Въпросът дали България трябва да придобие обратно „Лукойл Нефтохим Бургас“ отново излезе на преден план заради нестабилните международни пазари, напрежението в Близкия изток и растящите цени на горивата.
Повод за подновения дебат стана изказване на особения търговски управител на дружествата на „Лукойл“ в България Румен Спецов, който заяви миналата седмица, че пред страната се открива „исторически шанс“ да върне под държавен контрол най-голямата рафинерия на Балканите.
От ноември 2025 г. управлението на структурите на „Лукойл“ у нас бе прехвърлено към външен администратор, назначен от държавата, за да се гарантират доставките на горива и нормалното функциониране на пазара. Тази мярка се наложи, защото българските активи на компанията функционират със специален лиценз, съобразен с американските санкции и европейските ограничения върху руския петрол.
Темата за възможността България да придобие рафинерията, която се контролира от руската група „Лукойл“ чрез регистрираната в Швейцария компания „Литаско“, предизвика политически реакции, икономически коментари и въпроси дали подобна стъпка би донесла повече сигурност или би натоварила бюджета с огромни разходи.
Рафинерията е гаранцията за енергийната ни сигурност
„Лукойл Нефтохим Бургас“ е най-голямото нефтопреработвателно предприятие в Югоизточна Европа и има стратегическо значение не само за България, но и за целия регион. Заводът осигурява голяма част от горивата за вътрешния пазар, както и доставки за съседни държави. За 2024 г. в рафинерията е преработен 6.6 млн. тона нефт. Вносът от други компании на основните готови продукти – дизел, бензин, авиационно гориво и пропан-бутан, е около 1 млн. тона, а потреблението им в страната е близо 4 млн. тона.
Миналият месец Съединените щати удължиха с още шест месеца (до 29 октомври) дерогацията за рафинерията в Бургас, позволявайки на българските дружества да извършват трансакции въпреки санкциите срещу руската компания. Лицензът е издаден от Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ. Той позволява също така воденето на преговори и сделки, свързани с евентуалната продажба на чуждестранните активи на руския гигант.
Компанията „Лукойл“, която преговаря за продажба на чуждестранните си активи, планира да вземе около 2 милиарда долара от продажбата на рафинерията в Бургас. Цената беше обявена още в началото на 2025 година.
Как се формират цените на горивата
Румен Спецов посочи, че в момента няма риск от недостиг на горива, въпреки напрежението около Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световния петролен трафик. Доставките за България не зависят пряко от този маршрут, тъй като рафинерията получава суров петрол през терминала „Джейхан“ в Турция. Проблемът обаче е свързан с блокираните танкери и рязкото поскъпване на транспорта и застраховките.
Именно логистичните разходи вече се превръщат в един от основните фактори за крайната цена на горивата. Рафинерията в Бургас разполага със запаси за поне 90 дни и продължава да работи с различни видове нефт след европейските санкции срещу Русия. Тя успя да адаптира технологиите си и да премине към алтернативни доставки от Либия, Ирак, Казахстан, Азербайджан и Норвегия. Това е сериозно предимство, тъй като много европейски рафинерии срещнаха трудности при преминаването към неруски сортове петрол.
Според експерти именно техническата модернизация на бургаската рафинерия позволява смесването на различни суровини и поддържането на непрекъснат производствен процес. Така България избягва зависимостта от един доставчик и запазва относителна стабилност на пазара на горива. В условията на глобални кризи подобна гъвкавост се превръща в стратегическо предимство.
Румен Спецов обясни, че обществото често свързва директно цената на петрола с цената на горивата. Това е грешка, защото рафинерията не търгува с нефт, а купува суровина, която след преработка се продава по международните котировки на платформата „Платс“. Което означава, че дори когато петролът поскъпва, крайната цена на горивата зависи и от множество други фактори.
Един танкер може да превозва около 1 милион барела петрол. Ако сортът „Брент“ струва около 100 долара за барел, транспортните разходи могат да добавят между 5 и 25 долара в зависимост от маршрута и ситуацията на пазара. Към това се прибавят застраховките, таксите за пристанища и обработка, което означава, че суровината може да пристигне в Бургас на цена от 130–140 долара за барел.
Допълнително усложнение е начинът на плащане. Цената се определя по специална формула, базирана на средните котировки на „Брент“ за определен период след товаренето на танкера. Така окончателната стойност често става ясна дни по-късно. Хеджирането на цените би намалило риска, но изисква финансов ресурс за стотици милиони долари, с какъвто дружеството не разполага свободно.
Въпреки сложната международна обстановка България продължава да е обезпечена с всички видове горива, включително самолетно. Според Спецов дори при пренасочени полети към летище София няма опасност от недостиг на авиационно гориво.
Икономическите мерки на правителството
Междувременно новото правителство разработва пакет от 15 мерки срещу поскъпването на горивата и храните. Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев заяви пред БНР в неделя, че мерките ще бъдат прилагани поетапно според развитието на пазара. Първите действия ще са насочени към най-уязвимите групи – пенсионери, студенти и хора с ниски доходи.
Сред обсъжданите варианти са транспортни карти с държавна подкрепа, директни компенсации и отстъпки за работещи бедни. Според Пулев геополитическото напрежение вече „разкъсва“ енергийните пазари, а България не е изолирана от световната инфлация.
Както отбелязахме, правителството подготвя мерки и срещу спекулативното поскъпване на храните. Според данни, цитирани от икономическото министерство, някои хранителни продукти в България се продават с надценки до 130%, докато средните нива в Европа са около 30%. Властите твърдят, че са идентифицирали 33 нелоялни търговски практики и планират засилен контрол върху веригите за модерна търговия.
„За“ и „против“ придобиването на рафинерията
Поддръжниците на идеята за държавно участие в рафинерията твърдят, че това би осигурило по-голям контрол върху стратегическите резерви, доставките и ценовата стабилност в кризисни ситуации. След спирането на руския газ и ограниченията върху руския петрол енергийната независимост се превърна в ключов приоритет за Европа.
Според привържениците на сделката държавният контрол би позволил по-бързи реакции при международни кризи и по-добра защита на националния интерес. Рафинерията е сред най-големите данъкоплатци в страната и има важно значение за заетостта в региона на Бургас.
Съществуват обаче и сериозни рискове. Придобиването на подобен актив би струвало милиарди левове и би изисквало огромен управленски и технологичен капацитет. Освен това държавното управление на големи индустриални предприятия често води до политически зависимости и по-ниска ефективност.
Политическите реакции вече са разделени. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че административният контрол върху цените няма да даде резултат и предупреди, че високите разходи за държавни политики ще увеличат дълга и инфлацията. Според него пазарът трябва да се регулира естествено, а не чрез прекомерна намеса.
Дебатът около бъдещето на „Лукойл Нефтохим Бургас“ тепърва ще се задълбочава. Въпросът вече не е само икономически, а засяга енергийната сигурност, геополитиката и ролята на държавата в стратегическите отрасли.
