Влизането на България в еврозоната е невъзможно в близките две години. Твърдението звучи почти шокиращо, след като управляващата партия ни увери, че това ще е един от приоритетите през мандата й. Така политици и експерти заговориха по-отчетливо, че това е разумната и, общо взето, неизбежна алтернатива на икономическото ни развитие. След шумните изхвърляния по темата настъпи отрезвяващият момент и мащабната цел разумно бе заменена с по-лесно изпълнима задача – страната ни да се присъедини първо към двегодишния валутен механизъм за приемане на еврото, известен с абревиатурата ERM ІІ. Всъщност това е логичният и неизбежен първи етап по пътя към еврозоната. Постигането на тази цел пък ще донесе на управляващите много позитиви. Ентусиазмът им бе стимулиран от едно изявление на еврокомисаря Московиси, че комисията ще направи на страните членки извън еврозоната неустоимо предложение. И докато всички гадаеха какво ли е това неустоимо предложение, за което говори комисарят Московиси, подуправителят на БНБ, отговарящ за управление "Емисионно", Калин Христов вдигна завесата. И
истината се оказа повече от стряскаща
В свое интервю, публикувано на интернет страницата на БНБ, той обясни: "Такова предложение не съществува. На 31 май Европейската комисия (ЕК) публикува т.нар. „Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз“. Както може да се очаква, в такъв тип документ няма конструкции и подходи, които са характерни за холивудски филми, описващи дейността на мафията, т.е. няма „предложение, на което не може да се откаже/устои“. На практика документът на ЕК по никакъв начин нито разкрива, нито цели създаването на някакви „преки пътеки“ за страните извън еврозоната до единната валута. Целта на този документ е да се опишат възможните стъпки и решения за така необходимото стабилизиране на еврозоната в рамките на съществуващия договор на Европейския съюз", казва Христов.
Въпросният документ за размисъл
е написан в стила на политическата коректност
– с много пожелания и декларации, но без конкретни числа и ясно описани действия. Зад общите фрази и отвлечената терминология, с които той е изпъстрен, обаче прозират няколко много големи проблема. Ако те не бъдат преодолени, европейският валутен механизъм и единният банков съюз ще продължат да куцукат и да бъдат раздирани от противоречията между участниците в тях.
В документа на ЕС се посочват две важни стратегически цели.
Първата е
доизграждане на банковия съюз
и на съюза на банковите пазари. Тя трябва да бъде постигната до 2019-а. Тук се включва изпълнението на няколко важни задачи като въвеждането на допълнителни мерки за намаляване на риска във финансовия сектор; прилагане на стратегия за намаляване на необслужваните кредити; създаване на общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране; споразумение за европейска схема за застраховане на депозитите; преглед на европейските надзорни органи като първа стъпка към създаване на единен европейски надзорен орган на капиталовите пазари и други.
Конфликтните ангажименти в този списък, по които държавите от еврозоната и в момента не могат да се разберат, са учредяването на
Единния фонд за преструктуриране на банки
и създаването на европейска схема за застраховане на депозитите. Пак в този документ се казва, че надеждният фискален предпазен механизъм към единния фонд за преструктуриране е от решаващо значение, за да може новата рамка на ЕС за преструктуриране на банки да бъде ефективна и да се избегнат разходи за данъкоплатците. Става дума за създаване на работеща матрица, по която изпаднали в затруднение кредитни институции ще бъдат спасявани.
Аргументите на ЕК
Според доклада на ЕК: "Преструктурирането на банките се финансира от акционерите и кредиторите на банките и от единен фонд за преструктуриране, финансиран предварително от банковия сектор. В случай обаче, че няколко банки са едновременно засегнати от сериозни проблеми, потребностите от финансиране може да надвишават наличните средства във фонда. Ето защо към фонда за преструктуриране е необходимо по най-бързия начин да бъде създаден фискално неутрален предпазен механизъм, който да служи като крайно средство. Държавите членки вече поеха през декември 2013 г. ангажимент за разработването на общ предпазен механизъм, като потвърдиха тази цел през 2015 година. Сега това трябва да бъде осъществено незабавно. Поради решаващата му роля в случай на евентуална криза при създаването на общия предпазен механизъм трябва да бъдат отчетени някои изисквания. Той следва: да бъде адекватен по размер, за да е в състояние да изпълнява своята роля; да бъде задействан по бърз начин, както и да бъде фискално неутрален. Така секторът ще изплаща обратно всички отпуснати му средства от фонда и използването на публични средства да бъде ограничено".
Последните преструктурирания на банки в Испания и Италия показаха, че без сериозна намеса на държавните бюджети тези мерки за спасяване на закъсалите кредитни институции са трудно осъществими. Така този ключов за стабилността на единния банков съюз въпрос тепърва ще бъде обект на много спорове.
Втората важна и още по-спорна тема е за
единната система за гарантиране на депозитите
в банките. Там сблъсъкът между икономически силните членки на еврозоната – Германия, Холандия, Австрия и Финландия, и тези, които постоянно преживяват фискални и банкови проблеми от групата на прасетата (PIGS) – Португалия (Portugues), Италия (Italia), Гърция (Greece) и Испания (Spain), е огромен и за момента изглежда труднопреодолим. Обяснимо е, че силните икономически държави не искат да покриват гарантираните влогове на банките във финансово слабите членки на еврозоната. Може би затова за пълното разгръщане на тази схема в документа е даден по-дълъг срок – до 2025-а. Дотогава трябва бъдат решени и още няколко други важни въпроса, между които и рисковото третиране на държавните ценни книжа на държавите от еврозоната – проблем, по който сближаването също изглежда невъзможно. На всичко отгоре съществуват и фундаментални въпроси за изграждане на работеща рамка за финансова стабилност в еврозоната, които въпросният документ дори не коментира.
"Цитираният документ не дава отговор на
основния структурен проблем на еврозоната
– отсъствието на единна фискална политика и на възможност за фискални трансфери, които да се използват като стабилизиращ инструмент в периоди на икономическа криза. А е добре известен факт, че исторически не е имало паричен съюз, който да е просъществувал за дълъг период от време без наличието на единна фискална политика и механизъм за фискални трансфери. Обяснението защо на този етап в еврозоната не може да се създаде такъв механизъм е просто.
Икономиките на страните на елитния клуб са структурно много различни, което води до различно ниво на конкурентоспособност и устойчивост на икономически кризи. В такава среда създаването на механизъм за фискални трансфери би означавало само едно – постоянни еднопосочни трансфери на доход от едни държави към други. От политическа гледна точка създаването на подобен механизъм в еврозоната е много трудно осъществимо. Което ясно показва защо не би могъл да съществува подход, при който страните извън еврозоната да получат „преки пътеки“ към нея. Това още по-малко може да се очаква за икономики, които все още не са постигнали достатъчно ниво на устойчива реална конвергенция", твърди Калин Христов.
На фона на всичко казано до тук
приемането на България в еврозоната
наистина изглежда химера. Що се отнася до влизането ни в ERM ІІ? То може и да се случи. Но какво от това? Дори да влезем в двегодишния валутен механизъм това още не означава, че след две години автоматично ще въведем еврото. Прибалтийските държави стояха в него по десет и повече години преди да станат членове на еврозоната. И бяха пуснати в нея по чисто политически причини – за да бъдат по устойчиви на руския политически натиск, а не защото във финансово отношение са "черешката на тортата".
Евентуалното влизане на България в ERM ІІ няма да донесе никакви съществени бонуси на страната, като например увеличаване на кредитния рейтинг на държавата и съответно намаляване на цената на дълга, който тя би поела, нито пък ще ни осигури достъп до европейските предпазни механизми за преструктуриране на изпаднали в затруднения кредитни институции. Ако не се отчита по-скоро като политическа реклама, която правителството ще си направи, ефектът от това упражнение ще е нищожен. И дано напъните му за влизане в ERM ІІ да не ги постигне съдбата на тези за влизане в Шенген.
