Ще се превърне ли всеки втори бизнесмен в България в потенциален клиент на прокуратурата? Ще започнем ли сами да се стреляме по тротоарите като в треторазряден американски екшън, за да "компенсираме" институционалната импотентност на полицията, прокуратурата и съдилищата? Ще продължим ли да пълним затворите с дребни кокошкари и невръстни наркоманчета вместо с корумпирани министри и депутати?
Това са само част от въпросите, на които ще трябва да отговорят депутатите, преди да гласуват за поредната порция кръпки в Наказателния кодекс: някои от които са спорни, а други – напълно безумни.
В сряда (14 март) в правната комисия към парламента трябваше да бъдат разгледани общо седем проекта за изменение на Наказателния кодекс по предложения на Министерския съвет и на групи от депутати от БСП и от "Обединени патриоти". Предлаганите изменения засягат пъстра палитра от отношения: от бурките и "радикалния ислям", през незаконния риболов и защитата на горските стражари, та до фундаментални правни институти, съществуващи от римско време.
Ключовите идеи за изменения в закона обаче срещнаха почти еднозначен отпор от професионалните юридически гилдии. Безспорно най-голям отзвук предизвика предложението на Министерския съвет в Наказателния кодекс (НК) да се въведат "корупционни" престъпни състави и за частния сектор. "Основната цел е да се уеднакви режимът на този вид престъпления, като се създадат предпоставки наказателноправните норми да се прилагат симетрично както за длъжностните лица от публичния сектор, така и за тези в частния сектор", поясниха вносителите.
Само че точно тази тяхна идея натрупа и най-много негативни реакции сред маститите юристи в страната. Срещу нея скочиха работодателите и бизнес организациите, съдиите от Върховния касационен съд и адвокатите. А дори и прокуратурата призна, че в проекта има множество "несъвършенства".
На първо място, защото изначално няма "симетрия" между частния бизнес и публичните функции на държавните и общинските органи и публичните фондове, които те разходват. А засиленият "антикорупционен контрол" на държавата върху сделки между частни субекти лесно може да се превърне в бухалка, подобна на онази, която вече видяхме в тефтерчетата на Филип Златанов.
Какво се предлага? Въвежда се т. нар. длъжностно престъпление в частния сектор, а едновременно с това се разширява драстично смисълът на понятието "длъжностно лице".
Според проекта на МС "длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице или обединение", вече ще може да бъде наказвано с до четири години затвор. А до пет години лишаване от свобода се предвижда, ако деянието е извършено от "лице, заемащо отговорно служебно положение" и престъплението се върши със специална цел – придобиване на облага или причиняване на вреда. За особено тежки случаи се предвиждат до осем години затвор, като при всички случаи е възможно това "длъжностно лице" да бъде лишено и от право да работи като такова.
Предупреждението, че идеята е лоша, звучи най-остро в становището на Висшия адвокатски съвет. "Предлаганите норми дават възможност за недопустима намеса на държавата в гражданския и търговския оборот, след като всяко неизпълнение на договорно задължение може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност", казват в прав текст адвокатите. И продължават: практически се предлага за всяко неизпълнение на договорни ангажименти или служебни задължения, ако настъпят вреди за друго лице – физическо или юридическо, това да се разглежда като престъпление. А случаите и хипотезите, които ще възникнат, са неограничени.
"Ако нормата бъде приета, всяко забавено плащане по търговска сделка, което е причинило вреда на търговеца, ще представлява престъпление". А на фона на междуфирмената задлъжнялост в страната, това ще означава, че "всеки втори български гражданин ще бъде обект на наказателно преследване", предупреждават адвокатите. И се обявяват категорично срещу тази норма, която според тях ще създаде огромни проблеми в правоприлагането и ще доведе до произвол при осъществяването на наказателната репресия.
За въвеждане на нови проблеми в практиката покрай разширяването на понятието длъжностно лице бият тревога и съдиите от Върховния касационен съд.
Асоциацията на българските работодатели също скочи с мотива, че съзира в новите текстове за НК проблеми и възможна правна несигурност.
Сочи, че предлаганите промени в НК и споровете за тях съвсем не се изчерпват с "масовото криминализиране" на бизнеса.
Другата "дразнеща" и яростно оспорена от професионалистите идея принадлежи на БСП. С един от няколкото си проекта за изменение на НК социалистите предлагат да отпадне "маловажният случай" при кражбите, който носи чувствително по-леки наказания за извършителите.
"Действащата сега наказателноправна уредба създава усещане за безнаказаност сред извършителите на престъпления, а оттам и усещане за липса на справедливост и липса на съразмерност в наказателната политика на законодателя и наказателната репресия, осъществявана от съответните компетентни държавни органи", обясняват вносителите.
Срещу това предложение като един скочиха Върховният касационен съд, прокуратурата и МВР. Отвсякъде заляха Нинова и компания с предупреждения, че отпадането на "маловажния случай" ще доведе до масово прекратяване на дела за кокошкарски кражби или дори до директно оправдаване на подсъдимите. Просто защото "ролята и стойността на предмета на престъплението не може да бъде игнорирана" и защото няма как един крадец, откраднал пиле за 5 лв., да бъде осъден със същото наказание като друг, който е задигнал 10 бона.
Но безспорно "най-идейни" в противопоставянето се оказаха експертите на МВР. Те почти в прав текст казаха, че отпадне ли "маловажният случай" от Кодекса, ще им трябват още пари. Мотивите им са, че ако се приеме проектът "във всички случаи ще следва образуване на досъдебно производство. Това от своя страна е свързано с разходването на значителни допълнителни финансови средства, за да се осигури провеждането на първата фаза на наказателния процес – досъдебната фаза. Освен осигуряване на необходимия човешки ресурс за провеждане на разследването (служители по охрана на обществения ред, полицейски органи с оперативно-издирвателни функции, разследващи органи, органи на съдебната власт) ще бъдат необходими и допълнителни финансови средства – за експертизи, за осигуряване на преводачи, за осигуряване на служебна защита, за транспортиране и съхраняване на веществени доказателства и други". И след всичкото това напъване делата пак можело да бъдат прекратявани заради това, че кражбите са за толкова малки суми, че да не представляват престъпление…
Ако не сте разбрали какво всъщност ни казва МВР, да поясним: че по незнайно каква процедура и по кой закон досега са си "избирали" дали да водят досъдебни производства за кражби, за които са били уведомени. Но сега ги е страх, че отпадне ли "маловажният случай", вече ще трябва да разследват всички простъпки, които стигнат до тях. А тогава отиде, та се не видя стъкмистиката на разкриваемостта. И накрая: че осигуряването на ред и правосъдие излиза много скъпо, дори за безобразно напомпания бюджет на вътрешното ведомство.
Има ли смисъл да добавяме нещо към това? Май няма.
Между първо и второ четене на поправките в НК се очаква да се появят и предложенията за поправки в текстовете за "неизбежната отбрана". След инцидента в Пловдив отпреди седмица, при който доктор застреля крадец, Патриотите настояха възможностите за самоотбрана на населението да бъдат драстично разширени. Премиерът Бойко Борисов "разпореди" законовите разпоредби да бъдат "прецезирани", но внимателно. И правосъдният министър Цецка Цачева мигновено се зае с логистиката по въплъщаването на премиерската разпоредба в закон.
Само че устремът й към скорострелни изменения на института за "неизбежната отбрана" неочаквано удари на камък във ВСС, който категорично отказа да се меси в подобни дискусии. И дори се стигна до немислимото: председателят на ВКС Лозан Панов и главният прокурор Сотир Цацаров изразиха едно и също мнение и отказаха да "узаконяват" набързо измислени промени във фундаментални правни институти, просъществували векове.
Междувременно патриотите "обнародваха" своята визия за корекция на текста и предложиха да няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато: "нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, когато то е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем".
Че текстът "куца" , се вижда от пръв поглед – дори от неюристите. Но това още нищо не значи – сегашният състав на Народното събрание е приемал и още по-безобразни закони. Пък и хатърът на коалиционния партньор е твърде важен на фона на несекващите скандали, с които се будим всяка сутрин.
Така че – развръзката предстои. Само дето лудите, които вярват, че от този законодателен устрем към Наказателния кодекс ще последват повече ред или повече справедливост, се топят вече не с дни, а с часове…
