Висок процент отпадащи от училище и слабо грамотни деца, голям брой заминаващи да учат висшето си образование зад граница, намаляващ брой преподаватели. Това е само част от "красивата" картинка наречена българско образование, публикувана на сайта на Българската стопанска камара (БСК) в рубриката "Стига вече!".
"Темата е актуална не само с оглед кадровите промени в управлението на образователната система, а поради трайно натрупалите се и неотложни за решаване проблеми в тази сфера", посочват от БСК. Те подчертават, че в държавата не се спазва елементарното конституционно право всеки да получава образование до 16-годишна възраст.
България е на трето място в ЕС по дял на младите хора (15-34 г.), които нито учат, нито работят. Всеки четвърти (25%) млад човек у нас попада в тази категория, а с по-негативни показатели са само Гърция и Италия. Най-малък е дялът (8-10%) на неучещите и неработещи младежи в Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Швейцария, Люксембург, Холандия, Австрия и Германия. В съседката ни Румъния 20% от младежите не учат и не работят.
Не се подобрява квалификационната структура на населението и на работната сила, като нараства дялът на младите висшисти, но и на тези с начално и по-ниско образование, се посочва в позицията на Българската стопанска камара.
Нивото на заетост в огромна степен се определя от нивото на квалификация, като за висококвалифицираното население заетостта е над 80%, за средноквалифицираното – над 65%, а за нискоквалифицираното – под 30%. Тези стойности са почти равни със средните за ЕС. За групата на младите хора (15-24 г.), обаче е налице много по-ниско от средното за ЕС ниво на заетост, особено за младежите с ниско или без образование (5% за България при средно за ЕС 18%), се изтъква от организацията.
От публикуваните данни става ясно, че от 2009 до 2014 година е намалял с 4 процента броят на приетите студенти. И докато в световен аспект търсенето на кадри от т.нар. STEM-специалности (наука, технологии, инженеринг и математика) приемът се увеличава, ние отново сме срещу тенденциите. Приемът у нас на студенти в специалността "математика и статистика“ намалява с 40%, в "архитектура и строителство“ – с 14.5%, в "технически науки“ – с 8.6%, в "химически и физически науки“ – с 6.4%. Положителна тенденция е увеличението на приема на студенти в “Информатика“ (ръст с 20.5%), “Подготовка на учители“ (27.2%) и “Здравеопазване“ (44%).
Над 23 000 български студенти учат в чужбина, като най-предпочитаните дестинации са Германия и Великобритания, следвани от Австрия, Холандия и Франция. Най-много студенти в чужбина са тези в степен "бакалавър“ (14 675 души), следвани от степените "магистър“ (6 776 души) и "доктор“ (590 души).
България води и в негативната класация в Европа по дял на 15-годишните ученици с ниво 1 и по-ниско по критерия "способност за четене“ – дял 39.4% при средно за ЕС 19%. В Румъния дялът им е 37.3%, в Гърция – 22.6%. С най-добри резултати по този показател са учениците в Естония (9.1%), Ирландия (9.6%) и Полша (10.6%).
В данните се посочва още, че всеки български ученик докато е в образователната система научава едва по 1.2 чужди езика, докато в ЕС коефициентът е 1.6. По този показател с по-слаби резултати от българчетата са само учениците в Австрия, Ирландия, Унгария и Великобритания. Най-много чужди езици владеят учениците в Люксембург (2.5), Финландия (2,2), Малта и Холандия (с по 2.1). По два чужди езика владеят учениците в Естония, Италия, Кипър, Румъния, Исландия, Лихтенщайн и Македония. Почти толкова (по 1.9-1.8) езици знаят и учениците в Гърция, Швеция, Дания, Литва и Полша.
