Днес изтече срокът, който Министерството на културата си бе определило, за да предложи конкретни програми в подкрепа на творците от частния сектор.
То трябваше да запознае с тях представители на визуалните и изпълнителските изкуства на свободна практика.
Припомняме, че в рамките на изминалата седмица министър Боил Банов проведе две видеоконферентни срещи с тези представители, като на тях се избистриха основните позиции:
Министър Боил Банов е готов да преструктурира съществуващия "Национален фонд "Култура", чийто предвиден бюджет за 2020 г. е 2 007 500 лева. Частните творчески организации и артисти на свободна практика настояват да се създадат два фонда – Фонд за структурно финансиране и Солидарен социален фонд за артисти на свободна практика.
Междувременно по идея на представители на частни културни организации д-р Нели Стоева – експерт в сферата на творческите индустрии и преподавател в катедра „Културология” на Софийския университет – проведе експресна онлайн анкета, която да даде представа за състоянието на независимия културен сектор в България през март 2020 година.
Целта на събраните данни е да послужат като достатъчно убедителен аргумент пред Министерството на културата и други публични институции, че те трябва да въведат компенсаторни мерки, неутрализиращи щетите в сектора.
В анкетата участват 496 души, от които 68% са физически лица (337), а 32% (159) творчески организации.
С най-голям брой участници се отчитат секторите „Театър” и „Музика”, а с най-малко – „Литература” и „Превод”. Респондентите са най-вече от София и големите областни градове, но присъстват и достатъчно жители на средни и малки населени места. Анкетираните организации ангажират общо 920 души по трудов и граждански договор, но не за постоянно, а във връзка с реализацията на конкретни проекти, като след приключването им наетите са освобождавани. В организациите работят между 1 и 35 души, най-често до 10 души. Средните годишни обороти на организациите са предимно в размер на 50 000 лева.
Около 30% от анкетираните не разполагат със служебни помещения, офиси или сцени. Други 30% плащат наеми и режийни в размер до 500 лв. месечно.
От анкетираните физически лица близо 60% са самоосигуряващи се, а 40% са щатно или нещатно заети в организациите.
Личният доход на анкетираните за изминалата 2019 г. е: до 1 000 лева за 12% от анкетираните; до 5 000 лева – за 25%; до 10 000 лева за 28%, до 20 000 лева – за 22% и над 20 000 лева – за 14 процента.
Прави впечатление, че 80% от анкетираните организации посочват, че на 8 март 2020 г. (датата, от която бяха забранени публичните културни изяви) са имали планирано събитие, за което вече са били направили разходи между 100 лева и 20 000 лева. Така, акумулирайки загубите в периода на извънредното положение, се оказва, че те губят средно по 5672 лева на събитие. Така общата стойност на пресметнатите от тях преки загуби е 691 950 лева. Очакват се значителни щети и в бъдеще, които ще дойдат от загуба на публики, партньорства, спонсори, дарители, невъзможност за реализация на вече спечелени проекти.
Д-р Нели Стоева разглежда и какви ще са очакваните загуби, ако извънредното положение продължи до месец юли. (Вероятно творците са "черногледи", отчитайки, че дори най-старият фестивал в Германия – Вагнеровият в Байройт, който се очакваше да започне на 25 юли, се отмени за догодина.) При подобен сценарий физическите лица ще са загубили 2 153 427 лева, а организациите – 4 563 740 лева или общо 6 717 167 лева. Средно едно физическо лице ще загуби 6 646 лева, а организация – 29 635 лева.
Тези загуби са свързани с провалени ангажименти, концерти, представления, невъзможност да се обучават ученици в различните школи и курсове по изкуства.
Анкетата отчита и за колко време организациите ще се възстановят, в случай че мерките, наложени заради пандемията, се отменят до юли 2020 година. Повечето от тях са на мнение, че ще могат да се възстановят в рамките на 3 до 6 месеца.
В крайна сметка, над 95% от творците на свободна практика смятат, че са необходими спешни мерки за компенсиране на щетите. Едва 0.6% смятат, че няма да претърпят загуби и само 1.20% са на мнение, че не са необходими извънредни мерки.
Мнозинството – 78.2%, се обявяват за учредяване на социален фонд, от който да се изплащат помощи на засегнатите и които да са на база минимална работна заплата. Почти същият процент респонденти (78%) са за въвеждане на структурно финансиране на организации в сектора, което да неутрализира негативните ефекти от проектния начин на работа, който принципно е основен за свободния творчески сектор.
Участниците в анкетата посочват, че могат да се потърсят и други механизми на подкрепа: финансова помощ от европейски структури; провеждане на държавна политика за подпомагане и облекчения на творците на свободна практика; премахване на ДДС за една година в засегнатите сектори; даване на специален статут на независимите артисти, при който държавата да поеме техните осигуровки дори и във време без извънредни положения; средства за наеми на наети помещения и режийни; безусловна финансова помощ в размер средната заплата в сектора за всеки от месеците на извънредното положение.
Независимите творци искат и при изчисляването на компенсациите им да се вземат предвид минали договори и дейност, които доказват какъв е бил годишният им оборот.
Те очакват и да се организира синдикална структура, която да защитава правата на независимите артисти, да осигурява заетост и да стартира проекти, които да могат да бъдат реализирани в настоящите условия. Не на последно място от частния културен сектор искат покриване на минималните им здравни и трудови осигуровки, данъчна ваканция, по-ниски данъци и колаборация между независимия и държавен културен сектор
Сега на ход е Министерството на културата. От Агенцията по заетостта вече се задействаха – само преди дни (на 31 март) започна кандидатстването за изплащане на компенсации на работодателите по схемата 60/40. Формулата цели запазване работните места в предприятията, които са пряко засегнати от заповедта на министъра на здравеопазването. По тази мярка могат да бъдат подкрепени и секторите „Кино салони“, и „Артистична и творческа дейност“. Така че възможностите за намиране на решение са повече от една, но като че ли данните от изследването на д-р Стоева достатъчно красноречиви – в трудни времена без държавна подкрепа няма свободни артисти.
