Европейските петролни рафинерии, които вече се справят без дългогодишните доставки на руско черно злато, в момента се борят със загубата на подобни пратки от Северен Ирак и с шоковата редукция на добива на някои от водещите световни петролни производители. Потоците от Русия, която преди инвазията в Украйна беше основният доставчик на Европейския съюз, са паднали с над 1 млн. барела на ден след началото на войната заради все по-затягащите се санкции.
Тези редукции започват да се усещат все по-чувствително, защото Ирак спря преди месец пратките за Европа през турското пристанище на Средиземно море Джейхан. Производителите от ОПЕК+, включително и Русия, обявиха от своя страна, че от началото на май орязват добива с около 1.6 млн. барела на ден до юли.
За Европа редукциите идват в неподходящо време. Руските и иракските сортове са сходни по плътност и съдържание на сяра и рафинериите в Азия, най-вече в Китай, качват потреблението на този т. нар. средно-кисел петрол, който преработват.
През март ЕС е внасял по 95 хил. барела на ден от руския сорт „Уралс“ срещу почти 1.2 млн. барела дневно през февруари 2022-а, показват данни на агенция „Блумбърг“. Всичките товари са били за България, която е изключена от санкциите на общността за вноса на руската суровина.
Европа е заменила най-малко от една четвърт от руските доставки с черно злато от Близкия изток от пролетта на 2022-а. Перолните потоци от Атлантическия басейн – от Норвегия и Ангола до Съединените щати – също са се увеличили през първите три месеци на годината, посочва Международната агенция по енергетика в априлския си месечен доклад.
Сега обаче се появи поредното препятствие от Близкия изток. От миналия месец около 450 хил. барела суров петрол на ден от кюрдския регион на Ирак са спрени заради спор за заплащането. През март най-малко 169 хил. барела дневно от тази суровина е отивала в страните от ЕС през турското пристанище Джейхан, показват устройствата за проследяване на танкерите.
Тези ограничения задълбочават пазарния недостиг на суров петрол със средна киселинност, защото производителите от Близкия изток също използват повече от собствения си добив за увеличаване на преработените количества от новите им национални рафинерии.
В Средиземноморието цените за сортове като иракския „Басра мидиъм“, които по правило а силно орязани в сравнение с другите заради равнищата на сяра, са скочили до стойности, които повечето търговци определят като прекалено високи. Гръцката рафинерия „Хеленик петролиъм“ пък проведе лядко срещан търг – първият от две години насам – за покупка на незабавна доставка на „Басра мидиъм“. В тази връзка експерти от бранша коментират, че мярката показва ниски наличности от този вид суровина на спот-пазара заради загубата на кюрдските сортове.
Междувременно, петролният износ от Северен Ирак не дава признаци за скорошно възстановяване след едноседмичното прекъсване, защото някои аспекти от споразумението между Багдад и Кюрдската регионална управа (КРУ) все още търсят решение, твърдят четири добре информирани източници.
Турция спря износа от региона на 25 март след арбитражно решение на Международната търговска камара, което нарежда на Анкара да плати на Ирак щети в размер на 1.5 млрд. щ. долара за неоторизиран експорт от полуавтономния Иракски Кюрдистан между 2014-а и 2018-а. По петролопровода се изнасят около 75 хил. барела дневно федерално черно злато.
Ограничените финанси на КРУ са пострадали сериозно от липсата на петролни приходи, твърдят два пожелали анонимност източника. Загубените постъпления от спрения петролен експорт се оценяват от експерти на агенция „Ройтерс“ на над 850 млн. щ. долара на базата на дневен износ на 375 хил. барела, отбива в цената на суровината спрямо сорт „Брент“ и 31-дневното прекъсване.
Багдад и Ербил – столицата на полуавтономния кюрдски регион – подписаха временно споразумение на 4 април за възстановяване на петролния износ от Северен Ирак, но това така и не се случи заради нови забавяния, предизвикани от несъгласие на двете страни по някои аспекти от сделката.
Турция, от своя страна, също искала да преговаря с Багдад за сумата от 1.5 млрд. долара, която трябва да плати по арбитражното дело, твърдят добре информираните източници. И допълват, че Анкара иска да разреши и втория арбитражен иск за неоторизирани петролни потоци от 2018-а насам преди да ги възстанови. Преговорите с Турция обаче са спрени временно заради предстоящите избори за президент на страната на 14 май.
