Темата за влизането на България в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото и съответно в еврозоната винаги идва на дневен ред, когато се зададат избори. Ще припомним, че влизането на България в ERM ІІ до 2018-а фигурираше като цел и в управленската програма на ГЕРБ. Бяха създадени дори работни комитети, в които уж бяха привлечени специалисти, министри и членове на УС на БНБ. И накрая – нищо. Не защото правителството не изкара докрай мандата си, а защото влизането в ERM ІІ и в еврозоната не е въпрос на някакво извънредно държавно усилие на България – на акорд. При това дори не става дума за влизане, а за приемане на страната ни. А то може да стане само след дългосрочни последователни усилия на държавата в редица ключови направления, които се нуждаят от реформи – и отново става дума за правораздавателната, за пенсионната, за енергийната системи и за още много други. И само ако водещите държави в еврозоната и в Европейската комисия преценят, че сме свършили нещо и сме напреднали във всички тези сфери, те ще ни поканят да кандидатстваме и ще ни приемат в ERM ІІ. А след това и в еврозоната.
Трябва да се прави много ясна разлика между тези две стъпки – влизането в ERM ІІ и в еврозоната. Защото практиката е показала, че между тях периодът може да е много дълъг – над десет години. Тези уговорки са важни, когато темата за пътя на България към еврозоната и ползите и рисковете от влизането в нея са обект на обществен дебат. За пореден път тези въпроси бяха обсъждани по време на Българския икономически форум, който се проведе на 8 декември в столичния хотел "Шератон". Там финансистът Емил Хърсев посочи, че влизането на страната ни в еврозоната ще ни осигури в лицето на Европейската централна банка кредитор от последна инстанция, който е от ключово значение за стабилността на банковия сектор. А БНБ в момента не може да играе такава роля заради режима на Валутен борд.
Икономистът Георги Ганев заяви, че приемането на България във валутния механизъм ERM II не бива да слиза от масата за преговори и изрази разочарование, че Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ) са отказали да ангажират обществото с този наболял въпрос, като се оправдават, че трябва да бъдат „дискретни“. Той обаче каза, че е хубаво да пресметнем добре какви ще бъдат ползите и негативите. "Трябва да е ясно, че има разходи на ресурси, които ще бъдат дългосрочни. Например и България ще участва в спасяването на фалирали банки в други страни членки", обясни Ганев.
Икономистът Георги Ангелов смята, че за влизането в ERM ІІ трябва методична и целенасочена работа. Той очерта пътя, който трябва да изминем: България да излезе от черния списък на страните с макроикономически дисбаланси; страната ни да влезе в Шенген; излизане от надзора на съдебната система. Според него едва след като изпълним тези стъпки, ще можем да говорим за започването на преговорите за влизането ни в еврозоната.
