Г-н Каримански, мандатът на Димитър Радев изтече на 15 юли. Защо чак сега тръгнахте да избирате ново ръководство на БНБ? Какво се случи и какво не се случи при този ваш опит?
– Мандатът на г-н Радев наистина изтече на 15 юли. С оглед на това, още на 22 юли председателят на Народното събрание Ива Митева изчете в пленарната зала всички изтичащи мандати и акцентира на вече изтеклите. Разговорите по тази тема започнаха още в 45-ото Народно събрание, но заради обречеността му кратък живот решихме да оставим стартирането на процедурите за следващия парламент. В 46-ото Народно събрание би трябвало всяка политическа партия, респективно парламентарна група, да е мислила за тези постове. Нормално би било партиите в парламента да проявяват загриженост както за ставащото в БНБ. Ще ви дам един пример – в САЩ и в Европа назрява много голям проблем с отпадането на мораториума на банките и вероятността да се появи нов нов вид ипотечен балон. Това е изключително сериозна тема, на която централните банки в Европа обръщат много голямо внимание. А в България редица важни въпроси са без отговори. Примерно – "На какво се дължи ръстът на БВП в момента?", "Инфлацията помага ли на този ръст и каква неговата номинална стойност?", "При положение, че току-що повечето банки излязоха от периода за мораториум, знаем ли каква е концентрацията на бизнеса в строителството?", "Дали всички тези ипотечни кредити ще бъдат в едни експозиции за провизиране и как ще бъдат достатъчно покрити и обслужвани?" Това предстои да разберем. Но като цяло ние трябва да сме в позиция на обмислен риск как и по какъв начин можем да не предизвикаме една нова финансова криза.
А може ли от нас да тръгне такава криза?
– Тя от нас няма да тръгне, тя ще тръгне в световен мащаб. Но тя не бива да ни изненадва, трябва да вземем превантивни мерки. Когато нямаме ново управление на Централната банка, мислите ли, че сегашното ще бъде достатъчно активно, след като не знае все още какъв му е статута? Тоест – те знаят, че имат да довършват някаква работа до избиране на новото.
Защо някои от политическите сили – за една поне съм сигурен – обвързаха съществуването на редовно правителство с избора на шеф на БНБ?
– Непонятно ми е.
Каква връзка би могло да има?
– Ако има такова обвързване, независимостта на БНБ няма да е гарантирана. Конвергентният доклад на Европейската централна банка набляга именно на това, като казва, че Българската народна банка трябва да бъде абсолютно независима. Да обвържем правителство, което е политически кабинет, с една централна банка – като разменна монета – не седи сериозно за независим орган, който е призван да бъде такъв.
Знам, че като експерт, практик и специалист в областта на финансите ще ви е трудно да ми отговорите, но аз все пак ще ви попитам – как оценявате мандата на Димитър Радев и екипа му? Справиха ли се те със задачите си?
– Като цяло, аз лично ще изкажа няколко много притеснителни момента в това управление. Едно от нещата е, че от страна на Управление „Банково“ централната ни банка последна създаде условия за внедряването на SEPA (Единна зона за плащания в евро) за незабавните плащания. Второто нещо е, че ние имаме привидно изпълнени изискванията по Европейската платежна директива и нейната промяна като втора. Имаме привидно изпълнени изискванията за създаване на приложен комуникационен интерфейс, който всички онези финансово-технологични компании и компании, които искат да оперират с електронни пари, могат да отстъпват на банките и да изпълнят условията, които директивата изисква. Този протокол в момента не работи.
Притеснителното от „Банков надзор“ е защо всички инспекции, които колегите са провели в Българската банка за развитие, не бяха взети под внимание при обсъжданията за надзора от страна на БНБ към фирми, които след това попаднаха в списъка „Магнитски“? Защо от „Банков надзор“ не излязоха със становище, още когато бе огласен Списъкът „Магнитски“? А се наложи онзи ден гуверньорът да обяснява в парламента какво отражение би имал този Списък „Магнитски“ върху дейността на банките?
А в случая с откупуването на акции от страна на държавата на една банка и то на доста висока цена…
– Това е другият момент. Вие виждате, че сега загубата отива на над 120 млн. лв. или е около 120 милиона. Притеснителното е, че БНБ не взе никакво участие или поне не взе никакво отношение по въпроса дали е необходимо да бъде одобрена такава скъпа цена.
Тя не е пазарна цена.
– Естествено, че не е пазарна. Не по-малко притеснително е и назначаването на новите лица в Надзорния съвет на ББР – всичко стана някак си изведнъж и толкова набързо, че ние не получихме достатъчно информация. Това беше наистина нещо, което трябваше да е доста по-публично. Имайки предвид, че служебното правителство и министърът на икономиката – като принципал – също искаха всичко да е достатъчно прозрачно.
Теоретично погледнато това ръководство на БНБ може и да не бъде сменено до края на годината.
– Да, възможно е.
А това добре ли е, или не е?
– Пак казвам – трябва да знаем каква политика ще се осъществява.
Имаше политически спекулации, че партия „Има такъв народ“ иска вие да оглавите БНБ и по този начин да се циментира във властта. Защото ИТН никъде другаде няма управленски постове, нищо че е първа политическа сила…
– Мисля, че ние разсеяхме това подозрение. Първо – виждате, че предложените от нас правила не бяха приети и ние втори път няма да ги предлагаме. Второ – за ИТН е много по-важно в каква посока ще тръгне страната. Тоест – да остане свързана с еврозоната, с Европейската комисия, с Плана за възстановяване и устойчивост, с всичко онова, което може да бъде стратегически поглед към „Програма 2030“.
Вие смятате ли, че България е готова да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 година?
– Много е важно как върви България в своето догонващо развитие спрямо Европа и онези държави членки, с които можем да се сравняваме. Защото по редица показатели за жизнен стандарт не само заемаме последните места в Общността, но и продължаваме да изоставаме. Вижте – Румъния предвижда икономически ръст от 7%, а ние се радваме на 3.4 процента. Това е притеснително от гледна точка на тази конвергенция, която предстои. Можем да наваксаме, но за целта трябва да стопираме всички финансови течове в публичния сектор и да преориентираме разходите в нови посоки. Защото сега какво се получава? Запушвайки един сектор, през който изтичат публични финанси, отпушваме друг и не решаваме никакъв проблем.
Каца без дъно.
– Именно – каца без дъно. И затова няма да спра да задавам въпроса "Защо в сектор „Държавно управление“, където са много от държавните предприятия, имаме нарастване на разходите спрямо БВП – от 5.6% на 5.8 процента? Кое налага това, след като през последните два-три месеца служебното правителство успя да разкрие много корупционни схеми и с това би трябвало да е запушило пробойните?
Какъв е вашият личен прочит на проекта за актуализация на бюджета?
– На първо четене ние подкрепяме актуализацията на бюджета.
Но къде намирате „тесни места“?
– Едно от тях е дали т. нар. авансови 13% от приходите по Плана за възстановяване и устойчивост наистина ще постъпят до края на годината. Това е най-притеснителното. Защото, ако това не се случи, ще излезем на доста по-висок дефицит.
Ще стигне ли времето на този парламент, за да бъде актуализиран бюджетът?
– Много зависи от последния проучвателен мандат. Силно вярвам, че времето ще бъде съобразено така, че ще успеем да го актуализираме. Важно е да се знае как и по какъв начин служебното правителство е разпределило тези приходи. Например – без актуализация няма как да бъде решен проблема с разходите по неутрализиране на бежанска вълна. Това трябва да е ясно. Защото средствата за бедствия вече са изхарчени и оттам не могат да се вземат пари за покриване на новите нужди.
Тоест – вие не изключвате варианта, при който Народното събрание се разпуска без актуализацията да е гласувана.
– Вероятността това да се случи е много малка.
Споменахме Плана за възстановяване. Ден преди вас, в интервю за "БАНКЕРЪ" евродепутатът Радан Кънев изрази опасения, че последният вариант на плана нямало да бъде финансиран. Тоест – Брюксел няма да ни даде и едно евро, защото Европейската комисия иска конкретен зелен график, а ние им обещаваме добри намерения. Какво мислите по този въпрос?
– Г-н Кънев може и да е прав. По време на единствената среща в парламента с министър Пеканов, той обясни на всяка парламентарна група по отделно какво е направил и какво смята да направи. Други срещи с него не сме имали. Все пак Планът за възстановяване е силно фокусиран върху правителството, което управлява. То е отговорно за съставянето му. И, тъй като планът трябва да стъпи на добре аргументирано проектно бюджетиране, където всеки разход покрива определена нужда и това се знае от всички, може би наистина е притеснително, ако не е разписан зелен график.
Г-н Каримански, вие сте прагматик. Как мислите, има ли някакъв шанс – дори илюзорен – за съставяне на кабинет по начина, по който беше определен третият проучвателен мандат?
– Реално погледнато, извън „Има такъв народ“ всички партии могат да си направят кабинет.
Това сме го чували. Има ли вероятност да преразгледате тази своя позиция, след като единствено вие може да наклоните везните на кантара?
Не мисля, че сме само ние. Христо Иванов също много ясно заяви, че „Демократична България“ не биха подкрепили мандат на БСП.
Ако „Демократична България“ преразгледа позицията си, вие склонни ли сте също да размислите?
– Ние сме последователни в нашите решения. Имаше възможност за съставяне на такова правителство, но е много важно какво предлагат колегите от БСП. Ние се събираме всеки вторник и дискутираме тези проблеми. Не мога да кажа отсега какъв би бил резултатът. Но по-скоро ние искаме да сме последователни и смятаме, че тази ни последователност ясно показва, че единствените нови хора в парламента са „Има такъв народ“.
Вие също имате втори мандат.
Втори мандат за това кратко време… Добре, ще го кажа по друг начин – от така наречените протестни партии, единствено ние сме новите в парламента. И, наблюдавайки начина, по който те се държат в кулоарите и извън тях, виждаме едно изключително неприятно политическо интригантство, което се шири от крайно ляво до крайно дясно.
Те пък имат право да не харесат номинациите ви за министри в кабинета. И имат право да го кажат…
Имат право, упражниха го и с това процедурата приключи. Сега те имат право да си направят правителство.
Вие казвате "Ние сме последователни“. В началото обаче Трифонов каза: „Ние с БСП сме на два различни бряга“. По-късно обаче се чу, че с БСП се водят доста напреднали разговори и те бяха потвърдени и от двете страни. А проучвателният мандат беше при вас…
Нека само да ви поправя – усилени разговори се водеха за програми. Но тук не ставаше дума нито за коалиции, нито за коалиционно управление.
Тя думата не е толкова важна.
Не ставаше дума за "коалиции". По програми ние проведохме такъв тип разговори и то доста по-задълбочени, отколкото с БСП, с Демократична България. И те бяха в частите „Икономика“,„Правосъдие“, „Финанси“, „Дигитализация“, „Енергетика“. И ако ние сложим най-малко общо кратно по програми, то ще видим, че имаме минимални различия, пренебрежимо малки различия с "Демократична България". И не знам по каква причина Христо Иванов направи онази декларация в парламента.
Не харесаха министъра на вътрешните работи и кандидата за премиер.
Декларацията беше направена още преди това.
Да, ясно. Но на базата на едни общи разбирания и намерения пречупването се получи при персоналната част.
Да, може би. Но пак ще го кажа и не искам да звучи като някакво измъкване, но не съм бил част от политическите преговори. Аз съм бил изцяло част от програмните преговори – там, където целта беше да се обединим около политики. И ми е изключително неприятно, когато много голяма част от медиите тиражират различен тип слухове – дори лично за мен.
Например?
Например за някаква зависимост или някакви отношения с ДПС. Не разбирам за какво точно и по какъв начин могат да ме свързват с ДПС.
За една банка ставаше дума.
Ще обясня. Обичам да бъда провокиран с тези въпроси. Между 2005 г. и 2006 г. бях поканен от доц. Стоян Александров – Бог да го прости! – за негов съветник в една банка. Аз не се срамувам от това, че 13-14 години съм бил хоноруван асистент на доц. Стоян Александров и сме били в един екип. И тогава той ме покани да бъда негов съветник, тъй като той беше в тази банка. Странното е, че Стоян Александров не само членуваше в "Движение 21", но беше и негов заместник-председател. Ерго, това прави ли цялото "Движение 21" свързано с ДПС и с банката? Ето това е политическото интригантство, за което ви говоря, че го има в парламента. Има и доста други неща, които са показателни. Кой първи в публичното пространство повдигна въпроса за Закона за несъстоятелност на кредитните институции? Без да се хваля – аз бях, а Конституционният съд подкрепи всички мои тези за противоконституционността на този закон. А чии депутати бяха вносителите? Точно на ДПС…
Вие дойдохте за интервюто с личния си автомобил. А преди последните два избора няма политически представител, на когото да не зададохме въпроса ще вземете ли ключовете на служебните автомобили в Народното събрание. Как стои въпросът по настоящем?
И аз, и председателят на парламента – госпожа Ива Митева, винаги сме защитавали тезата, че служебните автомобили трябва да бъдат максимално ограничени. Аз лично, като председател на бюджетната комисия, имам право на служебен автомобил, но не го ползвам.
Как приехте номинирането на Ива Митева за премиер от страна на другите партии?
Това не беше номиниране. Генерал Атанасов описа профил на премиер и го илюстрира като разпозна в него Ива Митева.
И от една друга парламентарна група подеха темата.
Мисля, че Ива Митева си тежи на мястото като председател на парламента, там й е силата. Тя е прекрасен юрист, човек, който може да бъде най-високо в нашата държава.
Имате предвид президентския пост.
Председател на парламента също е най-висок пост. Ива Митева е човек с принципи и не може да бъде сравнявана с други министри в ГЕРБ или на която и да е друга политическа партия. Тя не е като някоя „цветарка“ – извинявам се за израза – да се мести от едно място на друго.
Вие също тежите на мястото си – като експерт, като човек от практиката – съжалявате ли, че влязохте в политиката?
Сложен въпрос. Ако има следващи избори, тогава ще решавам дали да участвам отново, или да хвана пътя за Западна Европа. В момента имам предложение, което трябва да реша кога или как да отклоня, защото времето напредва. За мен обаче най-важното нещо е, че желанието ми да променя България и да направя така, че децата един ден да живеят в по-спокойна и по-предсказуема икономическа среда, все още е живо. Не са успели да го убият.
