Традиционният поход "По стъпките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа" започна от село Новград. Той ще продължи три дни, а в шестото му издание ще участват над 50 човека – патриоти и ентусиасти. Сред тях има представители от всички общини в Русенска област, от Сдружението на бившите областни управители и от различни туристически дружества.
Всяка година походът започва с отдаване на почит пред паметника на брега на Дунав, който е издигнат край село Новград, община Ценово, Русенска област. Той е на мястото, където през 1868 г. четата е стъпила на българския бряг.
Участниците в похода ще преминат по бойния път на четниците. Първата спирка е в свищовското село Хаджидимитрово. Походът приключва в неделя под връх Бузлуджа с възстановка на последното сражение на четата.
През лятото на 1868 г. войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават начело на чета от близо 130 човека. Предварителният план предвижда след прехвърлянето на българска земя да бъде обявено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително движение.
След като приключва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, прехвърлят се на малък остров на река Дунав и оттам на 18 юли със закрита гемия достигат до българския бряг. Мястото на преминаването е западно от устието на река Янтра при "Бостанската кория", в близост до местността "Янково гърло". Тогава околният терен е представлявал блатиста низина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на река Студена. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турците, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов, и възможно най-бързо да се достигне Балкана. Оттук започва саможертвеният им боен път, преминал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.
По случай 100-годишнината от тези величави събития, през 1968 г. на мястото, където четата е стъпила на българския бряг, е открит голям паметник обелиск.
Районът на с. Новград с благоприятния си климат, плодородна почва и близостта на реките Янтра и Дунав е привлякъл заселници от най-дълбока древност. Най-старите познати материали са от каменно-медната епоха (5-4 хил. години пр. Хр.). През бронзоната (2750-1200 г. пр. Хр.) и желязната (12-1 в. пр Хр.) епохи районът бил заселен от траките. Тяхното присъствие е засвидетелствано от множество тракийски надгробни могили, глинени съдове, железни сечива и инструменти. През 1937 година, при изграждане на дигата на река Студена, при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в Националния исторически музей.
Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от османците на съществувалата в близост крепост Неокастро (Новакесри). Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на Новград. Тя е превзета от турците през 1388 година. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините ѝ новото селище, носещо името на унищожената крепост – Новград.
Друга забележителност са скалните манастири. В границите на днешна България те се появяват още преди създаването на Първото българско царство, подновяват съществуването си след приемането на християнството за официална религия на България през 864 г. и достигат до най-голямото си разпространение през периода на Втората българска държава (XІІ-ХІV в.)
Скални монашески обители по най-долното течение на р. Янтра могат да се наблюдават тук, край входа на пещерата "Пенината дупка" и в северните покрайнини на с. Беляново. Използвани са естествените ниши в скалния венец, които допълнително са дообработени, за да се създаде молитвен храм или монашеска килия. В Беляновската скална църква се виждат вдлъбнатини, към които е бил прикрепен иконостасът, покрай стените на наоса има издялани пейки, а до преди няколко десетилетия на тавана е имало частично запазени участъци от стенописната украса.
Трудно е да се посочи времето на тяхното възникване. То може да бъде търсено в нуждите на новопокръстените християни от собствен храм (ІХ-Х в.), но може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появата им да е свързана с разпространението на исихазма през ХІV в. – тогава той е допуснат като религиозна доктрина от българската православна църква. Монасите-исихасти, като последователи на идеите от времето на ранното християнство, се стремят към единение между човек и Бог чрез безмълвие, смирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р. Янтра дават възможност за уединение на търсещите духовно израстване аскети.
