Ако дадена банка се нуждае от капитал, то това не означава непременно, че е заплашена от фалит. Това пише в разяснение Европейската комисия (ЕК) по повод одобрената подкрепа за италианския банков сектор. В неделя (25 юни) италианското правителство отпусна над 5 млрд. евро незабавна помощ за две банки – Банка пополаре ди Виченца и на Венето банка, като цялостната подкрепа за сектора се изчислява на 17 млрд. евро.
От Брюксел посочват, че има различни обстоятелства, които могат да накарат банките да поискат краткосрочна подкрепа от националните правителства, а те да я отпуснат в съзвучие с европейските правила за държавната помощ. Всичко зависи от финансовото състояние на банката, нейните позиции и решенията на националните власти.
Всъщност има други начини за набиране на капитал за нуждаещите се банки. Те например могат да намерят нужното финансиране от пазара или частни инвеститори и при това положение Брюксел няма думата. Такъв вариант проработи при италианската банка UniCredit, която успя да набере 13 млрд. евро в процес по рекапитализация през февруари 2017 г. от частни източници.
Пред банките стои възможност и за рекапитализация с публични средства, каквато беше схемата за две гръцки банки – Piraeus Bank и National Bank of Greece през 2015 г. Тогава процесът се одобрява от ЕК. За целта обаче банките трябва да бъдат платежоспособни и Европейската централна банка (ЕЦБ) да гарантира за това, а парите на данъкоплатците да не бъдат използвани за покриване на финансови загуби от дейността.
Важно за защитата на интересите на данъкоплатците е да се посочи, че помощта е временна и финансовата институция трябва да я възстанови в краткосрочен или средносрочен период.
Когато обаче банката е заплашена от фалит, регулаторите трябва да преценят дали е в интерес на обществото да я спасят, посочват от ЕК в своите пояснения за държавната подкрепа за банковия сектор.
Фалитът на малките банки може би няма да бъде заплаха за цялата европейска финансова система, но тяхното присъствие на пазара е ключово за регионите, защото обикновено това са най-активно работещите с местния бизнес институции. Затова и Брюксел дава възможността на националните власти да преценят дали да запазят регионални банки на базата на отражението им върху местната икономика. Точно това се случи в Италия – правителството реши да запази две регионални банки с мотива, че те са важни за икономиката на Северна Италия.
Спасяването на регионални банки се извършва с национални средства, но отново под наблюдението на европейските власти, напомнят от Брюксел. ЕК не може да извършва банков надзор или да решава как ще бъдат рекапитализирани банките. Това е ролята на Банковия съюз и ЕЦБ. Целта тук е да са даде гаранция, че с действията си правителството ще се намеси минимално на пазара и няма да засегне значително конкурентната среда.
Когато Банковият съюз заработи изцяло, оценката за процедурата по рекапитализация на банките ще се дава от ЕЦБ и вероятно тогава водещо значение ще имат качеството на активите и резултатите от стрес тестовете.
