Паричният комитет на Федералния резерв реши на 3 май да качи лихвените проценти с нови 25 базови пункта и да се въздържи от нови лихвени повишения, за да даде време на официалните власти да оценят пораженията от последните фалити на местни регионални банки, да изчака разрешение на политическата криза около дълговия таван на страната и да проследи развитието на инфлацията. Това е нов стадий от стратегията на американските централни банкери за управление на процеса на възстановяване от пандемията от КОВИД-19 и вероятно финално лихвено увеличение от сегашния цикъл за затягане на паричната политика с повишено внимание към рисковете за националното стопанство. В резултат на взетото от американските парични стратези с пълно единодушие решение базовата краткосрочна лихва (оувърнайт) ще се движи в диапазона 5.00-5.25 процента. То е десетото поредно повишение на щатските лихви от март 2022-а насам.
В официалното изявление след приключването на двудневното си съвещание на 3 май паричните стратези на Федералния резерв вече не споменават, че може да се наложат по-нататъшни увеличения на лихвите и посочват единствено, че ще следят публикуваните фундаментални данни, за да преценят дали лихвените равнища ще са подходящи. За да определят степента, до която ще е целесъобразно допълнително затягане на политиката, американските централни банкери ще изучават поведението на икономиката, инфлацията и финансовите пазари през идните седмици и месеци. Това в никакъв случай не гарантира, че Федералният резерв ще остави лихвите без промяна на следващото си редовно съвещание за паричната политика през юни, защото в изявлението се отбелязва, че „инфлацията остава висока“, а разкриването на работни места „продължава на пълни обороти“.
На пресконференцията след края на заседанието на щатските парични стратези банковият председател Джеръм Пауъл подчерта, че той и колегите му все още смятат инфлацията за прекалено висока и че силният ценови натиск остава повод за притеснение за централната банка. Поради което, допълни Пауъл, е прекалено рано да се отсече, че възходящия лихвен цикъл е приключил. Той увери, че банкерите „са подготвени да направят повече“ лихвени повишения, ако се наложи, и че с колегите му не са решили да направят лихвена пауза на съвещанието през идния месец, като конкретните бъдещи стъпки ще се предприемат отделно на всяко следващо събиране.
Основната лихва на Фезералния резерв вече е грубо същата както в навечерието на финансовата криза преди 16 години и е на равнище, което през март мнозинството официални представители на Федералния резерв посочиха като „достатъчно рестриктивно“ за връщане към целевата инфлация. В момента тя е над двойно по-висока от целевите 2% годишно.
Икономическият растеж на Съединените щати остава скромен, но „последното развитие на събитията вероятно ще затрудни достъпа на домакинствата и на бизнеса до кредитиране и ще влоши икономическата активност, наемането на работна ръка и инфлацията“, посочват централните банкери. Те визират рисковете от последните фалити на няколко щатски банки и разправиите между републиканците в Конгреса и президента демократ Джо Байдън за лимита на дълга, които възпират Федералния резерв да продължи да затяга още финансовите условия.
Този обрат е отразен и в котировките на лихвените фючърсни контракти, които оценяват шанса за лихвен ръст през юни на 2 процента. Борсовият индекс S&P 500 пък се люшкаше между печалби и загуби докато Паул отговаряше на зададените въпроси след края на съвещанието на Федералния резерв и приключи сесията си на 3 май със спад от 0.7 процента. Фактът, че фондовият пазар среща затруднения да прецени накъде да поеме оттук нататък, е индикатор, че решението на ентралните банкери вече е отчетено в цените.
