Москва е акумулирала милиарди долари, до които задграничните им собственици нямат достъп. Дивиденти по акции, лихвени плащания по облигации и всякакви други вложения, които западните инвеститори не са успели да продадат преди войната, са част от купищата пари, попаднали в капана на санкциите. Сметките са останките от връзките на Русия с международния финансов свят и още един показател за растящата изолация на страната. А с настъпването на втората година от военните действия в Украйна остават въпросите какво ще се случи с кеша, оставен в Москва.
От правна гледна точка средствата принадлежат на най-големите инвестиционни дружества, като „Джей Пи Моргън асет мениджмънт“ и „Шрьодерс“, но „под сурдинка“ множеството експерти признават, че няма никакъв шанс за възстановяването им…Или поне докато президентът Владимир Путин е на власт.
„Те трябва да се отпишат и да забравите за тях“, коментира Тим Лав от групата за управление на активи „Джи Ей Ем инвестмънт мениджмънт“, която притежава руски книжа като част от фонда си от активи на развиващите се пазари. Той обяснява, че пазарът съществува, но когато стане въпрос за репатриране на дивиденти или за достъп до съответната ценна книга, всичко опира до санкциите“.
В разговори помежду си паричните мениджъри споделят тези проблеми с чувство на безсилие и не искат да припомнят, че имат руски активи докато войната продължава. И освен ако не искат да тестват докъде се простират забраните, те не могат да направят нищо с блокираните пари.
На пресконференция преди десетина дни председателят на „Банк России“ Елвира Набиулина отказа да разкрие какъв е точния размер на наличността в банковите сметки на чуждестранните субекти, известни като „тип С“, но посочи, че той продължава да расте. „Интерфакс“ съобщи през ноември 2022-а, че по тях има над 280 млрд. рубли (3.7 млрд. щ. долара), позовавайки се на регулаторни източници. Базираната в Белгия компания за финансови услуги „Евроклиър“, която е специализирана в осчетоводяването на сделки с ценни книжа и съхраняването и обслужването им, пък съобщава, че е получила 821 млн. евро от лихви по санкционирани руски активи.
Преди войната чуждестранните инвестиции в Русия са били значителни и са достигали до около 150 млрд. щ. долара, вложени в акции и правителствени облигации, по данни на московската фондова борса и „Банк России“. Мениджърите на активи са прекратили операциите на руските си фондове, но някои от тях все още изчисляват теоретичната им стойност за клиенти.
Например, инвестиционният тръст за развиващите се пазари на „Джей Пи Моргън асет мениджмънт“ е информирал потребителите си, че руските компании, чиито акции притежава в портфейла си, продължават да плащат дивиденти и към 4 януари в замразените сметки „тип С“ е имало около 7.6 млн. щ. долара. Като същевременно е подчертал, че до тези пари достъп няма. Друг мениджър на активи – „Ийст кепитъл“ – е обявил, че в специалните му сметки към февруари са „отлежавали“ общо 13 млн. евро.
Александра Морис – инвестиционен директор в норвежкия мениджър на активи „Скаген“, пък посочва, че „трябва да е много внимателна какво казва на клиентите“. Защото тя и колегите й „могат да покажат какво е осчетоводено, но вероятността за достъп до средствата е нищожна и на практика те могат да бъдат конфискувани всеки момент“. Морис казва, че преди инвазията 9% от фонда от активи на развиващите се пазари на „Скаген“ са били в руски акции и го определя като „прекалено претоварен“.
Някои фондови мениджъри все още се надяват, макар и отдалеч, да възстановят част от парите си. През декември 2022-а „Ийст кепитъл“ публикува отчет, в който отбелязва, че „смята, че по-голямата част от вложенията в портфейла имат стойност, защото генерират кешови постъпления и плащат дивиденти“. Компанията добавя, че занулила активите си.
Други обаче търсят правна помощ, за да възстановят дори частица от средствата си и търсят технически пропуски и вратички в санкционния режим. Една потенциална възможност е многоетапен трансфер на кеш до сходни сметки на инвеститори, които Русия не класифицира като „неприятелски“. Друг възможен вариант е да се преобразуват С-сметките в пакет от ценни книжа, които впоследствие да бъдат продадени на инвеститори, които не са в санкционните списъци. Всички опции обаче ще включват съществени преоценки, но все пак „нещо е по-добро от нищо“.
