Най-неочаквано бюджетната комисия отхвърли поправките в Кодекса за социалното осигуряване, подготвени от финансовия министър в оставка Владислав Горанов. Основната сред тях беше забраната на фондовете да инвестират в най-доходоносния си инструмент – недвижимите имоти. Това стана на първо четене, проведено в четвъртък, 24 ноември. Частните пенсионни фондове най-после си отдъхнаха, бе коментарът на техни представители.
Самата председателка на Бюджетната комисия Менда Стоянова изрази подобно мнение. След края на обсъжданията тя каза: Направихме голяма услуга на бизнеса, защото става дума за корпоративното управление на над 10 млрд. лв. и то трябва да е отговорно. Стоянова поясни, че промените са отхвърлени с 5 гласа "против" и 4 "въздържали се", но в последния момент не успя да преброи колко членове на комисията присъстват, за да стане ясно колко са били „за“.
Депутатът Йордан Цонев от ДПС директно атакува законопроекта, като заяви, че той не решава големите промени на този сектор, а и не е редно един отиващ си кабинет да налага на парламента подобни решения. Цонев допълни, че е по-добре да се видят резултатите от стрес-тестовете на сектора и едва когато стане ясно състоянието му, да се гласуват адекватни мерки.
Заместничката на Горанов във финансовото министерство Маринела Петрова защити идеите на шефа си, като предупреди, че ако промените не бъдат приети до края на годината, това ще доведе до неизпълнение на Националната програма за реформи. Това пък щяло да ни докара санкции от ЕС.
Бившата заместничка на Горанов, сега шеф на Комисията за финансов надзор, Карина Караиванова, също защити проекта. Тя поиска да не се отлага приемането на поправките. Изтъкна, че рисковете са за осигурените лица, а целта на КФН е да осигури по-добри условия за развитието на бизнеса и по-високи пенсии на бъдещите пенсионери.
Иначе Горанов беше подготвил поредната порция промени, насочени срещу втория пенсионен стълб, от позицията на човек, втренчен не в развитието на страната, а в кухата фискална стабилност.
„Проектът за промени в Кодекса за социално осигуряване е разработен след широко обсъждане на предложените промени с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“, пише в мотивите към промените. Фондовете изпаднаха в недоумение, че изобщо се нарича „обсъждане“ категоричното отхвърляне на мненията от бранша, без дори да се вникне в съдържанието и мотивите им.
Шефовете на пенсионноосигурителните компании бяха започнали да се се стряскат в съня си от една ключова поправка. Твърде безотговорно искаха да им отрежат най-високодоходните инвестиции на фондовете – тези в недвижими имоти. До 10 години не трябва да остане и квадратен метър собственост на частните пенсионни схеми, пише в промените. И това се прави в момент, когато имотният пазар поема отново нагоре и се създава възможност фондовете да натрупат така желана от тях доходност.
Не е тайна, че фондовете държат сравнително висока доходност в голяма степен и благодарение точно на тези инвестиции. Според актюери от недвижими имоти се докарва между 8 и 11% доходност, която на фона на останалите алтернативи е забележителна. От друга страна, сегашната законова уредба забранява на фондовете инвестициите им в имоти да превишават 10% дял от общия размер на активите им, за да не залитнат в прекомерни вложения в имоти. Така че нещата и досега бяха решени по разумен начин и предложената от министъра в оставка крайна промяна изглеждаше нелогична.
Освен това според експерти от пенсионния бранш няма европейско изискване, което да забранява инвестициите в недвижимости. Тогава защо Горанов се скри зад обяснението за "евродиктат" по въпроса. Исканата промяна бе мотивирана доста йезуитски:
"Като цяло предложените изменения в кодекса (КСО) отразяват изискванията на влязлата в сила в началото на годината директива Платежоспособност II. Основната идея е да се засилят надзорът и регулацията в сектора успоредно с протичащите в момента прегледи на качеството на активите на пенсионните дружества. По този начин, за да се осигури стабилност в сектора, КФН ограничава директното инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти. Това ограничение се налага заради констатирани проблеми при подобни инвестиции", се посочва в мотивите към документа.
Къде остава отговорността към бъдещите пенсионери, за които последна надежда за по-високи пенсии е доходността във втория пенсионен стълб?
Но, ако се заровим по-надълбоко в разсъждения за смисъла на промяната, ще видим един съмнителен краен резултат. Ще видим един потенциален печеливш, който сега се развива, меко казано, неравномерно. Той ще поеме парите, които ще се освободят от продадените недвижими имоти, и трябва да се надяваме, че ще разцъфти. Става дума за дружествата със специална инвестиционна цел – АДСИЦ. Това са няколко типа дружества според специализацията на инвестициите си – в земя, в жилищни имоти, в промишлени терени и в офис площи. Какво правят тези дружества? Просто казано – превъртат реални имоти на хартия, която търгуват на борсата като публични дружества.
Не може да се говори за някакъв общ тренд в тяхното развитие. Във всяка група има силни и слаби играчи – всичко зависи от управлението и от експертната им подготвеност като инвеститори. Така, че е редно КФН да обясни защо да се купи "хартия" е по-малък риск, отколкото да се купи "керемида". С какво акциите на този нисколиквиден пазар са по-сигурни от къщите и земята на другия? Не става ли двоен рискът, защото пенсионните компании ще трябва да следят вече два пазара и рисковете, които ги съпътстват? Логично ли е да си мислим, че промените са плод на силен лобизъм точно от страна на АДСИЦ?