Когато в края на февруари Съединените щати стартираха операция „Епична ярост“ срещу Иран, мисията зависеше от мрежа за въздушно презареждане, простираща се от Азорските острови до Арабския залив.
Дали достатъчно съюзници от НАТО ще окажат съдействие, не беше сигурнои не всички го направиха.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио изрази публично това разочарование в интервю за „Фокс Нюз“, като открои Испания заради отказа ѝ да предостави достъп на американски самолети до бази на нейна територия. Според него този отказ повдига въпрос, който надхвърля рамките на една операция.
„Когато партньори от НАТО ти отказват използването на тези бази, а основната причина НАТО да е полезен за Америка е отречена от страни като Испания, тогава какъв е смисълът от Алианса? Започва да изглежда, че те са съюзници, само когато им изнася“, каза още министърът на външните работи на САЩ.
На този фон той посочи страните, които са се отзовали. „Само като пример – Португалия. Те казаха „да“, още преди да им обясним какъв е проблемът. Полша. Има и други такива страни – Румъния, България. Други, като Испания, се държаха ужасно, направо шокиращо“, заяви Рубио.
Ролята на България не е била символична. Според анализ, публикуван от британското авиационно списание „ЕърФорсис Мънтли“, самолети цистерни на американските военновъздушни сили, опериращи от България, Румъния и залива Суда на остров Крит, са обслужвали централния и източния средиземноморски коридор. Те са прехващали бомбардировачи по средата на полета им, за да ги презаредят, преди да продължат към Близкия изток.
Авторът Тим Рипли отбеляза, че към момента на публикуване на статията операциите с цистерни в цяла Европа все още са продължавали в случай на провал на крехкото прекратяване на огъня с Иран.
Мрежата от самолети цистерни е била изградена на няколко нива. Отказът на Испания е наложил заобиколно решение: 20 самолета KC-135 са били преместени на летища във Франция и Германия, като са излитали от бази като Еврьо и Авор във Франция и Рамщайн край Щутгарт.
Тези самолети са поемали западната част от средиземноморския маршрут, посрещайки американски машини, пристигащи от Атлантика, и ги ескортирали на изток. Същевременно са подпомагали бомбардировачи B-52 и други самолети, излитащи от базата на Кралските ВВС „Феърфорд“ във Великобритания.
Трета група цистерни е оперирала над Азорските острови, обслужвайки стелт бомбардировачите B-2 „Спирит“ и други самолети, летящи директно от американска земя. Изтребителите и щурмовите самолети са имали два основни маршрута: южен – през Гибралтарския проток със спирка в Авиано, Италия, или северен – през Атлантика с кацания в Престуик, Шотландия, а след това в Лейкънхийт, Англия, или Шпангдалем, Германия, преди да се отправят на югоизток.
В последния етап, преди навлизане в иранското въздушно пространство, всички самолети са били поемани от цистерни на Централното командване на САЩ, разположени над Ирак, Кувейт и Арабския залив.
Операцията е била непрекъсната и сложна. Цистерните не само са зареждали излитащите самолети, но са посрещали и връщащите се, като на земята са били държани резерви в готовност за излитане при технически проблеми или лошо време.
Подготовката за тази логистична операция е започнала около два месеца преди ударите, в края на 2025 г., когато данни от отворени авиационни източници показват тихо струпване на голяма флотилия от цистерни в региона. Разположението им е нарушило стандартната практика от последните три десетилетия. Обикновено държавите от Залива – Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства и Оман – биха приели предварително разположени самолети.
Иран обаче е представлявал заплаха от различен мащаб и американските командири са предпочели да не разполагат активи в обсега на иранските ракети. Самолетите са били изтеглени в Йордания, Централна и Западна Саудитска Арабия и Израел, а самолетоносачната ударна група „Ейбрахам Линкълн“ е била позиционирана на стотици километри от вероятната зона на заплаха.
