„Синдикатите в България винаги сме подкрепяли процеса по присъединяване на България към еврозоната. Влизането в нея ускорява икономическата и социалната конвергенция на страната членка и ръстът на доходите е видим.“
Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров при откриването на дискусията “Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната”, която бе организирана от Икономическия и социален съвет на Република България.
Тя се проведе днес (9 май) в Гранитна зала на Министерския съвет с участието на представители на синдикатите, работодателските и гражданските организации, институциите, които имат отношение към процеса на присъединяването.
Официални приветствия отправиха председателят на Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС) Зорница Русинова, председателят на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов, зам.-министърът на финансите Методи Методиев. Към приветствията се присъедини и подуправителят на Българска народна банка и ръководител на управление “Банково” Нина Стоянова.
Сред лекторите в конференцията бе главният икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИО) Любослав Костов. Присъстваха и лидерите на Синдиката на българските учители Янка Такева, на Синдиката на железничарите в България Петър Бунев, на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев, вицепрезидентите на КНСБ Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, националните секретари Марина Ставрева и Александър Шопов.
Целта на дискусията бе организаторите й да представят актуалното развитие на нормативната база и техническата готовност на страната ни в процеса по присъединяването. Идеята им бе да обсъдят ключови въпроси и да се чуе опитът на вече присъединили се страни, като за целта се включиха представители на синдикатите и работодателските организации в Хърватия, Литва, Латвия и Естония.
Президентът на КНСБ бе модератор на панела, който се фокусира върху процеса и добрите практики в Прибалтийските държави и последната присъединила се към еврозоната страна – Хърватия.
Димитров посочи, че страната ни трябва да почерпи от опита им по отношение на въвеждането на еврото. Той представи таблица с данни за средната работна заплата в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в еврозоната:
През 2015 г. Литва влиза със средна работна заплата от 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро.
В Латвия средната работна заплата продължава да се повишава, а в Естония за десет години ръстът е близо 85 процента.
Димитров изрази надежда да България да приеме еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната – поне 1000 – 1100 евро.
Той подчерта, че фактите са категорични – доходите растат при влизане в еврозоната. Допълни и, че ще има някои стоки, които ще поскъпнат, но не може това да е байрякът, който се вее.
Президентът на конфедерацията акцентира върху важността на информационната кампания за еврото, която трябва да се справи с внушенията и заплахите с Торбалан и да убеди хората в България за ползите.
Пламен Димитров бе категоричен, че е от изключителна важност да овладеем ценовите равнища на справедливите им нива, а не на спекулативните, особено на стоките от първа необходимост.
Той апелира страната ни да има ясна позиция и да участва в дискусиите за изработване на правилата за икономическото управление на Европейския съюз, особено тези, свързани с бюджетния дефицит.
“Нека да се опитаме да влияем върху тези процеси, освен да ги констатираме,“ призова Димитров.
По думите му България няма ясна позиция по въпроса можем ли и следва ли заедно с други държави да поискаме гъвкавост по отношение на трите процента дефицит.
Той попита и защо отличници като България, Естония на съотношението дълг към БВП не могат да предложат и да наложат полза и за тях, когато по една или друга причина временно ни се налага отклонение от тези три процента дори и в годината преди влизането в еврозоната.
„Не казвам, че трябва да имаме по-голям дефицит от три процента, но когато се обсъждат правилата, ние трябва да участваме активно в дебатирането им – трябва да си извоюваме такова право“, добави той. Президентът на КНСБ завърши с това, че ако България може да влияе на тези процеси, сигурно ще убеди повече граждани, че еврозоната се отнася справедливо и към бъдещите държави членки.
По време на дискусията с представителите на Прибалтийските страни Димитров посочи, че е важно да се чуе опитът им, особено на Литва, която също имаше Валутен борд до въвеждането на еврото.
От страна на Литва думата взе Инга Ругиниене, президент на Конфедерацията на синдикатите в страната. Тя сподели, че по време на членството в еврозоната заплатите са се увеличили няколко пъти. Ругиниене подчерта, че към днешна дата минималната заплата в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро. Очакванията са, че през 2024 г. минималната и средната заплата още ще нараснат.
По думите на синдикалистката от Литва така ще се постигне баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите. Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.
Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, припомни, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Европейския съюз. Тя обясни, че въпросът не е бил “дали”, а “кога”. Степина подчерта и че формалната подготовка за членството в еврозоната е започнала още в края на 2005 година. Тя посочи, че гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен.
Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия, припомни, че страната им се присъединява на 1 януари 2023 г. към еврозоната и Шенген. Тя подчерта, че това е направило страната й част от Европейския механизъм за стабилност. Летунич обясни, че още преди това икономиката им е била обвързана с еврото в значителна степен. Тя даде пример, че почти 60% от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, като 75% от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро още преди присъединяването. Летунич допълни и че около 75% от външния дълг на Хърватия е деноминиран в евро.
Съветничката на хърватския премиер подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната. Тя посочи, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка са представили евростратегията.
По време на дискусията от Комисията за защита на потребителите посочиха, че заради правото на информиране всички цени ще са с двойно обозначаване – в лева и евро. Това ще бъде в сила половин година преди и една година след въвеждането на еврото. Предстои и разяснителна кампания, както и такава за проследяване на цените на 100 вида стоки и услуги.
