Администрацията на американския президент Доналд Тръмп се опитва по всякакъв начин да прекърши съпротивата на кубинското правителство. Политическият и икономическият натиск остави островната държава без ток, без гориво и без пари, но Вашингтон е изморен да чака и според източници на „Политико“ се готви за военна намеса, с която да свали веднъж и завинаги комунистическата власт в Хавана.
Кубинският президент Мигел Диас-Канел предупреди, че евентуален опит за външна намеса или смяна на режима би довел до „кървава баня с неизчислими последици“. Въпреки това Белият дом продължава твърдата си линия спрямо Хавана, като все по-често се обсъждат варианти за ускоряване на политическата промяна в страната, твърди в. „Льо Монд“.
Републиканците настояват Белият дом да не открива нов международен фронт, защото действащият конфликт с Иран тежи достатъчно на Щатите. Администрацията на Тръмп обаче вярва, че може да повтори специалната операция от началото на годината с президента на Венецуела Николас Мадуро.
Вашингтон предприема и символични правни действия. Според американски медии Министерството на правосъдието подготвя обвинения срещу бившия кубински лидер Раул Кастро за свалянето през 1996 г. на два самолета на хуманитарната организация Brothers to the Rescue.
Допълнително напрежение предизвика и посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Хавана, където той е разговарял с кубински представители по сигурността. След визитата агенцията заяви, че Куба „не може повече да бъде убежище за противници на САЩ в Западното полукълбо“.
Държавният секретар Марко Рубио, чието семейство е с кубински произход, също ожесточи критиките си срещу режима. Той обяви, че не вярва във възможността за постепенна реформа по съветски модел и обвини военния конгломерат GAESA, че контролира милиарди долари, докато населението живее в крайна бедност.
В понеделник Държавният департамент добави още три кубински държавни структури и 11 души към санкционния списък на Съединените щати. Вашингтон обоснова мерките с „непосредствени заплахи за националната сигурност“.
Напрежението се засили и след публикация на „Аксиос“, според която през последните три години Куба е придобила около 300 военни дрона от Русия и Иран. Според американски представители тези системи могат да бъдат използвани срещу базата Гуантанамо.
Кубинският външен министър Бруно Родригес определи твърденията като клевета, но не отрече, че държавата му се подготвя да отблъсне евентуална външна агресия.
