Европейският съюз е разделен на два лагера по темата „Ядрена енергия“. В единия лагер командва Франция, а в другия – Германия.
Противопоставянето стана особено силно през март, когато възникна спор дали ядрената енергия да бъде включена в списъка на ЕС на горивата, които ще допринесат за декарбонизацията на блока. Освен това предстои друго ключово събитие. На 15 април Германия затваря последните си три реактора и казва последно „сбогом“ на ядрената енергия. Спирането се случва по график, като решението беше взето още през 2002 г., а през 2011 г. – след аварията във Фукушима – правителството на Ангела Меркел окончателно прие плана за постепенното закриване на тези производства.
Войната в Украйна и
надвисналата опасност от сериозна енергийна криза
забавиха тези планове, но коалиционното правителство в Берлин обяви, че това е само малка отсрочка. В последната година реакторите в Бавария, край Щутгарт и до границата с Нидерландия, работеха на авариен режим и осигуряваха 70 гигаватчаса ток дневно, което покрива между 3 и 7% от енергийните нужди на страната. На 15 април започва поетапно демонтиране на съоръженията.
Германски енергийни анализатори оценяват, че в германската история една ли е имало тема, която да е разделяла германците толкова, колкото ядрената енергетика.
Още през 70-те и 80-те години на ХХ век
хиляди млади хора от Западна Германия излязоха на протести
срещу ядрената енергия.
През 1980 г. в Кралсруе бе създадена Зелената партия, която промени картината драстично. Учредителите са ветерани от студентските протести през 1968 г. – природозащитници, борци за мир, защитници на животните, феминистки и комунисти.
Аварията в Чернобил през 1986 г. потвърди окончателно опасенията на германците за ядрената енергия.
В другия лагер са по-консервативните германци, които смятат, че във времена на несигурност като днешните, реакторите е трябва да бъдат спирани. Дори в настоящето правителство, един от партньорите – либералната Партия на свободните демократи, първоначално се противопостави на затварянето на реакторите, а като разбра, че няма да постигне резултат, настоя поне да бъдат запазени като енергиен „резерв“.
Истината е, че Германия, за разлика от повечето страни в Европа, може да си позволи подобна стъпка, защото средният дял на тока от АЕЦ в момента е около 4%, което е пренебрежимо и лесно заменимо количество. Освен това, от 10-15 години страната инвестира милиарди във възобновяеми източници. Коалицията на канцлера Олаф Шолц вдигна летвата до небето, поемайки ангажимент до 2030 г. 80% от енергийните потребности на Германия да се задоволяват от възобновяеми източници. Като за целта спешно бяха приети 25 закона и наредби, свързани с енергетиката.
Освен Германия,
в лагера на отявлените врагове на „мирния атом“
са Австрия и Люксембург.
От другата страна е така нареченият „ядрен съюз“, който включва България, Франция, Хърватия, Чехия, Финландия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
Целта на този съюз е подкрепа на нови ядрени проекти, които се основават на иновативни технологии. Споразумението ще позволи още съвместното обучение на кадри и управление на вериги за доставки.
Франция
обедини ядрените страни в блока
в стремежа си да получи подкрепа за квоти за производство на ядрена енергия, като част от дискусиите около енергийното законодателство на ЕС, включващо директивата на Брюксел за възобновяема енергия. Това законодателство определя каква част от енергийния микс на страните трябва да идва от възобновяема енергия през следващите години.
Бъдещето законодателство предизвика много сериозно безпокойство в България, Нидерландия, Полша, които планират разширение на ядрената си енергетика. Белгия (засега) отлага планираното ѝ поетапно закриване, докато Франция продължава да инвестира огромни средства в модернизацията на 57-те си реактора.
Спорът изглежда нерешим, защото
13 от държавите членки на ЕС подкрепят ядрената енегретика
и нямат други варианти за заместването й в близко бъдеще. В същото време, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) успокои антиядрените сили, че въобще не може да се говори за ядрен ренесанс, защото в света има 422 реактора със средна възраст около 31 години и не се отчита рязко повишение.
В крайна сметка може би ще бъде най-добре Брюксел да остави държавите сами да определят кога и дали да се откажат от ядрената енергия, като, разбира се, се ангажира с контрола.
