През последните пет години населението на България намалява, но въпреки това броят на постъпилите дела в съдилищата се увеличава
Със 154 гласа „за“ и 25 – „против“ бяха приети на първо четене промените в Закона за медиацията, по силата на които от 1 януари 2024 г. тя ще е задължителна по определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища. Законопроектът е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост със срок на изпълнение в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. и заради това бе представен в пленарната зала от служебния министър на правосъдието Крум Зарков.
Той посочи, че този законопроект е важен не само защото е част от ангажиментите, които сме поели по Плана за възстановяване и устойчивост, но и защото е залегнал в идеята за съдебна реформа то дълго време. Той е част от пътната карта за изпълнението на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета през 2016 година. Част е и от докладите на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на Европа– по-известни като мониторингови механизми. По него са правени и разработки от страна на Висшия съдебен съвет.
Медиацията е важен способ по две причини – той е важен за самата съдебна система, защото ще намали нейната прекалена натовареност. Важен е и за българските граждани, защото ще осигурява бързо, евтино и ефективно средство за решаване на спорове, подчерта Зарков.
През последните пет години населението на България намалява, но въпреки това броят на постъпилите дела в съдилищата се увеличава и тази тенденция може да бъде проследена през годините назад, отбеляза съдебният министър. По думите му е доказано е, че медиацията е един от способите за преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата.
Зарков обясни и в кои дела медиацията е най-ефективна и посочи, че тя ще е задължителна. Става дума за определени граждани и търговски дела, за които се смята, че медиацията ще помогне за постигане на висока степен на успеваемост.
Става дума за разводите по чл. 49 от Семейния кодекс (тогава, когато съпрузите искат развод, защото бракът е дълбоко и непоправимо разстроен), разрешаването на спорове за упражняването на родителски права, както и определянето на мерките за лични отношения в семейството, разпределяне на парични вземания, делба и други дела, които много често се проточват в съдилищата без особен успех.
В Търговското право е предвидено медиацията да важи за изплащане на стойността на дружествени дялове и прекратяването на участието на дружества с ограничена отговорност. Тя ще се прилага и при отговорността на управителя и на контрольора на дружеството с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди.
Освен това Крум Зарков посочи, че се предвижда съдът да има възможността да задължи страните да участват в медиация, когато е предявен иск за парично и непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане и неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощно. Министърът на правосъдието посочи, че списъкът може да бъде допълван и съкращаван по волята на народните представители.
Той подчерта, че законопроектът е много добре изготвен, но винаги може да бъде направен по-добър. Председателят на правната комисия – Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предложи предвид консенсуса сред народните представители по законодателните промени в Закона за медиацията срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
