За спешната нужда от разширяване на Подземното газово хранилище „Чирен“ си говорим от години, ако не и от петилетки. Едно, защото винаги сме зависили от една тръба, т.е. от волята и прищевките на монополиста Кремъл. И второ, защото ако удвоил или утроим обема на газохранилището, ще увеличим тежестта и значението на България на газовия пазар в региона. По простата причина, че в него спокойно можем да си трупаме синьо гориво от алтернативни доставчици без това да влияе по някакъв начин на вътрешното потребление.
Днес значението на "Чирен" е още по-голямо, защото май сме на път да да се откажем от подновяване на договора с „Газпром“, който изтича в края на годината. Възможностите за "друго" снабдяване изглеждат много, но колко от тях са реално изпълними? Особено на фона на войната в Украйна, санкциите срещу Москва и намеренията на Брюксел да води преговори с Кремъл от името на всички държави членки на ЕС?
Поглеждаме към Гърция и очакваме завършването на интерконектора, но едва ли някой си прави илюзиите, че евтиния азерски газ руква веднага след края на церемонията по откриването му. Не за друго, а защото тепърва трябва да бъде извървян доста сложен процедурен път по неговото одобрение от регулаторните органи.
Другата възможност от южната ни съседка е от терминала за втечнен газ "Ревитуза", чийто капацитет обаче е по-скоро скромен. Искаме да купуваме синьо гориво и от Турция, но засега все още не е ясно дали държавна енергийна компания "БОТАШ" иска да ни продава?
Освен за нас, хранилището "Чирен“ е ключово и за региона, тъй като Гърция и Северна Македония нямат такива съоръжения. И, ако закъсат, спокойно бихме могли да им помогнем, ако разширяването вече беше факт.
Е, хубавото е, че все пак някой се престраши да помисли и в бъдеще време. Или поне така изглеждат в момента трите обществени поръчки, обявени от „Булгартрансгаз“ ЕАД, свързани с разширяването на "Чирен". Общата им стойност е над 1.2 млрд. лева. Част от тях са собствени средства на държавната фирма, другата част от средствата са безвъзмездна финансова помощ по Програма "Механизъм за свързване на Европа".
Проектът предвижда поетапно увеличаване на обемите за съхраняване т. нар. активен газ до 1 млрд. куб. м (в момента – 550 млн. кубика). С това ще стане възможно увеличаване на дневния капацитет на добив до 10 млн.м³/ден и на нагнетяване до 8 млн.м³/ден. Сегашният максимален дневен капацитет на добив е три пъти по-малък – 3.82 млн. м3/ден, а максималния дневен капацитет на нагнетяване е само 3.2 млн.м³/ден.
Постигането на тези цели ще стане възможно чрез прокарването на 10 нови високопродуктивни експлоатационни сондажа и 3 нови наблюдателни сондажа, както и с изграждането на необходимите надземни съоръжения и инфраструктура.
Прогнозната стойност на обществената поръчка за тези обекти е 133 694 000 лв. без ДДС. Други 300 млн. лв. са предвидени за изграждане на компресорна станция с прилежащите технологични съоръжения. А с "трети" 820 000 лв. без ДДС ще бъде изработен технически проект с цел получаване на разрешение за строеж на газопровод, свързващ "Чирен" със съществуващата газопреносна система на "Булгартрансгаз" в района на село Бутан.
Прекрасно, но
защо всичко това се случва с… 10-годишно забавяне?
От 2013 г. се знае, че разширяването на ПГХ „Чирен“ е със статут на „Проект от общ интерес“, част е от всички списъци с подобни проекти на Европейския съюз и е приоритетен дори в рамките на Инициативата "Три морета".
Освен това проектът е включен в Енергийната стратегия на България и е неразделна част от инфраструктурата, допринасяща за превръщането ни в регионален газов разпределителен център. Очевидно защо – заради проектите за модернизация на инфраструктурата на „Булгартрансгаз“, терминалът за втечнен газ край Александруполис (в който имаме дял от 20%) и интерконекторите със Сърбия и Гърция.
От октомври миналата година Подземното газово хранилище "Чирен" е е със статут и на национален обект. Това означава, че проектът може да разчита на ускорено издаване на разрешения, правила за ОВОС и запознаване на обществеността на най-ранен етап от тяхното изпълнение, регулаторни стимули, правила за трансгранично разпределение на разходите и механизми за финансова подкрепа.
ПГХ "Чирен" е ключов инструмент за функционирането на газовия пазар в България, чрез който се компенсира сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната.
Според изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, наличието на достатъчен капацитет за съхранение в региона е от ключово значение за алтернативните доставчици на природен газ, особено за тези на втечнен природен газ, тъй като осигурява възможност за гъвкавост при управлението на доставките. И пак той подчертава, че разширението на ПГХ „Чирен“ е в синергия с проекта за LNG терминал край Александруполис, в който „Булгартрансгаз“ има дял от 20% в акционерния капитал, и с другите проекти на дружеството за подобряване на междусистемната свързаност със съседните страни.
Хубави думи, добри пожелания. Но, както коментира във Фейсбук страницата си анализаторът Илиян Василев,
„Газпром“ и руския газ са първата и последната причина за протакането на проекта,
който е от стратегическо значение за регионалния газов пазар.
В момента руският гигант контролира всички входни и изходни точки за пренос на синьо гориво през националната ни газопреносна система, както и съхранението му. Най-голям дял от капацитета на „Чирен“ е резервирана от държавния доставчик „Булгаргаз“ за съхранение на предимно руски газ. При сегашния капацитет на подземното хранилище естествено на конкурентите на „Газпром“ в действителност се отказва достъп до „Чирен“.
При това положение на разположение на вносителите остава само възможността да ползват тръбите в газопреносната ни система.
Чисто инженерно погледнато, пробиването на десет сондажа ще изисква време – всъщност минимум две години, прогнозира Илиян Василев. И уточнява: "Забравете за разширената версия на „Чирен“ поне до 2025 година. Ако тази линия на действие ви звучи сходно с протакането на интерконекторните връзки с Гърция, Сърбия и Турция – прави сте!“
ПГХ "Чирен" днес
Сега в единственото на територията на България подземно газово хранилище работят 24 експлоатационни сондажи, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и други технически съоръжения, необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ.
Експлоатацията на газовото хранилище е циклична, като периода за нагнетяване на природен газ е „април – октомври”, а периода за добив „ноември – март”.
ПГХ „Чирен” служи за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и e един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки.
