Философската наука разглежда човешкия живот като уникален за отделния индивид, в практиката той е определен като безценен. Оказва се обаче, че в застрахователната материя може да бъде определена цена на човешкия живот.
Например във Великобритания човешкият живот се оценява твърде скъпо – за претърпяна инвалидност се отправят искове за 17 млн. евро.
В Германия при пътен инцидент пострадалият (при напълно доказана вина на шофьора) може да подаде иск от 100 хил. до 200 хил. евро. При смъртен случай семейството може да поиска и доживотна издръжка.
У нас става дума за до 30 хил. лв. при извънсъдебно споразумение със застрахователя, а когато се минава през съд – и до 100 хил. лв., но максимум.
Животът на украинците се оценява средно на 219 хил. долара, сочи статистика за загиналите при ПТП в тази страна през 2015 г., публикувана тези дни. Данните от застрахователния бранш там сочат, че от общата сума на застрахователните обезщетения едва пет на сто са изплатени за претърпени нематериални щети. Животът и здравето обаче се обезщетяват с едва 5%, а всичко останало са материални загуби.
И понеже нещата се опознават най-добре в сравнението, направихме справка колко струва животът на българина. Според Владимир Тодоров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на застрахованите и пострадалите при катастрофи, съдебната практика в последно време сочи, че при смърт на пътя се присъждат по около 100 хил. лв. на наследник.
Когато обезщетението е резултат на извънсъдебно споразумение със застрахователя, цената рядко надхвърля 600 хил. лeва. Според Венелин Урдев, член на УС на Асоциацията за защита на застрахованите и пострадалите при пътнотранспортни произшествия, споразуменията между наследници на загинал и застраховател рядко надхвърлят 80 хил. лв., докато през съд сумата скача до 130 хил. лева.
Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия също следи как се прилагат обезщетенията. Цената, по техни наблюдения, е според "типа" живот.
"При определяне на обезщетението съдът взема предвид броя на наследниците, дохода на загиналия, възрастта и др.", обяснява шефът на асоциацията адвокат Георги Вълков.
Освен от възрастта съдът явно се влияе и от публичността и "обществената значимост" на делото. Така например магистратите постановиха рекордното за българските стандарти обезщетение от 100 хил. лв. на близките на 14-годишната ученичка от Американския колеж в столицата Дафина Георгиева. Тя бе блъсната от автомобил на пешеходна пътека в столичния кв. "Младост" и случаят бе широко отразен от медиите. Виновните за инцидента с падналия в р. Лим автобус бяха осъдени да заплатят по 50 хил. лв. на родителите на всяко от загиналите деца.
На майката на убитата от своите съученички Маргарита Гергененова Пловдивският окръжен съд присъди обезщетение от 75 000 лева. И пак, при всички тези случаи прави впечатление голямата разлика в обезщетенията, пише на сайта на асоциацията.
Според адвокат Георги Вълков съдилищата в големите градове присъждат по-големи обезщетения, отколкото колегите им в по-дълбоката провинция. Това било заради по-високия стандарт на живот в големите градове, особено в София, защото живеещите в тях близки на загиналия предявявали по-високи искове. "На село и в по-малките градове 10 хил. лв. са много пари и хората се съгласяват на такива обезщетения. Има случаи и на обезщетения от 4-5 хил. лева. Когато разберат, че в София могат да получат и 30 хил. лв., направо не могат да повярват", разказва Вълков.
По принцип обезщетението се състои от две части – обезпечаване на болките и страданията на близките на загиналия и пропуснати ползи за наследниците. Докато болките и страданията се мерят по-субективно, пропуснатите ползи за близките са равни най-малко на дохода, който загиналият е щял да изкара до края на трудовия си живот. Това значи, че човек, който получава средно по 350 лв. на месец (колкото е средната работна заплата за второто тримесечие на 2006 г.) и има 30 години до пенсия, "струва" за близките си поне 126 хил. лева.
Според редица застрахователи максималното обезщетение, предвидено в закона по задължителната за шофьорите застраховка "Гражданска отговорност", е 700 000 лв. при катастрофа с един пострадал човек (1.2 млн. лв. при повече от един пострадал). Но досега такива баснословни суми не са изплащани, защото "загиналият трябва да е човек с изключително висок стандарт на живот за България", казват съдиите.
"Наистина – когато се присъждат малки суми, се обезценява човешкият живот, но пък съдът не може да присъжда и неизпълняеми обезщетения. Какво ще вземеш от един пенсионер или от хора от малцинствата, които са без пари и имущество", казва Нели Куцкова. Според съдия Бисер Петров "по правило нямат значение финансовата възможност и статутът на извършителя. Ако няма пари, се издава изпълнителен лист и започва запор – на заплата, на пенсия, имуществото се продава. Но трябва да остава сума от заплатата или пенсията, за да живее един човек". Едновременно той признава, че "съдебната практика е установила граници на обезщетенията". "По принцип се има предвид загубата на човек, но понякога негласно се вземат предвид и възможностите на отсрещната страна", твърди заместник-председателят на ВКС Румен Ненков. "По-скоро отсъждат малки обезщетения, защото негласно е ясно, че колкото по-малко дадат съдилищата, толкова по-голям е шансът тези пари да бъдат изплатени, казва и Спас Иванчев, съдия в Софийския градски съд.
Според адвокат Георги Вълков ниските обезщетения досега бяха свързани с ниските искове от близките на загиналите, които пък до голяма степен се диктуваха от държавните такси. До края на април 2006 г. правилото бе близките да плащат на държавата 4% от размера на иска (има изключения за някои групи като пенсионери, инвалиди и др.) Тоест, ако те съдят някого за 100 хил. лв., трябва да платят в началото на делото 4000 лв., а за много хора това е непосилна сума. Тази такса вече отпадна, но само ако има влязло в сила наказателно постановление – тоест ако вината на подсъдимия е доказана.
