Европейските банки не бързат да се впускат в бизнес с Иран, въпреки че международните санкции срещу страната бяха частично вдигнати на 16 януари. Вашингтон не отмени наказанията, които се отнасят за всички дейности, опиращи до подкрепата на тероризма и до балистичните ракети. Нещо повече, щатското финансово министерство наложи на 17 януари санкции на 11 компании и лица, свързани с иранската ракетна програма.
Иранският президент Хасан Рухани обеща наплив от инвестиции, часове след като ядреното споразумение между страната му и шестте водещи световни икономики влезе в сила. Той се надява да привлече 50 млрд. щ. долара още през тази година. Пакистан обяви на 17 януари, че ще поднови незабавно проекта за газопровода с Техеран. Европейският съюз съобщи, че ще изпрати в началото на февруари "мисия за техническа оценка" на енергийните връзки с Иран. Външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер приветства вдигането на санкциите като "исторически дипломатически успех" и изрази надежда да бъдат потушени и други кризи в региона – като конфликта в Сирия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обаче предупреди, че страната му "ще продължи да наблюдава всички международни нарушения" на ядреното споразумение, които би направил Техеран, и "ще се справи" с всяка заплаха от страна на стария си враг.
Председателят на Иранската централна банка Валиоллах Сейф каза на 17 януари, че ще бъдат деблокирани замразени активи за 32.6 млрд. щ. долара. Държавният департамент на САЩ пък потвърди, че Вашингтон и Техеран са разрешили разногласията си по една оръжейна сделка от 70-те години на миналия век и ислямската държава ще получи дълго отлаганото плащане по нея за 400 млн. щ. долара плюс натрупаните лихви, които са 1.3 млрд. долара. Сейф коментира в телевизионно обръщение, че централната банка ще използва парите, за да гарантира стабилност на валутния пазар, да създаде работни места и да разшили износа. Той добави, че до десет дни иранските банки ще бъдат свързани отново със SWIFT – световната система за междубанкови финансови комуникации, което ще улесни трансграничните им разплащания.
Въпреки еуфорията обаче засега не се очаква бързо икономическо възстановяване на иранското стопанство. А икономистите таят сериозни притеснения, че вливането на огромни средства в икономиката може да качи инфлацията, която падна от 40% преди две години на 13.7% в момента. Бюджетът на Иран за новата фискална година, който трябва да бъде одобрен до началото на март, е в размер на 2670 трлн. риала (88.4 млрд. щ. долара) – с 13.1% повече (в реално изражение), отколкото миналогодишният. В него е заложен едва 17% ръст на приходите от продажба на суров петрол, които ще пълнят 25% от бюджета. Докато 68% от бюджетните постъпления ще идват от данъци – твърде рядко съотношение за зависещата от черното злато икономика на страната. Основната причина е евтиният петрол, който вече струва под 30 щ. долара за барел и заложеното в бюджета 5-процентно обезценяване на местната към щатската валута – до 29970 риала за един щ. долар.
Към тези проблеми се добавя и неяснотата около останалите щатски забрани за бизнес с Иран, които възпират европейските банки да възстановят отношенията си с ислямската република и са потенциален източник на нови разправии между ЕС и САЩ. Препъникамъкът са Иранската революционна гвардия (ИРГ) и нейните широки и често странни икономически интереси. Затова и Вашингтон запази санкциите срещу всички, които осъществяват бизнес с нея. Не отмени и забраната на повечето транзакции в щатски долари към Иран. Което означава, че международните компании и банки ще трябва да изяснят в детайли как да проверяват за евентуални връзки на ИРГ с бизнес партньорите им. В тази връзка щатското финансово ведомство обяви през уикенда, че е напълно достатъчно компаниите да направят оценка, с която да докажат, че не са участвали съзнателно в транзакции с ИРГ. Това уверение обаче едва ли вече е достатъчно за банките, платили милиарди долари глоби за нарушаване на санкциите срещу Техеран. Мнозина пък се опасяват, че щатската прокуратура и финансовите регулатори могат да интерпретират по-стриктно правилата за бизнес.
Например "Стандард чартърд" е един от малкото чуждестранни кредитори с лиценз за банкова дейност в Иран. След като плати две глоби общо за почти 1 млрд. долара за нарушаване на забраните за дейност в страната, банката засега не планира да се върне там.
"Ейч Ес Би Си" бе наказана с 1.9 млрд. щ. долара от щатските официални власти, а френската "БНП Париба" – с рекордните 8.9 млрд. долара, защото нарушаваха санкциите срещу Ислямската република. Сред другите банки с по-незначителни наказания са "Дойче Банк", "Ай Ен Джи" и "Креди агрикол".
Докато Европа все още пресмята какви са рисковете да се върне в Техеран, други играчи са готови да запълнят празнината. Китайските и индийските банки са били винаги с най-силно присъствие в Иран сред чуждестранните кредитори. И в момента на старта вече са се подредили "Китайската банка за развитие" и "Държавната банка на Индия". Руската "Ренесанс капитал" е сред малкото задгранични банки с активен бизнес в Ислямската република. В допълнение "букет" от специализирани инвестиционни фирми избуяват в Техеран. В общия случай те са основани от иранци, работили със западни институции като "Тюркоаз партнърс", "Грифон кепитъл" и "Кардан".
