Антонио Василев е роден на 30 юни 1967 година в София. Завършил е Техникум по керамика и стъкло със специалност декорация, бакалавър е по икономика, има и магистърски степенипо публична администрация и богословие. Василев е основател на Фондация Българи, която работи в сферата на културата, изкуството и опазването на историческото ни минало. Учредител е на Съюза на колекционерите в България. Собственик е на Галерия Българи, в която излагат творби на водещи съвременни български автори. Антонио Василев е собственик и архитект на уникалния ресторант Българи.Създател е и на Центъра за професионално обучение Българи, който подготвя кадри за туризма. Консултант е в сферите на туризма, мениджмънта и финансите.
nbsp;
Господин Василев, какво се случва с изкуството в България в условията на тежката икономическа криза?
– Условията наистина са тежки, но българите продължават да правят и да купуват изкуство. То не е само инвестиция, но носи душевен комфорт и радва сетивата. Отдавна е известно, че изкуство се прави въпреки, а не заради нещо. Затова картините и скулптурите никога няма да изчезнат, дори в моменти на криза се раждат най-добрите образци. Трябва да съхраняваме българското изкуство. То не е конвертируемо в чужбина, има по-голяма стойност у нас. А нашата мисия е да го предадем на следващите поколения. Хората с финансови възможности и отношение към българските образци са длъжни да ги запазят. След 100-200 години потомците ще видят това, което ние успеем да запазим. На върха на всяка цивилизация стои изкуството. Работа на меценатите е да го подкрепят, а задължение на авторите е да се развиват и изявяват. Стойностните творби са около нас, само трябва да ги оценим.
Собственик сте на Галерия Българи, в която излагат произведения съвременни български автори. Давате ли поле за изява на младите творци?
– Целта ни е да правим изложби не само на утвърдени автори, но и на непознати за артсцената ни творци. Неотдавна представихме за пръв път в София двама български художници, възпитаници на българската и австрийската школа, които живеят и работят във Виена. Диана Стоилова е ученичка на проф. Петър Чуклев. А Искрен Илиев е завършил живопис и има многобройни изложби, видеоинсталации и сценични проекти в Австрия, България, Италия, Франция, Словакия и Германия.
Вписва ли се българското изкуство в съвременните световни тенденции?
– Имаме много добри художници, но западните им колеги ги изпреварват с начина, по който рекламират и продават творбите си. Малцина знаят, че българското изкуство от XIII-XIVв. е било образец за Ренесанса във Венеция. Имали сме и ползотворен културен обмен с Византийската империя, но в следващите вековете логично сме изостанали. От друга страна, великата Византия, а и други големи цивилизации остават само в историята, докато България се е запазила и оцеляла. Това само показва колко силен дух имаме като нация.
Как се събуди страстта да колекционирате предмети на изкуството?
– Вдъхновението дойде по семейна линия. Прабаба ми Златка е една от 100-те най-добри американски художнички. Имала е собствена галерия на Бродуей и е била председател на асоциацията на американските творци. Цялото ми семейство е свързано с изкуството. Аз завърших техникум по керамика и стъкло със специалност декорация, но впоследствие се насочих към икономиката. Запазих обаче желанието не толкова да творя, колкото да притежавам произведения на изкуството, за да им се радвам. В началото се интересувах предимно от реалистични картини, постепенно преминах към модерни творби. Накрая се появи и страстта към българската домашна икона.
Защо избрахте домашната ни икона?
– Българските домашни икони са цяла Вселена. Те съчетават история, духовност и вяра и се отличават с уникалната си живопис. Нашите икони съпреживяват историята на цялото семейство с всичките му радости и скърби. Това е домашният олтар, където хората отправят молбите си към Бога за добра реколта, мъжка рожба или за здраве. Повечето ни икони са направени между XVIIи XXвек, а както знаем, това е драматичен период от историята на България. В него попадат робството, преселенията, прекрояването на границите, Съединението на Княжество България и Източна Румелия, драмата на войните. Хората са търсели закрила и затова иконографията ни е малко наивна, но е много обаятелна и съкровена. Централният мотив в иконите обикновено е Света Богородица с Младенеца, защото тя е дарителката и пазителка на живота. Свети Георги и Свети Димитър са присъствали в почти всеки дом заради берекета на годишния земеделски цикъл. Българите почитат и светците, на чиито имена са кръстени. Ние винаги сме живели в материалното, но рано или късно винаги се връщаме към духовното.
Основател и почетен директор сте и на фондация Българи. По какви проекти работите в момента?
– Фондация Българи е създадена през 1999-а и чрез нея събираме средства, за да подпомагаме сферата на изкуството. Идеята на учредителите бе усилията ни да отиват за благотворителност и добри дела. С фондацията искахме да покажем, че гражданското общество може да бъде фактор в държавата ни. Трябва да си помагаме, всеки с това, в което е най-силен. Направихме доста добри неща, сега завършваме ремонт на камбанарията в храм-паметника Свети Александър Невски. Имаше теч и някой спешно трябваше да реагира. Разработваме и уебсайт на катедралата Свети Александър Невски. Храмът има богата история още от възхода на Третото българско царство, та до наши дни. В новата му интернет страница човек може да научи много любопитни факти. Правим малки, но реални стъпки.
Къде е удовлетворението от това да събираш произведения на изкуството?
– Най-важното нещо за един колекционер е да изложи пред хората това, което е събрал, реставрирал или на което е върнал живота. За да могат и останалите да го оценят и да му се порадват. Колекционерите имат различни страсти. Едни събират определени автори, други пък наблягат на конкретни жанрове, например еротиката. За да не бъде самоцелно това действие, ние показваме съхранените творби пред публика.
Собственик и архитект сте на ресторант Българи. Разкажете нещо повече за него.
– Ресторантът е създаден през 1996-а изцяло в стила на великобългарската символика. Къщата е аристократична, построена е от генерал Димитър Мустаков през 20-те години на XXв., и пресъздава градската атмосфера на онова време. В ресторанта може да видите оригинални снимки, полилеи, мебели и стенни часовници от царската епоха. В салоните са изложени автентични картини и пластики от наши майстори. Съхраняваме стари вина, дори бутилка АРМАНЯК от 1929-а. Възстановихме традициите ни, като ги съчетахме с модерна кухня. Комбинацията е особено впечатляваща за чужденците, които искат да научат нещо повече за България. Непрекъснато излагаме нови артефакти. Един дом се изгражда непрекъснато – цял живот. Всеки отделен салон се развива сам за себе си и постоянно се променя. Неотдавна добавихме снимката на генерал Владимир Стойчев, който е бил председател на Българския олимпийски комитет, и е един от най-добрите ни жокеи. Той е един от малкото, запазили чина си и по време на социализма. Уникални и впечатляващи са и големите табла ръчно изрисувани и ръчно залепени снимки на всички депутатите от Великото народно събрание през годините. Малко подобни образци са оцелели до днес.
