Министерството на образованието предлага използването на понятието "съвместно съжителство" като коректна формулировка на 500-те години турско робство. Това стана ясно по време на представянето на плановете на новите учебни програми по "История и цивилизация" за 2-ри, 6-ти и 8-ми клас.
В проекта на просветното министерство не се говори за османско робство или владичество, а за "съжителство между традициите на християни и мюсюлмани", "взаимни влияния между културите на християнството и исляма" и "османската власт".
Този период от историята ни е в четвъртата, последна тема по история в проекта за 6-ти клас, която е озаглавена "Османската империя и българите ( ХV-ХVІІ в.)". В нея се включват подтемите "Държавност", "Общество и всекидневен живот", "Култура и културно наследство" и "Религия". Учениците ще изучават по история и темата за българите в османската политическа система.
Едва едно изречение загатва, че въпросното съжителство не е било съвсем доброволно, като се посочва, че е имало "съпротивителни действия на българите срещу османската власт".
Според експерта по история към Министерство на образованието Радостина Николова в програмата не се влагат определения, а издателите на учебниците сами ще решават дали да използват понятията владичество или робство.
"Преди да прочетете очакваните резултати за съвместното съжителство, много ви моля, върнете се по-нагоре в учебната програма и вижте, че има политическа система на Османската империя, което означава, че – отново се връщам към това – характеристиката на тази политическа система ще я даде науката. В последно време в историческото пространство, мисля, че отдавна затворихме един спор – присъствие, робство и така нататък и се наложи един термин, който се използва – владичество. Това е начинът, който най-лесно може да обясни управлението на чужд владетел по българските земи. Произходът е гръцки – игемон, владетел и от там иго и "Под игото", каза тя. Николова коментира и термина "съвместно съжителство", като стана ясно, че ако учениците използват "робство", това няма да се отрази негативно на оценките им.
Според новите учебни програми по история в 5-ти клас ще се учи Античност, в 6-ти – Средновековие (V-XV/XVII век), в 7-ми – България в контекста на световната история (XVIII-XXI век). През първата година от първия гимназиален етап според новата образователна структура – 8-ми клас – ще се учи световна история (XVI-XIX век). Преподаването й ще продължи и в 9-ти клас, когато ще се учат XX век XXI. В последната година от първия гимназиален етап според новата образователна структура – 10-ти клас – ще се учи история на България. След 10-ти клас, както и след 7-ми клас, ще има национално външно оценяване. Във втория гимназиален етап в 11-ти и 12-ти клас няма да се учи история от всички ученици. История ще учат само учениците, за които предметът е профилиращ.