Финансовият министър Владислав Горанов представи в четвъртък (12 юли) пред Еврогрупата, в която влизат финансовите министри на страните от еврозоната, готовността на България за влизане в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото – ERM ІІ. От разговорите на тази среща до голяма степен ще зависи дали и кога българското правителство – отново в лицето на Горанов, ще подаде официално кандидатурата ни. По правило това става с официално писмо до председателя на ЕКОФИН – Съвета на финансовите и икономическите министри на Европейския съюз, начело на който сега стои министърът на финансите на Австрия.
Най-близкото негово заседание е на 13 юли. Но това въобще не означава, че точно тогава Горанов ще внесе заветното писмо. И не само заради фаталните ден и дата. Проблемът в случая е какъв ще е изходът от преговорите, които Европейската комисия, подтиквана от лидерите на някои държави като Германия и Холандия, от доста време води с нашата страна. Тези преговори приличат по-скоро на изнудване или както искате го наречете, но не и на диалог между равностойни партньори. Защото чрез комисията България е притискана да се съгласи да влезе първо в Европейския банков съюз – като условие за приемането й и в ERM ІІ. Този натиск започна преди година и продължи да се засилва по време на българското европредседателство. Условието, макар и по дипломатичен начин, бе поставено и от еврокомисаря за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовия пазар Валдис Домбровскис и от колегата му, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, Пиер Московиси.
Това изискване – страната да влезе в Европейския банков съюз, преди да е приета в еврозоната, е равносилно на извиване на ръцете, тъй като я поставя в крайно неблагоприятни условия. Така смятат и финансовият министър Владислав Горанов, и подуправителят на БНБ Калин Христов. Специално Христов неотдавна много точно изложи рисковете от подобен ход. По думите му: "Съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в "тясното сътрудничество" – механизма, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото, за включване в Единния надзорен механизъм. Страна с "тясно сътрудничество" ще бъде третирана изключително асиметрично. Тя ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка. На следващо място, надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган на държавата, приела механизма на "тясно сътрудничество". Нейният местен надзорен орган (бел. ред. – а не този на ЕЦБ) ще носи отговорност при евентуални спорове. Страната, приела механизма на "тясното сътрудничество", остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ и без достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките".
Заключението на подуправителя на БНБ е, че да се включи България чрез " тясно сътрудничество" в Банковия съюз, преди да е станала член на еврозоната, е рискова стъпка.
Желанието обаче на правителството на Бойко Борисов да отчете по време на този свой мандат сериозен успех, като вкара държавата в ERM II или поне като получи някакви по твърди обещания, че това ще стане в обозримо бъдеще, е толкова силно, че управляващите сякаш започват отстъпление от първоначалната си принципна позиция – влизане в Банковия съюз заедно с влизането в еврозоната.
По време на изказването си на 12 юли пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент министър Горанов отбеляза: "Функционирането на Банковия съюз не е обвързано по никакъв начин със споразумението, уреждащо реда за престоя на държавите членки на ЕС в ERM ІІ. В този смисъл няма легална връзка между членството в Банковия съюз и членството в еврозоната. Ако следваме буквата на закона, няма никаква причина от България да се иска да влезе в Банковия съюз, преди да е приета в еврозоната. Наясно сме, че не може да сме членове на еврозоната, без да сме членове на Банковия въпрос. Друг е въпросът, че липсват достатъчно ясно разписани процедури и правила за установяване на близко сътрудничество с единния надзорен механизъм, влизането в който се предлага като първа стъпка по пътя на членството на България в еврозоната. Ние сме заявили нашите намерения и позиция и очакваме от нашите партньори от еврозоната да декларират, че споделят нашето виждане, че България трябва да се присъедини едновременно към Банковия съюз и към ERM ІІ. От нашите партньори очакваме ясен ангажимент, че ако изпълним условието за присъединяване към Банковия съюз, ще бъдем приети и в еврозоната, без да бъдем спирани с някакви неформални аргументи, така както се случва със Шенген", каза Горанов.
Забележете "малкия" детайл – само и само за да бъдем приети в ERM ІІ, правителството вече е склонно – с известни уговорки, да влезе в Банковия съюз, преди страната да е станала член на еврозоната. С други думи, заложеният от Еврокомисията капан започва да действа и кабинетът "Борисов" е напът да се озове в него. Защото участието в ERM ІІ не носи никакви реални ползи за България, освен че е предпоставка за влизане в еврозоната. Но в този двегодишен валутен механизъм може да останем много дълго, ако докато сме в него, се провалим при изпълнението на някой от Маастрихтските критерии. Такава опасност вече съществува например по отношение на инфлацията (повече по темата на стр.8). Тогава ще гледаме на еврозоната през кривия макарон на ERM ІІ, като в същото време изпълняваме изискванията на Банковия съюз с всички произтичащи от това рискове.
Петър Илиев
