Изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че „сериозно обмисля“ превръщането на Венецуела в 51-вия американски щат, предизвикаха остри реакции както в Каракас, така и в международната общност. Макар коментарът му да беше направен в интервю за телевизия „Фокс“, думите му светкавично прераснаха в тема на дипломатически и правен дебат, особено на фона на нестабилната политическа ситуация във Венецуела и засилващото се влияние на САЩ в страната след ареста на бившия президент Николас Мадуро.
Временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес категорично отхвърли възможността страната ѝ да стане част от Съединените щати. По време на изслушване в Международния съд в Хага тя заяви, че Венецуела „не е колония, а свободна държава“ и ще продължи да защитава своята независимост, суверенитет и историческа идентичност. Според нея венецуелците няма да се откажат от наследството на своите герои от борбата за независимост.
Думите на Родригес идват в момент, когато напрежението около Венецуела е огромно, след военната операция на САЩ в Каракас през януари. Тогава американски сили задържаха Мадуро и съпругата му Силия Флорес по обвинения за връзки с наркотрафик и наркотероризъм. След операцията Тръмп каза, че Вашингтон ще „управлява страната“, докато не бъде осъществен „безопасен и разумен преход“. Това породи опасения в Латинска Америка, че САЩ се опитват да наложат пряк политически контрол върху богатата на петрол държава.
Петрол, геополитика и спорът за Есекибо
Изказванията на Тръмп съвпаднаха с ключови заседания в Международния съд по продължаващия териториален спор между Венецуела и Гвиана за региона Есекибо. Територията, която представлява близо две трети от Гвиана, е богата на природни ресурси като злато, диаманти, дървен материал и огромни офшорни петролни залежи. След откриването на значителни петролни находища през 2015 г. районът придоби огромно стратегическо значение.
Венецуела настоява, че Есекибо исторически й принадлежи още от испанския колониален период. Каракас оспорва арбитражното решение от 1899 г., което определя границата в полза на Гвиана, и твърди, че Женевското споразумение от 1966 г. фактически е обезсилило старото решение. От своя страна Гвиана поиска Международния съд официално да потвърди валидността на границите.
По време на изслушванията Родригес отбеляза, че спорът трябва да бъде решен чрез политически преговори, а не чрез съдебно решение. Тя обвини Гвиана, че е прехвърлила конфликта в съда именно след откриването на петролните находища, за да укрепи контрола си върху тях. Гвианските представители отвърнаха, че Венецуела от десетилетия поставя под въпрос суверенитета на страната и застрашава стабилността в региона.
Напрежението между двете държави се изостри още през 2023 г., когато Мадуро организира референдум за евентуално присъединяване на Есекибо към Венецуела. Тогава той дори заплаши с анексиране на територията със сила. След ареста му през 2026 г. временното правителство на Родригес се опитва да използва по-умерен тон, но не се отказва от претенциите си. Това може би е още една причина, която подсилва апетита на Тръмп към Венецуела.
Администрацията във Вашингтон открито подчертава значението на венецуелските петролни резерви и възможността американски компании да получат по-широк достъп до тях. Венецуела е една от държавите с най-големи доказани петролни залежи в света и член на Oрганизацията на страните износителки на петрол, което я прави стратегически важна за глобалния енергиен пазар.
Въпреки заплахите на Тръмп, възможностите са нищожни
Независимо от провокативната реторика на Тръмп, реалната възможност Венецуела да стане част от Съединените щати е изключително малка. Конституцията на САЩ не позволява президентът еднолично да превърне чужда държава в американски щат. Съгласно член IV нов щат може да бъде приет само с одобрението на Конгреса. Освен това би било необходимо и съгласието на самата Венецуела – както на нейното правителство, така и на населението.
Исторически почти всички нови щати влизат в състава на САЩ след дълъг период. Последните приети са Аляска и Хавай през 1959 година. Изключение е Teксас, който се присъединява към САЩ през 1845 г. след като преди това е независима република. Венецуела обаче е суверенна държава с дълга история на независимост и силна национална идентичност, което прави подобен сценарий политически почти невъзможен.
Тръмп не за първи път говори за разширяване на територията на САЩ. През последните месеци той многократно заявява желание Канада да стане 51-вият щат, а също така настоява за придобиването на датския остров Гренландия заради съображения за националната сигурност.
Канадските лидери категорично отхвърлиха подобни идеи, а властите в Гренландия подчертаха, че островът не е „за продажба“. Но случаят с Венецуела е значително по-чувствителен заради прякото участие на САЩ във вътрешната й политика след ареста на Мадуро. Макар Вашингтон официално да твърди, че целта е стабилизиране на държавата и осигуряване на демократичен преход, критиците виждат в действията на администрацията опит за установяване на влияние върху една от най-богатите на петрол държави в света.
На този етап изказванията на Тръмп изглеждат по-скоро като политически натиск и демонстрация на геополитически амбиции, отколкото реален план за анексиране. Въпреки това подобни хаотично подмятани в публичното пространство изказвания засилват напрежението в региона и подхранват опасенията, че отношенията между Вашингтон и Каракас могат да се превърнат в един от най-сериозните международни конфликти през следващите години.
