Добрата новина на седмицата дойде от Европейската Комисия, която одобри помощ за 15.3 млн. евро за дружествата , заети в туристическия бранш у нас . Те са насочени изцяло в подкрепа на засегнатите от пандемията от коронавирус. Мярката, която дава глътка въздух на бранша, беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ.
Помощта по нея ще бъде
под формата на преки безвъзмездни средства.
За да отговаря на условията, всяко дружество, което ще може да се възползва от помощ обаче, ще трябва да е регистрирало разлика от най-малко 256 евро (500 лева) между оборота си (без ДДС) за 2019 г. и оборота си (без ДДС) през 2020 г. при това в съчетание с държавната помощ, получена през 2020 г. и през 2021 година.
Освен това има изискване фирмата-кандидат за помощта да е регистрирала оборот (без ДДС) по-висок от 256 евро (500 лева) както през 2018 г., така и през 2019 година. Целта на мярката е да помогне на бенефициентите да посрещнат нуждите си от ликвидност и да продължат дейностите си по време на пандемията и след нея.
Европейската Комисия е установила, че българската схема за разпределение на средствата отговаря на условията, посочени във Временната рамка. Разбира се, помощта има и параметри – тя няма да надвишава 2.3 млн. евро на бенефициент и ще бъде предоставена не по-късно от 30 юни 2022 година.
Това е поредната доза сериозно финансово подпомагане, която получава туристическата индустрия у нас.
Още при актуализацията на бюджета през миналата година държавата заложи едни 60 млн.лв. помощи за туризма, плюс 6-те млн. за туроператорите.
Първите 30 млн. лв. вече бяха разпределени в края на миналата година. Припомняме, че става въпрос за първата програма за подпомагане на бизнеса, която беше отворена едва на 19 ноември 2021 г. (след близо два месеца закъснение) и именно забавянето й предизвика недоволство сред браншовиците.
Тези дни министър Проданов обяви, че тези средства са разпределени между 2300 дружества, които са отговаряли на условията на програмата. И тъй като в тях беше заложено, че помощта ще се разпределя пропорционално и ще бъде около 1% от оборота, естествено най-големите хотелиери и туроператори се вредиха и с най-много пари.
Втората схема от 30 млн. лв. за ликвидна подкрепа
на туризма остана за тази година. Освен нея ще бъде разпределена и помощта от 6 млн. лв. за туроператорите и туристическите агенти, както и оставащите 4 млн. лв. за екскурзоводите.
Разбира се само с финансова подкрепа, проблемите в този сектор едва ли скоро ще бъдат решени.
Предизвикателствата пред министъра на туризма Христо Проданов не са едно и две. Във врата му дишат десетки браншови организации, които периодично показват нагласата си да не бъдат благосклонни към вземаните решения, засягащи работата в сектора.
Според министър Проданов, енергийните помощи също трябва да бъдат продължени, тъй като и без това силно редуцираните през последните две години печалби в туризма, отиват в плащане на непосилни сметки за ток.
Вече договорена и
кредитна линия от Българската банка за развитие,
която ще бъде в помощ на фирмите от бранша. Средствата, заделени по нея, са 60 млн. лева. За хотелиерите гратисния период за плащане на усвоените кредити ще бъде 18 месеца.
Туристическият бранш, който допреди две години формираше 16 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, вече не може да стигне дори до десетте процента.
Освен финансовите неволи свързани с пандемията от години е ясно, че липсата на кадри е сериозен препъни камък към развитието на туризма. Защото със сезонни работници събрани "от кол и въже" , т.е от села, паланки и временни работници от бившите Съветски републики бизнес, накичил се със звезди не се поддържа и не е убедителен за клиентите. Което предполага и далеч по-ниски цени в курортите ни. Звездите, както е известно, се дават за качество, а у нас то е, което срива бранша, независими от преобладаващо натруфената хотелска база.
Сега е моментът звездите да бъдат преоценени
Анализите на туристическото ведомство потвърждават, че през това лято ще се наложи да бъдат взети мерки за внос на персонал от чужбина, но може би въпросните анализатори не знаят, че това се прави още от преди времето на пандемията. Или пък мислят, че са открили панацеята за решение на проблемите в бранша.
Препоръката ни към министър Проданов е да обходи претендиращите за помощ още преди сезона, за да не изглежда изненадан на по-късен етап. Малко искреност от страна на хотелиерите би била полезна в годината, в която залагаме на раздялата с Ковид-а.
Опит да анализират този проблем направи Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели. Тя е направила националното допитване през декември миналата година, което е показало, че именно липсата на кадри е най-острият проблем пред бранша в момента, но това е проблем за всички браншове в страната. Причините за това са комплексни, но от асоциацията са категорични, че при наличие на добра воля от страна на държавната администрация решения има. Всеки собственик на фирма обаче би им отговорил, че ролята на държавата не е да се занимава с фирмените проблеми на хотелиерите. Че е крайно време те да създадат училища и школи за обучение на нужния им персонал, вместо да се фукат с Бентли-та и Ламборджини-та, докато превъзлагат на държавата ролята за обучение на техния персонал. И логично, че няма как да задържат кадри при положение, че им плащат по 3-4 месеца в годината.
Друг проблем е
имиджът на бранша като работодател.
Основно заради пандемията, работата в туризма започна да се възприема като несигурна и много професионалисти, дори на мениджърски позиции, вече са се преориентирали към други сектори, а дори студентите с тази специалност, които допреди години попълваха редиците в този бранш вече отказвали да започнат кариерата си в тази област, сочи проучването на асоциацията.
Да не говорим, че към момента, нормативен проблем представлява и наемането на почасов персонал в хотелите. В същото време за всички е ясно, че почасовата работа е възможност от една страна за младите хора да натрупат трудов опит докато учат, а за хотелиерите да решат част от проблема с кадрите, който изниква при пикови натоварвания, като конгреси, сватби, коктейли и други събития. От организацията подчертават, че за съжаление, почасовият труд не е регламентиран, което изисква да се актуализира действащият кодекс на труда.
Предстоящият летен сезон може да се превърне в кадрова катастрофа
за сезонните хотели по Черноморието, алармираха от организацията. През последните две години международните Work and Travel програми в САЩ и Великобритания бяха спрени, но през тази година се очаква те отново да отворят и тези младежи, които останаха да работят в България през изминалите два сезона, отново ще започнат да пътуват с програмите.
В същото време, набирането на чуждестранен персонал за хотелите става все по-трудно, като от една страна това се дължи на предпочитанията на хората към по-добре платени дестинации, като Полша и Чехия. От друга страна, в България съществува голяма бюрокрация при наемането на чуждестранни работници, която трябва спешно да бъде премахната. Като пример, на един работодател може да отнеме три месеца само оформянето на документите на потенциалния работник, след което последният може да работи у нас максимум…три месеца. След този срок работникът трябва да напусне страната отново за най-малко три месеца и едва след това да се върне, за да работи отново.
В тази връзка Министърът на туризма посочи именно кадровия проблем, като най-спешният за решаване и обеща, че той ще бъде един от основните му приоритети.
Последната заповед на министъра на здравеопазването, с която се въведе изискването ваксинираните лица, които пристигат у нас от страни попадащи в червената зона да се допускат на територията на страната с допълнителен отрицателен резултат от проведен до 72 часа PCR тест или да останат в 10-дневна карантина, създаде опасност над 1000 английски туристи да бъдат изненадани с допълнителни разходи на път към зимните ни курорти. Като резултат, стотици други вече анулираха почивките си у нас.
В тази връзка министър Проданов сподели, че се очаква в близките дни Министерски съвет да създаде комитет за здравните мерки, в който е договорено да участва и представител на Министерството на туризма. Неговата задача ще бъде да се грижи за интересите на бранша при евентуални бъдещи решения за нови рестрикции.
Като капак на всичко
През тази седмица станахме свидетели на провала на наследената политика в туристическото ведомство, която доказа, че маркетингът на България на международните пазари се прави хаотично, неефективно и без координация между отделните министерства, от които зависи провеждането му.
Ярък пример за това стана българският павилион на Експо' 2020 Дубай, за чиято концепция и изпълнение Министерството на икономиката плати 5.6 млн. лева без ДДС и който беше накратко определен от един от участниците в срещата като „срам за дестинацията“.
На критика беше поставена остарялата концепция на Министерството на туризма, средствата за национална реклама да се инвестират главно в участие в изложения, (много от които отпаднаха, заради пандемията), както и в телевизионна реклама в чужди новинарски или общотематични телевизии (CNN, BBC), които пък имат все по-малка тежест при вземането на решения за пътуване, особено сред по-младите.
Очаква се тазгодишния бюджет за реклама на България за 2022 г. да бъде приет в началото на февруари, като Министерството на туризма ще настоява той да бъде увеличен спрямо миналогодишните. Друг е въпросът как ще бъде изхарчен той…?!
