Зима е. Ниските температури и снегът господстват у нас, а термометърът все по-често се задържа под нивото от 0 градуса. А това в повечето случаи блокира пътищата ни и придвижването в градовете и между населените места.
Но как ли се справят хората в Якутия, от която дойдоха новини за зверски студ и температури от минус 55 градуса, като очакванията са живакът да падне и по-надолу.
Това обаче не е новост за този регион. В Оймякон е измерена най-ниската температура в Северното полукълбо (-71.2°C). Това е и най-ниската температура в постоянно обитавано населено място. Името на селото означава "незамръзваща вода" и идва от това, че край него има термален извор. Оймякон се намира близо до полярния кръг и продължителността на деня варира от три часа през декември до 21 часа през краткото сибирско лято, когато нощите са "бели" и е светло почти през цялото денонощие. Само в Антарктида са измервани по-ниски температури.
Предвид разположението на Якутия, в североизточната част на Сибир, това не буди учудване. Тя заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е рязко континентален с дълги, сурови и малоснежни зими и кратки, прохладни лета. Зимните температури обикновено варират между -42°С и -36°С, а летните се движат между +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли. Амплитудите между най-ниските и най-високите температури обаче често достигат 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Най-студените места са регионите около Оймякон и Верхоянск, където температурите падат съответно до -71°С и -68°С. Якутия е най-студеният населен регион на планетата и отоплителният сезон продължава средно осем-девет месеца, а в по-северните ѝ части той е целогодишен. Една от причините за суровия климат е формирането на Азиатският (или сибирски) антициклон в началото на зимата, който намалява движението на въздушните маси, увеличава температурната инверсия и поддържа влажността ниска.
Това е и причината Якутия да е един от най-труднодостъпните населени региони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.
Якутия (на якутски: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; официално название: Република Саха (Якутия)), разположена е в североизточната част на Сибир, е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Заема площ от 3 083 523 км – приблизително колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света. Населението на Якутия е 962 835 души (56-то място в Руската Федерация). Плътността на населението е само 0.3 души на един кв. км или 1 човек на 3 кв. километра. Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия. Градското население преобладава, като 65,41% от жителите й са в градовете. Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи са якути (48.67%) и руснаци (36.90%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени народи. Общо в Якутия живеят около 127 народа.
Столица на Якутия е град Якутск, разположен е на брега на река Лена. Това е най-големият град разположен в зона на вечна замръзналост. Населението на града е 303 836 души, което съставлява около 22% от населението на Якутия. Разстояние от Москва до Якутск е 8468 километра.
На север Якутия има 4500-километрова брегова ивица със Северния ледовит океан , която е доста разчленена. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е отвъд Северния полярен кръг.
За сметка на суровия климат, Якутия е изключително богата на полезни изкопаеми, минерални и природни ресурси. В Западна Якутия се намират най-големите диамантени находища в света. Те са гръбнакът на добивния сектор. Републиката е дом на 90% от диамантените находища в Русия и генерира 95% от общия добив за страната. Заедно с тях Якутия разполага със значителни и не изцяло разработени находища на злато, сребро, калай (43% от всички находища в Далечния изток), антимон, волфрам, желязна руда (79% от всички находища в Далечния изток), манганова руда, фосфор, сяра, каменна сол и много други. В Якутия се намират 61% от находищата на уран, 82% от антимоновите запаси и 28% от находищата на олово в Русия. Републиката има и огромни находища от горивни полезни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни полезни изкопаеми са потвърдени запаси от около един трилион тона въглища само в най-големите въгледобивни басейни, 2.4 трилиона кубични метра природен газ и над 330 милиона тона нефт. Планира се през 2019 година газопроводът "Силата на Сибир", изграждан от "Газпром", да започне да пренася газ към Китай от Чаяндинското нефтогазово находище в Югозападна Якутия. В Сибирската платформа има големи запаси от каменна сол, гипс и други строителни материали.
Заради тази изключителна зависимост от природните богатства, икономиката на Якутия претърпява крах по-рано в последните години на съветската епоха, но и се възстановява по-бързо в началото на 90-те години на ХХ век. Добивът на диаманти е един от основните източници на твърда валута и изиграва ключова роля не само за подобряването на икономическото състояние в републиката, но и на Руската федерация като цяло. Якутия днес произвежда една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на базираната в Мирни компания "АЛРОСА", създадена върху основите на съветското държавно предприятие НПО "Якуталмаз". Най-голям дял в "АЛРОСА" имат федералното правителство (43.93%) и правителството на Якутия (25%), както и различни частни физически и юридически лица. Освен в Якутия, компанията проучва находища в Ботсвана и Ангола.
Символи
Знамето на Якутия е прието през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин фон, а в дъното има три хоризонтални ивици – бяла, червена и зелена. Според интерпретацията на якутският идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск представлява полярното слънце ("урунъкун"), символ на вечния живот в якутските вярвания. Светлосиният фон символизира небето и студения, суров полярен климат. Бялата ивица е символ на чистота, сняг, надежда, мъдрост и доброта; червената ивица е сила, храброст, чест и самостоятелност; зелената е здраве, радост и надеждата на народа.
Гербът на републиката също включва бял диск като символ на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от древни скални рисунки, открити около бреговете на река Лена. Конникът носи знаме, символ на обединението на якутските племена, а тъмносиният обръч около диска е украсен със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните народи на Якутия.
