Европейската комисия ревизира нагоре прогнозата си за инфлационната перспектива на еврозоната и предупреди за „устойчиви предизвикателства“, въпреки че призна стабилността на икономиката на региона. Посочвайки силата на ценовия натиск, официалните представители на Европейския съюз повишиха до 5.8% предвижданията си за ръста на потребителските цени през тази година и до 2.8% през 2024-а вместо досегашните очаквания, съответно за 5.6% и 2.5% ръст. Завишени са и прогнозите за икономическия растеж.
Ключови за по-високата инфлационна перспектива са трите тримесечия на увеличения от по 1% на оценките на ЕК за т. нар. базова инфлация, която не отчита елементите с най-високи колебания като храните и енергията. Нейният ръст ще надхвърли този на общия инфлационен индекс както през тази, така и през идната година, по оценка на Брюксел.
Тези предвиждания илюстрират за последен път предизвикателствата пред паричните стратези на Европейската централна банка. Те вече повишиха базовите кредитни разходи с 375 базови пункта в опит да укротят инфлацията и вероятно ще престанат да следват Федералния резерв, предвиждайки още лихвени повишения заради опасенията, че ценовият подем ще продължи по-дълго.
„Базовата инфлация ще намалява постепенно, защото маржът на печалбите ще абсорбира по-високите работни заплати и по-стриктните финансови условия ще бъдат ефективни за охлаждане на потреблението“, декларира ЕК на 15 май. Експертите допълват, че „упорито високият ценови натиск в сектора на услугите в съчетания с бавното охлаждане на напрежението при храните и стоките се очаква да поддържа завишена базовата инфлация“.
Новата прогноза на Брюксел за увеличението на общия ценови индекс през тази година е с 50 базови пункта над очакванията на ЕЦБ, публикувани през март. А за идната година е с 0.1% по-нисък.
По отношение на икономическия растеж, еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони посочва в официално изявление, че „благодарение на целенасочените усилия за засилване на енергийната сигурност, забележително стабилния пазар на труда и отслабването на ограниченията в доставките, блокът на еврото е успял да избегне зимната рецесия и има потенциал за скромен подем“. БВП на региона се очаква да се увеличи с 1.1% през 2023-а и с 1.6% през 2024-а – малко над предишните прогнози и за двете години. Не се предвижда рецесия за нито една държава от еврорегиона в този период. Единствено икономиката на Естония ще отчете годишен спад от 0.4% през 2023-а, а от страните на ЕС – само БВП на Швеция ще намалее с 0.5 процента. Тези резултати са по-добри от предишните предвиждания на Брюксел, въпреки че включват спад от 1.1% през текущата тримесечие.
Джентилони обаче предупреждава, че по-добрата перспектива за растеж не трябва да е повод за успокоение, защото „рисковете продължават да са прекалено болезнени, а бруталната руска инвазия в Украйна хвърля сянка на несигурност върху икономическата перспектива“.
