Финансовият министър на Гърция Кириакос Пиеракакис признава, че повечето реформи, наложени от „троицата“ Международен валутен фонд, Европейска комисия и Европейска централна банка на страната му преди повече от десетилетие като условие за международното й спасяване, са били „абсолютно необходими“ за възраждането й. Но са имали както „положителни“, така и „отрицателни“ аспекти. Атина беше принудена от тройката кредитори да намали разходите и да либерализира икономиката, за да получи достъп до над 250 милиарда евро финансова помощ между 2010 и 2018 година. ЕК, ЕЦБ и МВФ бяха обвинявани от много гърци за най-трудните години на дълговата криза, когато нацията затъна в масова безработица и политически катаклизми.
Днес обаче Гърция е една от само петте страни в Европейския съюз, които отчитат първичен бюджетен излишък, като данъчните ѝ приходи надвишават държавните разходи, с изключение на лихвените плащания, според МВФ.
Пиеракакис, който е и президент на Еврогрупата, заяви в интервю за „Файненшъл таймс“: „В рамките на тези програми за стабилизация имаше много реформи, които бяха абсолютно необходими…Те бяха задължителното условие за постигане на днешните резултати“, но същевременно, отношението на тройката към страната му е имало както „положителни“, така и „отрицателни“ аспекти. „Бих предложил в бъдеще да извлечем поуки от тяхното прилагане и да се опитаме, ако има държава, която ще се нуждае (от реформи), да приложим това, което е проработило, а не онова, което не е“, добави той.
Миналата седмица МВФ заяви, че Гърция сега е „в добра позиция да се справи с външни сътресения, включително тези, произтичащи от войната в Близкия изток“, отчасти благодарение на реформите си след 2010 г. за подобряване на събираемостта на данъците.
Някои от архитектите на програмата на тройката обаче сега признават, че те са дошли с прекомерна социална цена. Болезнените реформи, които засегнаха и области като пенсиите и пазара на труда, доведоха до драстично намаление на БВП на Гърция с 25% между 2008 и 2013 година. А безработицата скочи до 26.6% през 2014 г. от 8% преди кризата. Протестите в центъра на Атина срещу мерките за строги икономии пък станаха ежедневие.
„Въведохме прекомерни мерки за строги икономии (в Гърция). Мисля, че човек трябва да признае това“, посочва Марко Бути – бивш директор на отдела за икономическа и фискална политика на Европейската комисия. „Всичките реформи в този период на дълбока криза под този натиск не бяха справедливи и всъщност бяха доста разрушителни“, подчерта бившият президент на Еврогрупата Йерун Дейселблум. „Справихме ли се добре? Не. По-добре ли сме? Да, но на висока цена.“
До края на тази година Гърция вече няма да бъде най-задлъжнялата страна в еврозоната. Брутният ѝ дълг, който достигна върховите над 209% от БВП през 2020 г., се очаква да спадне до 137.6% от БВП тази година – под този на Италия. „Много неща се промениха“, каза Пиеракакис. Страната официално излезе от спасителната програма през 2018 г., което ѝ позволи да погаси предсрочно заемите си от МВФ през 2022 година.
Диаграма на БВП (% промяна спрямо предишната година), съставена въз основа на официални данни, показва, че най-големите икономики на еврозона имат по-бавен ръст от другите държави. Увеличението на БВП в страните, чиито дългови кризи някога тласнаха еврозоната на ръба на колапс, включително Португалия, Ирландия и Испания, сега изпреварва растежа в „отличниците“ на валутния блок – Германия и Франция.
Очаква се съотношението на дълга към БВП на Гърция, Португалия, Ирландия и Испания да намалее до 2027 г., но да продължи да се повишава в еврозоната като цяло и в Италия, Франция и Белгия, според прогнозите на Европейската комисия.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви на конференция на FT Energy в Атина миналата седмица, че е „интересна аналогия“, че тези страни „всъщност се справят фискално много по-добре от останалите в наши дни“.
„Държавите, които направиха реформи преди 10 до 15 години, са тези, които се представят по-добре от останалата част от еврозоната в момента“, посочва Луис де Гиндос, напускащият позицията вицепрезидент на Европейската централна банка в неотдавнашно интервю за „Файненшъл таймс“. „Може да се твърди, че е имало някои проблеми по отношение на собствеността и налагането от тройката, но реалността е, че в крайна сметка реформите се отплатиха“, каза той.
