи доставките от Близкия изток.
Но рекордният американски износ идва и с предупреждения, че този буфер от барели бързо се изчерпва до краен предел. Много енергийни експерти се питат колко дълго могат да се поддържат доставките на такива нива. Вътрешните запаси на САЩ бързо се изчерпват, а американските производители на черно злато се борят да се справят. Или, както обобщава Клейтън Сейгъл – старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон – „ние си копаем дупка по отношение на намаляването на запасите.“
Песента на сирените
Навлязлата в третия си месец война срещу Иран буди все по-големи тревоги в света от недостига на гориво и стопанинът на Белия дом призова държавите да купуват от Съединените щати. И макар страната да е енергийна сила, тя не може да замени напълно енергийните потоци, загубени през Ормузкия проток. И със сигурност не може да се опита да го направи без да наложи огромни разходи на американския потребител.
Но президентът Доналд Тръмп изпя песента на сирените и празните кораби завиха към музиката. А световните течни запаси са се изчерпвали със скорост над 6 милиона барела на ден в рамките на 67-те дни до 7 май (до общо над 400 млн. барела) и броят им продължава да расте. Голяма част от тази редукция може да се наблюдава в почти реално време чрез намаляващите резерви от суров петрол извън Китай, падащите запаси в Съединените щати и независимата ос Амстердам-Ротердам-Антверпен (АРА) и постоянното изчерпване на петрола по вода, които заедно представляват над 300 милиона барела, вече извадени от системата.
Темпото на сегашния спад е сравнимо с онова, на което станахме свидетели през 2020 г., след като светът на практика спря и запасите се повишиха толкова драстично, че цените на петрола за кратко станаха отрицателни. След като резервите започнаха да се топят през 2020-а, ОПЕК вече беше осъществила дълбоки съкращения на производството, имаше срив на глобалното предлагане под тежестта на отрицателните цени и икономиките по света се отвориха отново едновременно, отключвайки мощно възстановяване на търсенето.
Има обаче една драстична разлика между тогава и сега.
През 2020 г. светът започна да черпи запаси от огромен излишък – глобалните петролни резерви бяха с близо 300 милиона барела по-високи, отколкото в началото на тази война. Пазарът работеше с излишъците, натрупани по време на срива на търсенето.
Днес светът черпи от далеч по-малък буфер. Тегленията се отразяват директно на увеличаващите се цени в Съединените щати. Танкерите продължават да пристигат празни в американските пристанища, товарейки суров петрол и рафинирани продукти за износ в чужбина, докато вътрешните запаси продължават да се свиват. На практика, Вашингтон по същество изнася облекчение на световния пазар, внасяйки болка за американския потребител.
Средната цена на бензина на американска земя вече е 4.55 долара за галон и се приближава към психологически важния праг от 5 долара за галон. При сегашните темпове на редукция на резервите и качващите се цени на петрола, Съединените щати са на път да стигнат до 5 долара за галон бензин до Деня на паметта, което прави летните планове за пътувания все по-скъпи за американските домакинства.
Голяма част от петрола, напускащ американските брегове по време на войната с Иран, се е насочил към Азия.
Рафинериите в региона доскоро разчитаха на Персийския залив като основен източник на петролни доставки, но войната сега налага рязък завой към американския суров петрол.
Един ярък пример е Япония. Преди войната страната е набавяла около 90% от доставките си на черно злато и горива от Близкия изток, заедно с минимални количества американски петрол. Сега страната е сред първите, които грабват доставките от САЩ. Продажбите на количествата, които ще бъдат натоварени през юни и ще пристигнат през август или около това време, започнаха само преди дни и японските рафинерии колективно вече са купили най-малко 8 милиона барела американско черно злато, твърдят търговци, запознати с въпроса.
В Сингапур – регионален център за търговия със стоки, рафинериите също са се насочили към покупки на американски нефт.
А търсенето от Южна Корея – вторият по големина купувач на американски суров петрол в света – остава силно.
Разбира се, Япония и Южна Корея имат собствени запаси от черно злато, за да осигурят буфер. Все още се осъществяват сделки с ограничени количества гориво от Обединените арабски емирства и Оман. Остават обаче въпроси за това колко дълго могат да продължат тези доставки, особено като се има предвид, че в публичното пространство има оскъдна информация за националните нива на съхранение. А други износители, като Бразилия, обикновено не доставят видовете суров петрол, от които тези азиатски държави се нуждаят най-много.
Въздържание на кормилото
Тъй като цените на бензина и дизела продължават да вървят нагоре, а Федералният резерв работи за ограничаване на разпространението на нова инфлационна вълна в американската икономика, политическият натиск върху Белия дом ще се засили драстично. Колкото повече бензинът доближава 5 долара за галон и колкото повече страната се приближава до междинните избори, толкова по-силно ще става изкушението за директна намеса на енергийните пазари.
Контролът върху износа, ограниченията за рафинирани продукти, данъчните ваканции за бензина, допълнителните тегления на Специални права на тираж или други извънредни мерки все по-често ще бъдат обсъждани като начини за защита на американските потребители от катерещите се нагоре цени на горивата. И политически, аргументът ще звучи убедително.
Защо Съединените щати трябва да продължат да изнасят суров петрол, бензин, дизел и реактивно гориво в чужбина, докато местните потребители се сблъскват с бързо нарастващи цени у дома?
Причината е призивът на Тръмп: „Всички страни, които не могат да си набавят реактивно гориво заради Ормузкия проток… Имам предложение за вас: Номер 1, купувайте от САЩ, имаме в изобилие…“
За известно време системата ще продължи да функционира. Но колкото по-дълго Ормузкият проток остава затворен, толкова по-зависим става световният пазар от продължаващия американски износ и продължаващото намаляване на американските резерви, за да се поддържа системата цялостна.
Съюзниците вече са реорганизирали веригите за доставки около потоците от Съединените щати. Запасите другаде вече са намалени. Вашингтон не може напълно да замени загубените енергийни потоци през Ормузкия проток и може единствено да забави адаптацията, като изразходва резервите и стратегическите буфери, които някога са защитавали световния пазар от продължителни смущения.
Или, обяснено според Гръцката митология, сега, когато корабите са се обърнали към песента, светът се движи към скалите.
