Още в проектобюджета за 2020 г. от Министерството на културата предвиждаха, че провеждането на Националния събор на народното творчество в Копривщица ще бъде с приоритетно значение. Съборът се организира на всеки четири години и за 2020 г. от Министерството са поискали допълнителни 500 000 лева. През 2016 г. проявите в Копривщица са вписани в Регистъра на ЮНЕСКО сред най-добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.
Основни организатори на събора са Министерството на културата и община Копривщица. Предстои Националният събор да получи специален статут, тъй като е не само с национално, но и с международно значение. През годините той често се посещава от международни експерти по нематериално културно наследство от ЮНЕСКО и от други държави. През 2015 г. преминава под патронажа на генералния директор на ЮНЕСКО, като в него участват над 200 000 души от страната и чужбина, включително и от българските общности зад граница, както и чужденци, изучаващи българската култура.
Документирането на Събора дава възможност за изследователска дейност, включително, свързана с образованието.
Следващ важен акцент през 2020 г. е честването на 170 години от рождението на Иван Вазов. Както кметът на Сопот Деян Дойнов сподели пред министър Боил Банов по време на негово посещение в родния град на Вазов – опазването и почитането на творчеството на Патриарха на българската литература трябва да се превърне в национална кауза.
Кулминацията на честванията ще бъде на 9 юли, рождената дата на Вазов. Иначе проявите започнаха още преди три години, когато на историческия хълм Трапето в Сопот бе изграден надпис с първия стих на „Аз съм българче“. По инициатива на кмета Дойнов бе „прокарана” и Вазова алея със стихове на поета, изписани на специални табла по пътеката от родната му къща, покрай църквата „Св. св. Петър и Павел“ до надписа „Аз съм българче“ на хълма Трапето.
От Народния театър „Иван Вазов” също обявиха специална инициатива по повод 170-годишнина от рождението на Вазов – до края на 2019 г. всеки – независимо от възрастта – може да се запише на видео (до 4 минути) как чете откъс от не много познато произведение на Вазов. След това клипчетата трябва да бъдат изпратени на имейл [email protected], а специално жури ще избере най-добрите и ще ги публикува на сайта си и във фейсбук профила си. Освен това екипът на Мариус Донкин ще екранизира един от важните, но недостатъчно оценени романи на Вазов – „Нова земя”.
През 2020 г. се честват и 150 години от учредяването на Българската екзархия. Това става на 28 февруари 1870 г., когато е подписан специален султански ферман. Благодарение на него и на екзархийския устав, изработен година по-късно от църковно-народния събор, свикан в Цариград, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Това е едно от събитията – стълбове в борбата ни за национална свобода и независимост през периода на Възраждането. До 1913 г. катедрален храм на Българската екзархия е църквата „Свети Стефан“ (Желязната църква) в Цариград. Българската екзархия просъществува до 1953 година.
През 2020 г. предстои да се проведе и 17-ото Архитектурно биенале във Венеция – това е „световното първенство по архитектура” – най-престижното събитие, посветено на архитектурната практика, както и на нейните теоретични проблеми, търсения и достижения. Темата на 17-ото Архитектурно биенале е „Как ще живеем заедно?“(How will we live together?) Кураторът на международния проект Хашим Саркис подчертава, че в контекста на задълбочаващи се политически различия и растящо икономическо неравенство, той и екипът му се обръщат към архитектите с молбата да си представят пространства, в които всички да можем да живеем заедно.
За българското участие в Биеналето по архитектура от Министерството на културата предлагат да се заделят 500 000 лева. От тях приблизително 150 000 лева ще струва наема на помещение, 350 000 лева – реализацията на проекта, в това число материали и хонорари, транспорт, застраховка, монтаж, демонтаж, рекламни материали, командировъчни, персонал на място, церемония по откриване на националния павилион и други.
Припомняме, че тази година за първи път от доста време насам от Министерството на културата извоюваха 500 000 лева, за да може България да участва в 58-ото Венецианско биенале за съвременно изкуство.
