Британският премиер Киър Стармър е изправен пред най-тежката политическа криза от влизането си на „Даунинг стрийт“ 10, след като десетки депутати от собствената му партия публично поискаха оставката му. Повече от година след убедителната изборна победа на Лейбъристката партия, вътрешнопартийните конфликти, слабите резултати на местните избори и растящото недоволство сред синдикатите поставят под съмнение бъдещето на правителството и стабилността на британската политика.
Кризата избухна след тежките загуби на лейбъристите на местните избори миналата седмица. Според критици в партията правителството не е успяло да изпълни обещаните реформи, а общественото разочарование от високите разходи за живот, проблемите в здравеопазването и липсата на икономически растеж се е превърнало в директен удар срещу авторитета на премиера. Над 90 депутати от управляващата формация вече открито настояват Стармър да се оттегли, което представлява близо една четвърт от парламентарната й група.
Натискът върху министър-председателя се увеличи още повече, след като няколко министри подадоха оставки в знак на протест срещу ръководството му. Въпреки това официални претенции за лидерския пост все още няма. Причината е, че потенциалните наследници на Стармър не успяват да се обединят около един кандидат, а различните фракции в партията водят собствена битка за влияние.
Сред най-често споменаваните имена като възможни претенденти е това на министъра на здравеопазването Уес Стрийтинг. Той проведе кратка среща със Стармър на „Даунинг стрийт“ в сряда сутринта, която британските медии определиха като напрегната и конфронтационна. Въпреки това Стрийтинг засега избягва директна атака срещу премиера, тъй като евентуален неуспех би могъл да сложи край на собствените му амбиции.
Допълнително усложнение за лейбъристите е фактът, че партията има труден механизъм за смяна на лидера. За разлика от Консервативната партия, където депутатите могат сравнително бързо да организират вот на недоверие, правилата на лейбъристите изискват сериозна вътрешна организация и подкрепа от десетки депутати за започване на официална лидерска надпревара.
Това прави процеса по-бавен и увеличава риска от продължителен вътрешен конфликт.
Като пример може да се посочи отстраняването на консервативни лидери като Маргарет Тачър през 1990 г. и Борис Джонсън през 2022-ра. Но пък нито един лейбъристки премиер не е бил отстраняван, въпреки че Тони Блеър обяви плана си да подаде оставка през 2007 г. след поредица от оставки на по-ниско ниво.
Ще спаси ли правителството речта на краля?
Политическата буря около Стармър идва в изключително чувствителен момент – деня на държавното откриване на парламента, което е една от най-важните церемонии в британската политическа система. По традиция Крал Чарлз III ще произнесе речт от трона в Камарата на лордовете, представяйки законодателната програма за следващата година. Тази церемония има дълбоко символично значение за британската демокрация. Речта формално се чете от монарха, но текстът е изготвен от правителството и съдържа неговите политически приоритети. Именно затова сегашната криза придобива още по-драматичен характер, защото никой не може да гарантира, че тези, които са написали речта, ще останат на власт достатъчно дълго, за да реализират обещаните политики.
Сред над 35-те планирани законопроекта са мерки за ограничаване на нелегалната миграция, реформи в здравната система, развитие на цифровата идентификация, инвестиции в енергийната инфраструктура и по-близко сътрудничество с Европейския съюз. Според кабинета програмата цели да стимулира икономиката, да намали списъците с чакащи пациенти в болниците и да укрепи националната сигурност.
Самият Стармър се опита да представи кризата като избор между стабилност и хаос. Той заяви в началото на седмицата, че Великобритания се намира в „ключов момент“ и предупреди, че свалянето му от власт би върнало страната към нестабилността, характерна за последните години на консервативното управление. Премиерът подчерта, че британците очакват конкретни действия за подобряване на живота им, а не нови вътрешнопартийни битки.
Зад кулисите обаче напрежението остава огромно. Според служители от Уестминстър, част от министрите вече обсъждат възможни сценарии за смяна на лидера. Особено внимание привлича ролята на вътрешния министър Шабана Махмуд, за която се твърди, че лично е призовала Стармър да определи график за оттеглянето си.
В същото време бившият кмет на Манчестър Анди Бърнам също се разглежда като потенциален кандидат за лидерския пост. Негови поддръжници обсъждат възможността той да се върне в парламента чрез частични избори, но подобен сценарий остава несигурен и изисква сложна политическа организация.
Най-големият проблем за управляващата партия е не само слабият рейтинг на премиера, а и липсата на единство около бъдещето на лейбъристите. Различните вътрешни крила имат противоположни виждания каква посока трябваше да поеме партията след изборната победа през 2024 година. Лявото крило настоява за по-радикални икономически политики, по-големи държавни инвестиции и по-ясно разграничаване от наследството на консерваторите. Центристите около Стармър обаче продължават да защитават по-умерен курс, насочен към финансова стабилност и привличане на бизнес подкрепа. Именно това напрежение постепенно прерасна в открит конфликт след слабото представяне на местните избори.
Основният съперник, който се облагодетелства от погрома на лейбъристите, беше популистката партия „Реформирай Обединеното кралство“ на активиста за Брекзит Найджъл Фараж, която спечели над 300 места в общинските съвети.
Ситуацията се усложнява и от намесата на синдикатите, традиционно близки до Лейбъристката партия. Единадесет синдикални организации публикуваха общо изявление, в което се отбелязва, че партията не изпълнява обещаната промяна за работещите хора. Макар да признават отделни успехи, включително увеличението на минималната работна заплата и някои трудови реформи, синдикатите предупредиха, че настоящият политически курс е довел до „опустошителни“ изборни резултати.
Още по-значим факт е, че синдикалните ръководители открито поставиха под въпрос бъдещето на Стармър като лидер на партията. Според тях е „ясно“, че той няма да води лейбъристите на следващите парламентарни избори и рано или късно ще бъде необходим нов водач. Това е сериозен удар за премиера, тъй като синдикатите исторически играят важна роля във вътрешнопартийните процеси и разполагат със значително влияние върху активистите и местните структури.
Все пак, независимо от драматичната ситуация, мнозина в партията се страхуват, че евентуална смяна на лидера може да доведе до още по-голям хаос. Част от депутатите предупреждават, че продължителна лидерска битка би парализирала правителството и би дала възможност на опозиционните партии да спечелят подкрепа. Именно този страх засега задържа лейбъристите от окончателен бунт срещу Стармър.
Политическата съдба на британския премиер вероятно ще бъде решена следващите седмици. Ако правителството успее да наложи законодателната си програма и да стабилизира общественото доверие, Стармър може временно да овладее кризата. Ако обаче вътрешнопартийните конфликти продължат, Великобритания може да стане свидетел на още една драматична смяна на лидер в момент на икономическа несигурност и нарастващо напрежение.
