За разлика от БНБ, Европейската централна банка отчете печалба, и то съвсем немалка. И я разпредели на 31 януари между централните банки на страните от еврозоната. Докато по закон нашата Централна банка отчита единствено превишение на приходите над разходите, а след като задели необходимите резерви, остатъкът от това превишение се внася в бюджета.
ЕЦБ отчита печалба – за 2016-а тя е 1.193 млрд. евро, със 111 млн. евро повече в сравнение с 2015-а. Но тази печалба не потъва в бездънната каца на бюджета на ЕС, а, както бе казано, се разпределя между централните банки на държавите членки на ЕЦБ. В официалното съобщение на европейската емисионна институция пише: "Управителният съвет взе решение да извърши междинно разпределение на печалбата на стойност 966 млн. евро между националните централни банки от еврозоната на 31 януари 2017 година. На вчерашното си заседание (15 февруари) Управителният съвет взе решение да разпредели остатъка от печалбата, в размер на 227 млн. евро, на 17 февруари 2017 година". Тук трябва да отличим един много важен детайл. Той е, че през централните банки на държавите от еврозоната парите, които разпределя ЕЦБ, влизат в бюджетите на съответните държави. И това е от съществено значение за целия механизъм за финансова подкрепа на онези от тях, които са свръхзадлъжнели и заради които ЕЦБ създаде и прилага специална програма за количествени облекчения. Тя се изразява в покупка на ДЦК, емитирани от тези страни.
От данните в доклада се вижда, че значителна част от нетните приходи от лихви на ЕЦБ идват именно по линията на тази програма. В отчета се казва: "През 2016-а нетните приходи от лихви на ЕЦБ са в размер на 1648 млн. евро, спрямо 1475 млн. евро през 2015-а. Нетните приходи от лихви, произтичащи от програмата за закупуване на активи, са се увеличили с 275 млн. евро – до 435 млн. евро, в резултат от продължаващите покупки на ценни книжа по тази програма.
Нетните приходи от лихви по първите две програми за закупуване на обезпечени облигации и програмата за пазарите на ценни книжа намаляха в резултат от изплащания, съответно до 88 млн. евро (спрямо 120 млн. евро през 2015 г.) и 520 млн. евро (спрямо 609 млн. евро през 2015 г.). Приходите от лихви по чуждестранните резервни активи нараснаха до 370 млн. евро (спрямо 283 млн. евро през 2015 г.) поради по-високите приходи от лихви по портфейла на ЕЦБ в щатски долари".
Всъщност става въпрос за един много хитър механизъм, който е създаден най-вече за отношенията с Гърция. Освен че купува гръцки ДЦК от местните банки и по този начин им гарантира ликвидност, разпределението на печалбата помага на ЕЦБ да връща част от дохода от тези ДЦК на централните банки в държавите от еврозоната. Те пък наливат тези пари в бюджетите на съответните държави. По този начин правителствата са компенсирани, макар и частично, за облекченията, които предоставят на гръцкото правителство за преструктурирането на външния му дълг.
Схемата обаче не е безаварийна. Тя ще работи безотказно, докато лихвените проценти остават на сегашните си ниски нива. Когато те започнат да нарастват (тъй като книжата, които ЕЦБ изкупува по програмата, са с фиксирани лихви), те ще започнат да се обезценяват и вследствие на това разходите на ЕЦБ за провизии ще се увеличат. А това ще изяде печалбата й и целият изграден на тази основа механизъм ще бъде заплашен да рухне.
За момента обаче такава опасност няма. В доклада се казва, че обезценките (по-популярен у нас е терминът "провизии") на ЕЦБ са в размер на 148 млн. евро (спрямо 64 млн. евро през 2015 г.). Това, че са с по-голям размер (според съобщението), се дължи главно на "по-високата пазарна доходност на ценните книжа в портфейла в щатски долари успоредно с цялостното намаляване на пазарната им стойност. Въз основа на резултатите от тестовете за обезценка, проведени за ценните книжа в портфейлите по паричната политика, не са отчетени загуби от обезценка".
Оказва се, че изграждането на Единен европейски надзор е свързано с допълнителни разходи и за надзираваните, и за надзираващия. В доклада на ЕЦБ се посочва, че: "Таксите, начислени на поднадзорните лица, са в размер на 382 млн. евро (спрямо 277 млн. евро през 2015 г.). Тези такси се начисляват за възстановяване на разходите на ЕЦБ във връзка с надзорните ѝ задачи. През 2016 г. разходите, свързани с единния надзорен механизъм, се увеличиха поради нарастването на числеността на персонала на банковия надзор в ЕЦБ, преместването в нова сграда и осигуряването на статистическа и ИТ инфраструктура". Известно е, че надзорът е скъпо занимание и е услуга, която трябва да се заплаща. Това трябва да го знаят онези български политици, които упорито и напълно некомпетентно тикат страната да влезе в европейския банков съюз и европейския надзорен механизъм, без да сме членки на еврозоната. Освен това и на българските банкови мениджъри трябва да им е ясно, че не е далеч денят, в който и БНБ ще въведе специални такси за банков надзор.
