В новия си персонален състав Висшият съдебен съвет започва все повече да прилича на предишния. И макар че бонтонът между членовете на съвета (поне привидно) все още се спазва, изглежда, че е само въпрос на време кога отношенията вътре ще се истеризират до степента, в която ги наблюдавахме допреди година, и ще доведат до персонална непоносимост между членовете му.
Бързаме да уточним, че този извод не засяга "единната и неделима" прокурорска колегия – там различни мнения почти не се чуват, до спорове се стига изключително рядко, а най-честият вариант на гласуване е с "0" гласа против. В съдийската колегия обаче "лагерите" изглеждат все по-ясно очертани. А споровете там се пренасят и в пленарния състав.
Разделението, което вече пропуква съвета, лъсна особено ясно във вторник (19 юни), в рамките само на няколко часа по време на заседанието на съдийската колегия. Четири точки от дневния ред очертаха не само персоналните разграничения между членовете на съвета, но и принципните разногласия по основния въпрос, с който няколко състава на ВСС все не могат да се справят: неравномерната натовареност на магистратите. А той изисква ясен отговор: ще се правят ли каквито и да било структурни промени в съдебната система и какви? Или ще се разчита само на "козметични" мерки със спорен резултат?
Такъв ясен отговор кадровиците нямат. Вместо него обаче предлагат атракции. Като тези във вторник – когато първо подложиха на "парламентарен контрол" Лозан Панов в качеството му на председател на Върховния касационен съд. После отхвърлиха искането на специалната Комисия по атестирането и конкурсите всички предложения за разкриване или закриване на щатове да минават през нея. И накрая отново отложиха въпроса каква ще е съдбата на първоинстанционните военни съдилища, в които работата е просто "курорт", в сравнение с тази на колегите им в другите органи на съдебната власт – защото, както се оказа, колегията още няма "визия" за това какво трябва да се случи с тях.
Но да караме подред. Във вторник заседанието на съдийската колегия започна с искането на Даниела Марчева към Лозан Панов: той да заяви личното си становище дали подкрепя спорните предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс, които вече бяха внесени в Народното събрание от група депутати от БСП. Освен това Марчева поиска да знае и дали е оказван натиск над съдии от СГС тези предложенията за поправки в закона, които всъщност бяха направени най-първо от магистратите, да бъдат оттеглени или преправени – информация за такъв натиск достигнала до нея от "неизвестен източник".
Да припомним, че с въпросните изменения в ГПК се предвижда промяна в подсъдността на две групи дела – тези на пострадалите от катастрофи и на потребителските спорове, за които се предвижда премахване на изборната подсъдност и въвеждане на задължителна – по постоянен адрес на пострадалите, а за пострадалите в ПТП – и по мястото на катастрофата. Поправките бяха предложени от съдии от Софийския градски съд и целта им е да разтоварят магистратите в София, като се прехвърлят (поне част от тези дела) към съдилищата в провинцията. ВСС подкрепи предложенията, но съдиите от Върховния касационен съд бяха доста по-скептични и ги подкрепиха по принцип, като препоръчаха изборната подсъдност да бъде запазена, като възможността пострадалите да водят дела и по настоящите си адреси да не им бъде отнемана.Още повече че за такова решение няма никакви разумни доводи
Марчева (която всъщност влезе във ВСС от парламентарната квота по предложение на БСП) е един от най-яростните защитници на проектозакона за изменение на ГПК в съвета. И не крие надеждата си, че чрез него ще бъде решена поне малка част от проблема със свръхнатоварването в софийските съдилища. "Трябва да направим всичко възможно, за да няма изненадващи редакции на този проект, които да могат да го провалят", призова Марчева, очевидно имайки предвид, че народните представители трябва да бъдат убедени да не бутат нищо в законопроекта. При все че точно депутатите, за разлика от ВСС и съдиите, имат установена в конституцията законодателна инициатива.
Панов не отрече, че разговори със съдиите от СГС наистина е имало: "Срещата има своята причина, а тя бе да бъде подчертана подкрепа от страна на ВКС на идеята, че само добре обмислените законодателни промени, внесени в точния момент в Народното събрание, могат да доведат до разрешаване на проблемите с натовареността на СГС. На срещата освен ръководството на ВКС и представителите на СГС присъстваха председателят и заместник на председателя на Софийския районен съд, председателят и заместник на председателя на Софийския апелативен съд, както и съдиите от ВКС, участници в работната група към Министерството на правосъдието за изменение на ГПК", обясни Панов. И отрече да е оказван натиск върху съдии от СГС да си оттеглят законодателната идея.
Следващата точка в дневния ред пък бе по инициатива на Боряна Димитрова, която поиска от председателя на ВКС да отговори какво мисли той лично за проблема с натовареността и как според него той трябва да бъде решен. Въпреки че Панов е изразявал мнението си многократно и винаги е подчертавал, че решението трябва да включва не само законодателни промени на подсъдността, но и непопулярна мярка като реформа на съдебната карта – тема, от която и сегашният съвет бяга като дявол от тамян. "Няма да кажа нищо по-различно. Необходим е комплексен подход за натовареността“, отговори Панов. И призова членовете на съдийската колегия и в частност – на нейната комисия по натовареността, вече да започнат да предлагат конкретни предложения.
Третият "разделителен" въпрос се оказаха правомощията на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК). Тук е мястото да отбележим, че това не е помощен орган на ВСС, а самостоятелна, отделна от него комисия, която се състои от избрани от колегите си магистрати и членове на ВСС. Това е единствената комисия, чиито правомощия са изрично описани в Закона за съдебната власт. И едно от най-важните сред тях е КАК да предлага разкриване или закриване на щатове в съдебната система.
Преди седмица се чу, че Даниела Марчева има идея да промени правилата за работата на КАК и иска да предложи член на ВСС да оглавява тази комисия. Което подсказа, че между двете комисии на ВСС – тази по натовареността и съдебната карта, която се оглавява от Марчева и КАК, очевидно има някакви разногласия.
Предложението на Марчева обаче така и не бе разгледано от колегията. За сметка на това на се появи искане от КАК колегията да забрани правомощията й по предлагане на промени в щатовете или трансформиране на бройки да бъдат "дублирани" и от други комисии. Всъщност КАК поиска комисията за натовареността да не може повече да внася предложения по щатовете.
Според заместник-председателя на КАК Красимир Шекерджиев това правомощие е изрично дадено от закона единствено на Комисията за атестиране и не е възлагано на други органи. "Усещането за себедостатъчност беше характерно за други съдебни съвети. Част от колегите възприемат КАК като част от администрацията на съвета. А тя е единствената структура във ВСС, в която има пряко професионално представителство. Състои се от хора, избрани във върховните съдилища, те не са случайни хора и следва да им се отчита мнението…", обясни Шекерджиев.
Лозан Панов пък допълни, че в КАК са събрани професионалисти с повече опит от този на някои от кадровиците в съвета. И припомни, че самостоятелността на преценките на КАК е част от съдийското самоуправление.
Даниела Марчева обаче обяви предложението на КАК за нонсенс, защото законът всъщност допуска не само друга комисия, но и всеки член на съвета да прави предложения по щатовете. Освен това според нея комисията за натовареност има за цел да предлага реални мерки за справяне с неравномерната натовареност на съдиите, а не само да прави анализи и да обобщава статистика.
В крайна сметка гласуването беше 8:3 и искането на КАК съдебните кадровици да не им се месят в работата бе отхвърлено.
И като за капак дойде вечната тема за военните съдилища. Които, както се оказа, са внесли предложения, включително и в правосъдното министерство, за законодателни промени, които да разширят обхвата на делата, подсъдни на първата военна инстанция. И са категорични, че повече не трябва да бъдат "свивани" или пък направо закривани. "Преди да започнем да обсъждаме законодателните изменения, първо трябва да обсъдим каква е визията на съдийската колегия по отношение на съществуването на военните съдилища като брой и щатна численост. Трябва да имаме принципно решение, политика по въпроса какво е виждането на тази колегия за военните съдилища", каза Красимир Шекерджиев.
И понеже такава политика очевидно няма, предложенията на военните бяха приети за сведение от колегията, но внасянето им за разискване в пленума бе отложено за неопределено време – докато се избистри най-накрая пустата му "визия"…
Четири точки от дневния ред, четири дискусии, четири решения. Които навяват странното усещане за дежа вю…
