Войната срещу Иран бързо ускорява „дедоларизацията“ на световните енергийни пазари, предоставяйки на Пекин златна възможност за интернационализиране на юана. Сътресенията в Близкия изток принудиха силно санкционираните държави и развиващите се икономики активно да заобикалят щатския долар. Което подкрепи стремежа на Китай да разшири глобалното използване на юана, а приложението на трансграничната платежна система на Пекин се разшири рязко след избухването на конфликта.
Средната дневна стойност на транзакциите, разплатени чрез китайската система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), е достигнала рекордните 920.5 милиарда юана (135.7 милиарда долара) през март, според държавните медии. В началото на април тя е надхвърлила за кратко 1.22 трилиона юана с почти 42 000 транзакции за един ден, преди обемът им да спадне.
Ръстът в използването на CIPS, която Пекин въведе през 2015 г., за да предложи клиринг и сетълмент на трансгранични транзакции в юани като алтернатива на западните платежни системи, предизвика спекулации, че китайската валута увеличава дела си в световната търговия с петрол. Данните на системата не предлагат разбивка на видовете търгувани стоки, но приходите от руски енергиен износ почти са се удвоили през март – до 19 милиарда долара в сравнение с февруари, според Международната агенция по енергетика. Приходите от износ отново са нараснали миналия месец – до 19.2 милиарда долара.
Анализатори от Citigroup обявиха, че се отваря „златен прозорец“ за международното използване на юана, под водачеството на „геополитическите промени“.
Възходът на „петроюана“
Нарастващото използване на валутата в търговията с енергия подхрани спекулациите за възхода на „петроюана“ – ехо от идеята за системата „петродолар“, при която страните производителки на петрол рециклират печалбите си в активи като държавни ценни книжа, засилвайки глобалното господство на долара. Въпреки че няма официални данни за обема на търговията с петрол, извършвана в юани, много анализатори смятат, че тя се увеличава.
Китай купува над 80% от суровия петрол, доставян от Иран. Тъй като доминираната от щатския долар система е под строги санкции, тези транзакции все по-често се уреждат директно в юани.
На фона на ескалиращото през последните месеци напрежение в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток, Иран започна да приема китайския юани за такси за безопасен транзит и търговия с товари, което фундаментално оспорва традиционния монопол на долара върху световните енергийни центрове.
Разширяване на глобалното приложение на китайските пари
Бившият управител на Китайската народна банка Джоу Сяочуан публично определи сегашната ситуация като златна възможност за налагане на интернационализацията на юана. Валутата вече се използва за уреждане на над 30% от световната търговия със стоки на Китай от 6.2 трилиона долара. Делът скача до 53% когато се включат трансграничните плащания и чуждестранните инвестиции. Държавите, изолирани от западната финансова система, включително Русия и Иран, все повече разчитат на юана, за да осъществяват двустранна търговия и да избягват санкциите на Съединените щати.
След като Белият дом отмени някои санкции на руския и иранския петрол, за да облекчи световната енергийна криза, купувачи като Индия нямаха кой знае колко възможности, освен да използват юани, за да плащат за доставките, предвид невъзможността на Русия и Иран да получават плащания в долари.
„Със сигурност търговията с юани се разраства, защото това е единственият начин, по който Русия може да прави бизнес“, отбелязва Берт Хофман – професор в Източноазиатския институт към Националния университет на Сингапур. „Русия не може да използва долари. Няма нищо друго, което не би могло да се отрази на доларовата система в даден момент.“
Чи Ло – старши пазарен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в „БНП Париба асет мениджмънт“, посочва: „Публичната информация показва, че Русия и Иран са ключови производители на петрол, използващи юана поради санкциите, но Саудитска Арабия все повече използва валутата за двустранна търговия с Китай.“
Всяко увеличение на обема на покупките на черно злато, деноминирани в юани, тръгва от ниска база. Ченг Тан – основател на базираната в Пекин консултантска компания GMF Research – пресмята, че делът на юана в световната търговия с петрол е между 3% и 8%, използвайки различни методологии, въпреки че действителната сума може да се различава. Изчисленията на „Файненшъл таймс“ показват, че участието на китайската парична единица в световната търговия с горивата остава едноцифрено дори по време на войната. Според „Джей Пи Морган Чейз“, делът на долара е около 80 процента.
„Има недостиг на надеждни данни за това. Не сме в състояние да установим точно каква част от търговията с петрол се извършва в юани“, посочва Абас Кешвани – директор на отдела по макростратегии за Азия в RBC Capital Markets. „Но има основателни причини да смятаме, че юанът е станал известен като средство за размяна в тази област.“ Китай е най-големият вносител на петрол в света, което според Кешвани му е дало предимство в преговорите за това коя валута да се използва за транзакции с горивото.
Структурни промени
Икономически анализатори отбелязват, че макар войната да създава краткосрочни логистични и инвестиционни проблеми за Пекин, тя сериозно подкопава доверието в щатския долар в световен мащаб. А развиващите се пазари и страните от БРИКС използват иранския конфликт като катализатор за изграждане на алтернативни, институционално вградени рамки за реализиране на енергийни транзакции и съхраняване на държавно богатство.
Анализаторите обаче посочват и значителните бариери пред по-широкото приемане на юана, дори ако китайската валута увеличава дела си в международната търговия. За да могат китайските пари да се конкурират по-стабилно с долара в световната търговия с петрол, ще е необходимо по-широко глобално използване на финансови деривати, деноминирани във валутата, казват експертите. И тъй като Китай е дал достъп на чуждестранните инвеститори до части от своите фючърсни пазари за стоки, западният интерес е слаб.
Много икономисти обаче твърдят, че златото може да служи като неутрален актив, в който държавите да влагат излишните юани, което позволява на Пекин да поддържа капиталов контрол, като същевременно се конкурира по-акгтивно със зелените пари в световната търговия.
„Китай регулира Шанхайската златна борса със строга система за сетълмент“, коментира Зухуре Бусби от Ostrum Asset Management. Износителите за азиатския колос „могат да получават плащания в юани и незабавно да конвертират излишния кеш в златни кюлчета на международния борд на Шанхайската златна борса, без да използват долари, но със сигурността на неутрален актив“.
Шанхайската златна борса откри първия си офшорен трезор за доставка на злато в Хонконг миналата година, отваряйки път за чуждестранни притежатели на юани да ги конвертират в злато. Междувременно, анализаторите казват, че войната в Иран е предоставила „доказателство за концепцията“ за системата CIPS.
„Участниците, които първоначално са извършвали плащания по системата заради войната, сега имат доказателство, че концепцията работи“, казва Бен Щайл – старши сътрудник и директор по международна икономика в Съвета по външни отношения. „CIPS все още обработва много по-малък дял от транзакциите в сравнение със западната архитектура. Но това се вписва в стратегията за интернационализиране на юана с постепенни, а не с бързи темпове – което е целта на Пекин“, добавя той.
