Един от водещите производители на оръжие в Украйна обяви, че е изстрелял два спътника тази година и планира още „десетки“ през 2027 г., тъй като страната се стреми да намали зависимостта си от правителството на Съединените щати и западните технологични компании. Денис Щилиерман – съосновател и главен конструктор на Fire Point, коментира пред „Файненшъл таймс“, че фирмата разширява производството на крилати и балистични ракети и разработва „паневропейски противовъздушен щит“, за да не разчита на конкретни производители. „Идеята зад нашите оръжия е, че ние продаваме не само оръжия и не само сигурност, но и независимост в сигурността“, отбелязва Щилиерман.
Украйна ускори вътрешните си иновации след миналогодишния сблъсък в Овалния кабинет между американския президент Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, който накара Вашингтон да преустанови споделянето на разузнавателна информация с Киев за една седмица. Зависимостта на украинската армия от сателитната система Starlink на Илон Мъск също се оказа слабо място на моменти, особено когато стана ясно, че Русия я използва, за да насочва своите атакуващи дронове в Украйна.
Щилиерман заяви, че европейските правителства и отбранителни групи проучват възможностите за закупуване и съвместно производство на дронове и ракети на неговата компания, които са много по-евтини от западните модели. Надпреварата на Европа за интегриране на изпитани на бойни полета украински оръжия идва на фона на опасения от отслабването на ангажиментите на Съединените щати за сигурност на континента.
В бързия възход на Fire Point обаче има и сериозни противоречия, тъй като нейните ръководители, включително Щилиерман, са с отправени обвинения за използване на връзки със Зеленски за големи договори и са замесени в разрастващо се антикорупционно разследване. Щилиерман и други фирмени шефове твърдят, че бизнесът им е честен и че проверките и критиките към компанията са единствено в полза на Русия.
Разследването за корупция е нарушило производството и е довело до призиви за одити и национализация на фирмата. Според Щилиерман, договор с датското правителство за производство на твърдо ракетно гориво е бил замразен този месец от Копенхаген, след като украинските медии публикуваха преписи на предполагаеми телефонни разговори, загатващи, че бивш бизнес партньор на Зеленски е бил основен бенефициент на Fire Point. Щилиерман отрече твърденията за неправомерно влияние, добавяйки: „Всеки слух създава забавяния.“
Украинските власти и активисти също така разследваха дейността на компанията и миналото на Щилиерман в Русия, където документи показват правни проблеми и дългове. Бизнесменът признава, че е излежал присъда в руски затвор, че е напуснал страната преди години и вече няма бизнес интереси там.
Fire Point се появи след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. с насоченост върху безпилотни летателни апарати с голям обсег и крилати ракети, способни да поразяват цели дълбоко в руска територия. Украинските сили засилиха ударите си по руската енергийна инфраструктура, за да орежат приходите на Москва. В руските социални медии се появиха безброй видеоклипове, показващи как дронове на Fire Point бомбардират рафинерии, включително една в Туапсе, която причини токсичен черен дъжд.
Щилиерман заяви, че неговите дронове могат да бъдат използвани за създаване на „смъртоносна зона в Иран“, подобна на ивицата ничия земя по украинската фронтова линия, където войниците са в смъртна опасност от безпилотни летателни апарати, оборудвани с експлозиви. „Много е лесно за Украйна да създаде такава зона на 200 км дълбочина в иранска територия“ и по крайбрежието, посочва той. „Просто се поставят дронове камикадзе на дежурство“, които кръжат над района. Fire Point можела да направи същото, за да спре руски петролни танкери в Балтийско и Черно море, ако западните партньори на Киев одобрят този ход.
Според Щилиерман, страните от Персийския залив са харесали идеята за „смъртоносна зона“, но са му казали, че „се нуждаят от разрешение от Америка“. Съединените щати още не били отговорили.
В публичното пространство стопанинът на Белия дом отхвърли украинската помощ в региона, твърдейки, че страната му „знае за дроновете повече от всеки друг“. Но Пентагонът проявява интерес към украинската технология, като Киев и Вашингтон се готвят да подпишат първо по рода си споразумение, което да позволи износа на украински дронове за военни тестове в Съединените щати.
Fire Point проследява производството на оръжията в реално време. Едно от тях е известната крилата ракета FP-5 „Фламинго“. Компанията произвежда около 200 „Фламинго“ на месец, но има капацитет да прави повече. За което просто трябват поръчки и пари. Има и затруднения с двигателя, което скоро щяло да бъде решено.
Някои доклади обаче пораждат съмнения за ефективността на ракетата и има малко потвърдени доказателства за успешни удари. Балистичните ракети с малък обсег FP-7 (от 300 км) и среден обсег FP-9 (от 850 км), които могат да стигнат до Москва, в момента се подлагат на бойни изпитания. Балистичните ракети са трудни за прихващане поради изключителната си скорост и стръмни траектории. Руските балистични ракети са проблем за Украйна, тъй като произведените в САЩ системи „Пейтриът“, за които прехващачите са в недостиг поради войната с Иран, са единственото оръжие, способно да ги прихване.
Киев обаче таи надежда, че Москва ще има трудности с прихващането на украински балистични ракети, тъй като руската противовъздушна отбрана не е чак толкова сложна колкото „Пейтриът“.
Само за три години броят на служителите на Fire Point се е увеличил от няколко десетки до близо 6000. Те работят на около 70 места в Украйна, децентрализирайки производството, за да се гарантира, че Русия не може да унищожи производствените линии. Около една трета от ударите с дронове на Украйна срещу цели в Русия се извършват с дронове с голям обсег FP-1 и безпилотни летателни апарати със среден обсег FP-2 на Fire Point, според Щилиерман и служители от сектора на отбраната. Дроновете с голям обсег са проектирани да избягват руската електронна защита, защото работят без GPS и вместо това летят автономно на ниска височина, използвайки средства за нощно виждане.
Цената на един дрон с голям обсег FP-1 е около 50 000 евро – значително по-ниска от западните ударни дронове, които струват три до четири пъти повече. FP-2 струва дори по-малко. Ако купувачът иска дронът му да бъде оборудван със сателитната система Starlink на SpaceX, а не с навигационната система Fire Point, цената пада под 40 000 евро.
Успехът на дроновете на Fire Point и нарастващото производство на ракети, съчетани с ниската им цена, са привлекли вниманието на европейските правителства, търсещи алтернативи на американските оръжия. Значителен интерес е проявила Германия, като военните мислели за потенциална замяна на „Томахоук“ с „Фламинго“, твърди Щилиерман.
Германският министър на отбраната Борис Писториус заявил по време на посещение в Киев на 11 май, че „технологичните скокове тук, в Украйна, са забележителни“ и че се проучват съвместни предприятия за дронове с голям обсег, противовъздушна отбрана и електронна война.
Fire Point и германският производител на ракети Diehl Defence съобщават, че са подписали споразумение за технологично сътрудничество през април. Щилиерман отказал да потвърди сделката, но посочил, че работят върху противоракетен щит в Европа. Наречена „Фрея“, системата използва FP-7 на Fire Point като ракета-прехващач.
