Мнозина вероятно не си дават сметка, но светът е изправен пред нова технологична революция, която не само ще разтърси индустрията, а ще предизвика фундаментална промяна в начина ни на живот. Според експертите трансформацията ще представлява нещо, което човечеството не е срещало никога досега в историята си.
Кои са движещите сили за развитието на т.нар. Четвърта индустриална революция или Индустрия 4.0? Както е известно, първата индустриална революция е резултат от откриването на парния двигател и механизирането на ръчния труд. Електричеството пък води до втората индустриална революция. Третата се случи с навлизането на електрониката и компютърните технологии. "А новата се отличава със сливането на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологическата сфери", казва Клаус Шваб, който е създател и председател на Световния икономически форум (World Economic Forum).
Според Шваб има три причини да се говори, че промените в днешния свят са нова революция, а не продължение на третата. Това са бързината, с която се изменят производството и потреблението, обхватът на самите промени и системното им въздействие. Милиарди хора например притежават електронни устройства с невиждани досега способности за обработка, съхранение и достъп до данни. А с развитието на изкуствения интелект, роботиката, интернета, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, биотехнологиите и квантовото изчисление тези възможности ще бъдат умножени.
Глобалният обем от данни се увеличава стремглаво. Общото им количество през 2005 г. беше 130 ексабайта. През 2012-а то нарасна до 462 ексабайта. Експертите очакват обемът от цифрова информация да се увеличи до 14 996 ексабайта през 2020-а (приблизително 15 милиарда терабайта).
В резултат на Индустрия 4.0 машините, системите и сензорите по света ще комуникират и ще обменят информация помежду си. Което не само ще позволи на компаниите да увеличат ефективността си, но и ще им даде по-голяма гъвкавост за адаптиране на дейността им към изискванията на пазара. Истинският и виртуалният свят вече започват да се сливат в производството. Умният шлем на компанията Daqri, който бе представен по време на Световния мобилен конгрес в Барселона, показва как се случва това. Той има вградени датчици, камери и дисплеи, които добавят виртуална реалност върху нещата, които работниците виждат. "Представете си, че гледате към система от тръби в завод и изведнъж пред очите ви се появява информация какво точно минава през тях, какво е налягането и има ли проблеми", обяснява мениджърът по продажбите на компанията Джош Литълфийлд. В допълнение, когато много хора носят Daqri, те споделят информацията помежду си и създават цялостен модел на производствената среда, в която работят. Но за жалост на работодателите каската все още не е никак евтина – цената ѝ варира между 5000 и 15 000 долара в зависимост от функциите
PLM софтуерът на Siemens (Product Lifecycle Management) също свързва реалния и виртуалния свят. Той се използва за виртуално разработване и тестване на продуктите преди реалното им производство. Този подход беше използван и за симулацията на кацането на марсохода Curiosity през 2012 година.
Най-голямо въздействие новата технологична революция ще окаже върху бизнеса. В областта на логистиката например навлизат дроновете, които предлагат напълно нови възможности за доставки. Така малки играчи могат да изместят лидерите, предлагайки по-добро качество, по-голяма бързина на услугата и по-ниски цени. Достъпът до онлайн магазини и продукти пък принуждава производителите да променят начина, по който проектират, предлагат и доставят продуктите си.
Сливането между физическата и дигиталната сфери ще се види най-напред в "умните фабрики", където машините до голяма степен ще се самоорганизират, веригите за доставка ще се изготвят автоматизирано, а поръчките директно ще се отразяват в производствения процес. И ако си мислите, че това все още е научна фантастика – грешите. Германската индустрия отдавна прави опити да се впише в дигиталната революция и заводът на Siemens в град Амберг доказва това, писа преди време Wall Street Journal. Там се изработват автоматизирани машини, които да се използват в други сфери, но интересното е начинът, по който над 1000-та производствени единици общуват помежду си през интернет. Ето защо голяма част от фабриката функционира без човешка намеса. Нещо повече – производствените мощности позволяват бързо приспособяване на продукта и персонализация директно от щанда в магазина, тъй като поточната линия може моментално да бъде доведена до необходимата финална форма според нуждите на клиентите.
В друго предприятие в Кайзерслаутерн химическият гигант BASF произвежда шампоани и течни сапуни, които също могат да бъдат изцяло персонализирани. Празните опаковки на поточната линия имат чипове, а машините обменят помежду си информация какви точно съставки и етикети са необходими за всеки отделен продукт. По този начин всяка бутилка може да е напълно различна от съседната на конвейера. Единствената човешка намеса е сведена до въвеждането на поръчката.
Само германската индустрия ще инвестира около 40 млрд. евро годишно в приложения за Индустрия 4.0 до 2020-а.
Готова ли е обаче България за четвъртата индустриална революция? Според Иван Аржентински, който е основател и управляващ съдружник на ERP България, нивото на нашите фирми е такова, че тепърва се въвеждат системи за анализ, планиране, изпълнение и контрол на бизнес процесите. Тоест Индустрия 4.0 може да започне едва когато такива системи отдавна функционират. Но все пак, изглежда, не стоим съвсем встрани от процеса, тъй като в началото на март в Университета за национално и световно стопанство се проведе публична лекция на тема "Индустрия 4.0 и нейното влияние върху финансовия сектор". Участници бяха д-р Мартин Щигер, директор на Центъра за европейски университетски проучвания, и банковият експерт д-р Ханс Унтердорфер.
Парадоксалното е, че в краткосрочен план нашето изоставане може да има положително измерение. Причината е, че настъпващата промяна в производството ще разруши традиционния пазар на труда. Според доклада на Световния икономически форум "Бъдещето на работата: Заетост, умения и стратегия за работната сила за четвъртата индустриална революция" още в рамките на следващите пет години ще настъпят повсеместни смущения, но те няма да са само в една посока. Новостите ще доведат до загуба на милиони работни места, но и до създаването на нови. Ще има чувствително повишаване на производителността на труда, но в някои области ще има сериозно разминаване между уменията, които заетите притежават, и изискваните за тяхната позиция.
Показателно е, че най-търсените днес специалности и специалисти не съществуваха допреди десет и дори допреди пет години, а темпото на промяна тепърва ще се ускорява, твърдят експертите. Изчисленията показват, че 65% от децата, започващи сега началното си образование, в крайна сметка ще работят напълно нови професии, които в момента дори не съществуват.
Петата свобода в ЕС
В историческа реч пред Европейския парламент преди месец естонският президент Тоомас Хендрик Илвес призова за създаването на пета свобода в Европа. "Преди шестдесет години, когато Договорът от Рим е поставил основата на това, което днес наричаме четирите свободи на движение на хора, стоки, капитали и услуги, нищо не е било дигитално. Днес ние живеем в един напълно различен свят. За да се отрази размерът на тази промяна, предлагам да прибавим пета свобода – свободно движение на данните", каза Илвес. Като начало свободното движение на данни ще означава достъп до услуги навсякъде в ЕС. Онлайн търговията няма да бъде ограничена от държавата, в която е нашата банкова сметка и националните ограничения вече няма да определят – произволно, кои от европейските граждани могат да купуват дигитални блага и услуги и кои – не. Електроното идентифициране пред институциите също трябва да стане възможно навсякъде в ЕС. Дори електронните рецепти за лекарства трябва да могат да се приемат във всяка една страна.
Ако Европа пропусне да се възползва от цифровата революция, неминуемо ще стане второстепенен играч, заяви естонският държавен глава. "Скайп е изобретен в Естония, но "живее" в САЩ. Той можеше да остане в Естония, ако имаше единен пазар и финансиране", отбеляза Тоомас Хендрик Илвес.
