Иван Николаевич Денкоглу (рожденото му име е Иван Ненов Денчев) е български предприемач и един от видните просветни покровители през Възраждането. Много от нас свързват името му с улицата, която пресича бул. „Витоша“ в столицата, и 27 СОУ, което носи неговото име.
Буен и палав, той трудно понася господарския тормоз. За да го спаси от неприятности, майка му му дава с мъка спестените 14 турски лири и го праща с търговци, които пътуват за старата столица.
При посещението си в София през 1858 г. вече богатият и достолепен търговец Денкоглу разказва, че заминал с гурбетчии за Цариград, оттам за Русия и се установява в Москва. Факти от биографията му в архива на Найден Геров, на близкия му приятел и любимец Сава Филаретов и в Московския университет, обаче свидетелстват, че Денкоглу заминава за Русия с гръцки търговци. Те се установяват в град Нежин, Харковска губерния, който по това време е привилегирован, а и се намира близо до три граници – на татарския Крим, на Полша и Русия. Голяма част от жителите му се занимават с търговия и поради местоположението на града печелят твърде добре. Много са и гръцките търговци. Екатерина Велика разширява правата им и те могат да пътуват свободно без паспорти из руската империя и да внасят стоки без мито.
В началото предприемчивият младеж започва търговия със стоки от турската империя – платове, пастърма, сирене в тулум, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна. Изкачва стъпало по стъпало цялата стълбица на тогавашния бизнес. Най-напред работи за своите господари гърци, които му подхвърлят по някоя и друга рубла. Постепенно му поверяват продажби, а малко по-късно – и търговски сделки. Успява да спечели доверието им с отчитането на парите. Така започва малко по малко да се измъква от дъното и успява да стане съдружник с гърци в някои търговски операции. И едва накрая, когато нещата потръгват, започва да върти самостоятелен бизнес.
Още в Нежин младежът е записан като равноправен член на гръцкото братство, което показва, че сравнително бързо се е издигнал в съсловието на търговците. Факт е, че в Москва през 30-те години на 19 в. той пристига като търговец със значителен капитал. Някои го изчисляват на близо 100 хил. златни рубли.
Тогава започва банкови операции и нещо, което никой друг българин от онова време не прави – търговия с твърде скъпите и любими на руската аристокрация сибирски кожи. Денкоглу продава в Москва кожи от див самур, от норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и други. По това време най-търсени са кожите от див сибирски самур. Руската аристокрация ги открива още по времето на Петър І, по-късно те се превръщат в мода, която и до днес се възкресява през 20-25 години. Такава скъпа сибирска кожа Денкоглу подарява на съпругата на Сава Филаретов – Йорданка. Благодарение на този подарък тя е първата жена в София, към която се обръщат с "госпожа". Мнозина софиянци дори го мислят за нейно собствено име.
През 1859 г. Денкоглу споделя, че вече иска да се откаже от търговията – бил достатъчно забогатял, но не го сторва до края на живота си. Той търгува с Берлин, Лайпциг, Прага, Виена, Будапеща и извършва банкови операции с тамошни банки. Поддържа бизнес връзки с големите български търговци в Одеса Николай и Стефан Тошкови, инициатори на създаването на Българското книжовно дружество (по-късно БАН), както и с Николай и Константин Палаузови.
Голяма част от състоянието си Денкоглу раздава за благотворителни цели. Още през 1834 г. дарява 15 хил. златни рубли с изричното желание да се основе фонд към Московския университет, от който да се изплаща обучението на един студент. От лихвите и дивидентите на ценните книжа се набира сума от близо 500 рубли на година, които са напълно достатъчни за тази цел. С парите на Денкоглу в Московския университет учат Никола Михайловски, създател на прочутата еленска даскалоливница, която някои с основание смятат за първото висше училище за учители у нас, и баща на автора на химна "Върви, народе възродени" Стоян Михайловски.
Вторият стипендиант е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа "В навечерието" – свищовеца Николай Катранов.
Сава Филаретов, който учи философия в Московския университет, става довереник на търговеца и по негова воля първият учител в основаното от Денкоглу софийско девическо училище. Последният стипендиант, който учи приживе на големия български дарител, е Константин Геров от Одрин.
Денкоглу дарява 30 хил. златни рубли за построяването на първото девическо училище в София. То е издигнато в двора на църквата "Света Неделя". Откриването му става през 1858 г. с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София Замеро. Сградата е на два етажа, в училището учат около 150 момичета. Някои консервативни софиянци обаче се възпротивяват на школото, защото смятат, че на девойките е достатъчно да могат да предат и шият. Училището изгаря при големия пожар в София по време на освобождението на града през зимата на 1877-1878 година. След откриването на девическото училище Иван Денкоглу влага 10 хил. златни рубли в петербургска банка "за вечни времена за училищата в София".
Към края на живота си той основава фонд за обучение на млади българчета в одеската Ришельовска гимназия. За него дарява други 10 хил. златни рубли и увеличава фонда за Московския университет с още 1500 рубли.
В завещанието си определя над 5000 рубли за църквите в София. Малко странно звучат две от клаузите: "Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им" и "Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове". След голямото земетресение в София той изпраща 4000 златни рубли, за да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите. С парични средства подкрепя и Габровското училище.
Със собствени пари Денкоглу издига в София училище, на което по-късно дарява и голям брой книги. В знак на благодарност за делото на Юрий Ив. Венелин към българския народ Денкоглу отпуска средства за поставянето на негов паметник и издаване на съчиненията му. В края на живота си завещава големи суми на софийски училища и църкви.
Денкоглу умира от инсулт на 16 (или 13 май) 1861 г. в Москва, и е погребан в Пятницкото гробище.
