Вярвам в Атлантите и в това, че са построили Храма в Карнак, египетските пирамиди, Стоун хендж, стълбището на Перперикон и летището за звездолети Белинташ. Още повече, че те имат далечен, но вероятно пряк наследник в лицето на финансовия атлант Владислав Горанов. Той е човекът, който вместо да укрепи с осигуровки рухващата държавна пенсия от НОИ, се опитва да отърколи онзи камък, който си тежи на мястото – втория пенсионен стълб. И да подпре с него държавната пенсия.
Може да е прекалено метафорично, но само така могат да се оприличат титаничните усилия да бъде счупено трикракото столче на бъдещия пенсионер (стъпило върху солидарната пенсия от НОИ, върху капиталовата пенсия от допълнителното задължително пенсионно осигуряване и върху капиталовата пенсия от доброволното осигуряване във фонд) и да остане то да се крепи само на един – на държавен крак.
А той куц – щото държавата пари няма. С нашите сегашни осигуровки утре, вдругиден ще платят пенсиите на нашите баби. А за нас кой ще плаща по-нататък? Не е ясно…
Но и това не е всичко. Осигуровките, които събират от нас, за да вържат държавния пенсионен бюджет в НОИ, стигат само за половината пенсии, които трябва да бъдат платени. Другата половина от необходимите средства се набира от директен трансфер от държавния бюджет – ще рече от нашите платени данъци. Вместо тези пари да отидат за заплати на хората от непроизводителния сектор – учители, лекари, военни, както и за държавни политики за развитие, те се зануляват като пенсии. С други думи, работещите не само плащат чрез осигуровките си пенсиите на сегашните пенсионери, но и ги допълват чрез данъците си. Двойно облагане, което може да продължи до безкрайност. А пък като "премерим" ситуацията през обезлюдяването на България и през застаряването на населението – все повече от събраните данъци ще се преливат за плащане на пенсии.
За да свие поне временно това перо, българският финансов атлант се зае неуморно да руши доверието във втория пенсионен стълб, където осигуровките не се харчат, а напротив – инвестират се, за да носят допълнителен доход. Крайната цел – намаляване на дела на държавата във финансирането на пенсиите чрез изпомпване на парите по личните партиди на хората в частните пенсионни фондове, не минава. Но опитите все пак продължават. С лъжливи митове.
Мит №1.
Пенсионните фондове носят загуби
Това е историята за бремето на 1.5 млн. изчезнали българи, която се крие усърдно. Парите за бъдещи пенсии се разпределят върху нереално повече осигурени, за да се получат по-малки средни суми на човек. Как?
Броят на осигурените лица в допълнителното пенсионно осигуряване към 30 септември е над 4.4 млн. души. Това са хора, родени след края на декември 1959 г., защото това е обхватът на това осигуряване, значи не всички българи, които чакат пенсия. В същото време, по данни на НОИ, в държавната пенсионна каца внасят пари 2.7 млн. българи – родени преди и след края на 1959 година.
Като се извади от броя на осигурените за държавна пенсия броят на осигурените за допълнителна пенсия остават 1.5 млн. души. Тези хора се водят в частните схеми поради простата причина, че са внесли поне една вноска в частен пенсионен фонд. След което са излезли от трудовия пазар поради безработица, инвалидизиране, най-често заради това, че са емигрирали. Това не са активни осигурени лица. Така че всички сметки – за средна доходност, за натрупани средства по партиди и за очаквана средна пенсия, ако не бъдат коригирани и с тези мъртви души, са силно занижени. А точно това радва Финансист №1 на държавата, вече в оставка.
Мит №2
Инвестициите са в риск
Тези съмнения много лесно могат да бъдат преодолени с помощта на обединената статистика на пенсионните фондове у нас. Общо 41.94% от средствата в универсалните пенсионни фондове са инвестирани в чужбина. Делът на българските ДЦК е по-висок от този на чужди държави – съответно 21.94% спрямо 19.55 процента. Инвестициите в корпоративни облигации и акции в чужбина надхвърлят вложенията в издадените от български емитенти около два пъти. Само 8.74% от активите са инвестирани в акции, които се търгуват на Българска фондова борса. Огромният дял от средства са вложени в първокласни български и чужди ценни книжа, в банкови депозити с рейтинг най-малко ВВ, в парични средства. Ще рече: като цяло портфейлът на фондовете е изключително добре дисперсиран и всякакви намеци за губещи инвестиции са лъжливи.
Мит №3.
Осигурените ще са жертви при спукване на имотния балон
Числата от статистиката на фондовете са неумолими. Оказва се, че само 2% от средствата на фондовете са инвестирани в имоти, което прави този аргумент смешен. Въпреки че "душманите" на капиталовия стълб на пенсионното осигуряване ни убеждаваха в обратното. Дори беше издействана поправка в Кодекса за социалното осигуряване, която на практика забрани инвестициите в имоти. За какво беше този Сизифов труд не стана ясно?!
Мит №4.
Източване през свързани лица
Обединените данни на фондовете показват, че и “грозящата ни опасност от инвестиции в свързани лица” е, меко казано, пресилена. Ако трябва да подозираме някои групи инвестиции – това са тези в корпоративни книжа на български емитенти, които обаче заемат под 9% дял. Но тук става въпрос за търговия на Българската фондова борса, за изключително добре регулирана търговия, така че и тези доста повтаряни съмнения не стоят особено сериозно.
Мит №5.
Таксите изядоха пенсиите
Изявено спекулативна е тази тема – как огромните такси на пенсионните фондове подяждат силно доходността и тя става – според официалната терминология, “скандално ниска доходност”.
През 2012 г. активите са били около 5 млрд. лв., а към края на септември тази година са 10.4 млрд. лева. Таксите за управление варират от 83 млн. до 99 млн. лева. Като се раздели едното на другото, се получават такси, чийто тренд от 1.66 слиза до 1.5% (според прогнозата за тази година).
На това място скептиците следва да кажат има ли по-ниска цена за управление на паричен ресурс у нас? И откъде идват твърденията за 6% такси, които изяждали доходността на фондовете?
Общо 1.4 млрд. лв. е доходът, реализиран от пенсионните дружества от 2012 до 2015 година. От този брутен доход трябва да се вади сумата на таксите, а не от вноските. Като се извърши и това аритметично действие, остават 919 млн. лв., които са чистият доход, който се разпределя по партидите на всички осигурени в частен пенсионен фонд.
Две пенсии са повече от една
Ако бъдещият пенсионер заложи на две пенсии – една държавна и една “частна” – от универсален фонд, със сигурност ще получава повече доход от варианта да заложи само на една пенсия от НОИ, сляпо вярвайки на държавата. Това обясни Даниела Петкова, член на управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и председател на управителния съвет на ПОК “Доверие”.
Ако имаме късмет да се пенсионираме през 2041 г., ще сме богати пенсионери с над 3000 лв. пенсия от държавата.
С около 15 лв. по-висока пенсия ще получава един човек със среден осигурителен доход, ако през 2041 г. се пенсионира и с партида в универсален пенсионен фонд – т.е. и с втора пенсия. Предвиденият размер на държавната пенсия с добавена втора допълнителна пенсия – и двете заедно като сумарен пенсионен доход биха представлявали повече пенсионен доход за лицето, отколкото то би получавало, ако би се осигурявало само в държавен пенсионен фонд, каза тя.
Ако пенсионерът се е осигурявал с най-високите възможни вноски и при обстоятелството, че отпадне таванът на пенсиите и той избере да се осигурява само в Националния осигурителен институт, през 2041 г. неговата пенсия ще бъде над 4400 лева. Като гледам бюджета на НОИ, аз не вярвам, че някога ще падне таванът на пенсията, заяви Петкова. Ако пенсионерът има вноски и в пенсионно дружество, общата му пенсия ще бъде малко по-висока. В случая на внасяни максимално високи осигуровки разликата за първата година е няколко лева.
Тези дребни пари обаче ще бъдат чувствително завишени като разлика. Защото пенсионните дружества ще са длъжни да актуализират втората пенсия всяка година (засега с 3%) съгласно сключен договор. Докато актуализацията на държавната пенсия може и е винаги единствено и само функция на политическите решения, които се вземат от Народното събрание. Те пък се залагат в Кодекса за социално осигуряване. И няма никаква гаранция за кои и за колко от осигурените лица тази актуализация ще я има. Още по-малко те биха разполагали с документ, какъвто е договорът между дружеството и универсалния фонд, на база на който да потърсят отговорност от държавата защо не им е актуализирала пенсията с толкова, колкото те са очаквали.