Държавни имоти на стотици пъти по-ниска от реалната пазарна стойност застраховат общини, агенции и министерства. По този начин те плащат символичи пари за полиците, но при настъпване на застрахователно събитие обезщетенията са жалки. Така, типично по нашенски, въпреки задължителния характер на задължителната катастрофична застраховка за имотите публична държавна собственост, престъпната апатия продължава. Законът не се спазва или поради подобни на цитираната врътки, или просто застраховки не се правят, защото санкциите са неефективни.
Сравнението със задължителната полица "Гражданска отговорност на автомобилистите", където покритието е към 83%, въпреки драконовските мерки на пътни полицаи и данъчни, е повече от показателно. Никой не може да каже какво покритие има при задължителната застраховка на държавните сгради, но според наблюдатели то не е повече от 60 процента. Да не говорим, че когато държавата дава лош пример, какво да очакваме от обруления народ.
Застрахователите се надяват, че органите на властта вече няма да могат да се крият от полицата, защото преди дни отпадна и последната що-годе основателна причина за това. Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с които се определят рисковете, срещу които задължително се застраховат застроените имоти – публична държавна собственост.
Въвежда се регламентацията, че застроените имоти – публична държавна собственост, ще се застраховат задължително срещу природни бедствия и земетресения. С оглед характера на настъпилите природни бедствия – земетресения и наводнения, предложенията в законопроекта определят минимален обем на покритите рискове при задължителното застраховане на застроените имоти – публична държавна собственост. Предвижда се нормативно изискване за включване на застрахователните рискове "природни бедствия" и "земетресение" към задължителните и в момента застраховки. В по-голямата си част застрахователните компании поставят риска "земетресение" извън обхвата на застраховките, покриващи риск от природни бедствия. За да бъде покрит и този риск, се налага заплащане на допълнителна премия. Предвиденото изрично изискване за минимален обхват на посочените застраховки, а именно – срещу природни бедствия и земетресение, се предлага с цел да се гарантира по-висока защита на обществения интерес чрез защита на застроените имоти – публична държавна собственост, съобразявайки се с тяхното предназначение.
Предвижда се влизането в сила на предложените допълнения от 1 януари 2018 година. С това се цели организациите на бюджетна издръжка да преструктурират разходите си, ако това е необходимо, за да спазят изискванията на закона.
Предприемането на посочените мерки е с цел гарантиране на обществения интерес предвид факта, че тези имоти са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности, се казва в решението на кабинета.
Не бих казал, че държавата отваря някаква нова ниша в интерес на застрахователите, отговори на въпроса на “БАНКЕРЪ” Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на застрахователна компания "УНИКА" АД и член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи. Той е на мнение, че от известна гледна точка въвеждането на задължителност при застраховки отблъсква допълнително потенциалните кандидати да бъдат застраховани. "Всичко трябва да е въпрос на преценка, на убеденост, на предвидливост, но у нас това става прекалено бавно", коментира Генчев.
Запитахме го дали държавата не повлича крак за въвеждане на някаква форма на задължително застраховане и за имотите на гражданите. Генчев не вижда такава връзка. Той припомни, че въпросът за създване на катастрофичен пул става актуален само след голямо наводнение или земетресение. Тогава общественото внимание се насочва към пропуснатата превенция, но от това досега не е последвало нищо освен лек пик на сключените застраховки в първите дни след събитието.
Генчев заяви, че в Асоциацията на българските застрахователи има съгласие по това, че ако се прави нещо срещу катастрофичните рискове, то трябва да не е задължително, а доброволно. На наша забележка, че доброволен катастрофичен пул по принцип няма, той отговори, че схемата няма значение, важно е само да се вдигне застрахователната култура на населението.
Известен факт е, че мнозинството от българските застрахователи са против създаването на Катастрофичен пул, въпреки че такива работят вече от години в Румъния и Турция, и резултатите, според тамошните власти, са добри.
Радетелите на задължителността обаче излязоха с нова идея. "Има едно сравнително просто като структура решение за такъв фонд", твърдят те. Задължително се начислява застраховка, определена на рационален принцип към данъка на всеки недвижим имот. Всеки собственик има право да откаже тази допълнителна сума, но само с подпис за отказ от претенции към фонда в случай на щети от природно бедствие. При такава схема могат да са нещастни само тези, дето не искат да плащат, но да са застраховани, тоест другите да им платят сигурността. По този начин от фонда би получил обезщетение само този, които у участвал в натрупването му. Така или иначе, тази група от "матрияла" винаги си е нещастна и нищо няма да промени състоянието при нея, останалите ще спечелят.
Идеята за създаване в България на катастрофичен пул при бедствия е на почти 20 години и дори е по-стара от първите лицензирани застрахователни компании у нас. Няма правителство, което да не я е реанимирало, последно министрите Владислав Горанов и Томислав Дончев обещаха проект на закон за катастрофичния пул, но бързо го забравиха. Така рисковете земетресение, наводнение и свлачища си остават Божа работа.
Схемите
Едната схема е задължителна застраховка върху част от застрахователната стойност на имота само при задействане на риска "Бедствие". Сумите обаче трябва да са минимални, за да е реално да се плащат. За по-справедливо и пазарно обаче се смята създаването на стимули за доброволно застраховане, така че във времето да се повиши застрахователната култура и да се натрупа фонд за реакции – възможно е и чрез данъчни облекчения. Изчисленията грубо сочат, че хората ще трябва да дават между 20 и 120 лв. на година за масовите жилища според покритието, което всеки избира. Ако искаш, покриваш минимална сума и при настъпване на застрахователното събитие, т.е. ако ти се наводни къщата, ти плащат 10 хил. лв., ако искаш – отиваш на 120 хил. лева.
Възможно е и създаването на гаранционен фонд, като този за "Гражданска отговорност на автомобилистите". Турция започна да събира средства в застрахователен пул след големите земетресения и от 2000 г. насам вече са натрупани над 2.5 млрд. долара. В Румъния фондът срещу бедствията съществува от 2008 г. и вече има над 800 млн. евро. Идеята, предложена преди години у нас, е частните компании да събират вноските по задължителната полица, да отделят около 5% за разходите си, останалите средства да внасят в държавен гаранционен катастрофичен фонд. По едно време дори имаше прогнози, че катастрофичният пул ще заработи от 2013 година. Тогава шефът на КФН Стоян Мавродиев казва, че може да се помисли за смесен модел на пул с участието на държавата и на застрахователите.
До 1997 г. имаше такива полици за частни и държавни имоти. Тогава сумите се събирали с данък сгради. Цената на доброволната имуществена застраховка не беше голяма. Тогава за имот от 60 000 лв., застрахован с покритие за пожари, бедствия, аварии и наводнения, премията е между 0.004 до 0.02% от стойността, или между 3 и 12 лв. на година.