Злополучното вписване на българите в македонската конституция стана причина за сериозен раздор сред политиците в Скопие. Вместо съседите да се възползват от факта, че България свали ветото, да започнат преговори с Европейския съюз и да се придвижат по „бързата лента“ към благата на Общността, те все по-здраво се оплитат в собствените си битовизми и интриги на махленско ниво.
По стария и изпитан стандарт от епохата на Студената война, за да се усеща жив и жизнеспособен, на социалистическия лагер му беше необходим „смъртоносен враг“. Накрая, вместо светлото комунистическо бъдеще да ощастливи седемте континента на Земята, а червеното знаме да плющи на двата полюса и на Еверест, през 1989 г. соцлагера капитулира без дори пушка да пукне и се разпадна така, сякаш никога не го е имало.
Постният наратив за
населената с татари и фашисти вражеска България,
не играе в полза на обикновените граждани на Северна Македония, защото обърква единствено тяхната вътрешна политика. И ще е така, докато Скопие не пребори срещу собствените си комплекси и не сложи край на отдавна демодираната и изпразнена от съдържание антибългарска пропаганда.
Македонският българин Христо Пендиков, секретар на местния клуб „Цар Борис III”, бе пребит на 19 януари вечерта от професионален състезател по източни бойни изкуства. В същото време нападаха и рушаха български културни клубове, които последствие бяха затворени.
На 14 юни
в Струга бе пребит Бекир Кадриески,
ръководил местния културен клуб „Шемето“.
Още същия ден от външното ни министерство обявиха, че служител на генералното ни консулство в Битоля е изпратен в Струга, който да изясни всички обстоятелства около инцидента.
А в четвъртък министерството привика посланика на Северна Македония у нас Агнеза Руси-Попоска. На срещата генералният директор по европейските въпроси Славена Гергова
съвсем недвусмислено е поискала
компетентните власти в Скопие да предприемат бързи действия за решаване на случая. А в прессъобщението си, външното министерство обяви, че „България очаква конкретни резултати и по останалите инциденти с българи и техни сдружения в Северна Македония“.
Ден по-рано македонското външно министерство призова „за въздържане от предварителни квалификации до пълното изясняване на случая“ и допълни, че
със заподозрения за нападението А. Н. от Велеща
е „извършена служебна беседа и е уведомен прокурор“.
Трябва да се признае, че на правителството на Димитър Ковачевски никак не му е лесно. То хем трябва да запази подкрепата на македонците, хем трябва да придвижи страната към ЕС като впише българите в конституцията, хем е длъжно да разсее насажданата от десетилетия опорка менте, че
България е исторически неприятел.
В основния закон на Северна Македония трябва да бъде вписан и българския етнос, като това е основното изискване на София, за да може Скопие да започне реални преговори за членство в ЕС. Конституционните промени обаче изискват мнозинство от две трети, което на този етап е невъзможно – заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО – ДПМНЕ.
В началото на седмицата премиерът Димитър Ковачевски зорлем предложи на ВМРО-ДПМНЕ вариант за изход от задънената ситуация – или те влизат в управлението, или преразглеждат позицията си и всички отиват на предсрочни избори.
Ковачевски дори отиде още по-напред – предложи на опозиционния лидер Християн Мицкоски
да поеме премиерския пост,
за да бъдат приети конституционните поправки за вписване на българите и още пет „части от народи“.
ВМРО-ДПМНЕ обаче отказа „да участва в игрите на премиера“ и заяви, че „поста министър-председател нито му е в джоба, нито е този, който го дава или взема“. Така опозицията си изми ръцете, като остави правителството без изход.
Ковачевски не може да направи рязък ход, защото според последното проучване 65% от македонските граждани (и 80% от етническите македонци)
отхвърлят конституционните промени.
В същото време заинтересовани политици разпространяват фалшива информация, че дори да впишат българите в конституцията, България ще постави нови условия на Скопие и пак ще попречи на Северна Македония да влезе в Европейския съюз.
Тези опасения са съвсем неоснователни, защото освен вписването, налице е още едно условия – да се спазва Договора за добросъседство.
Освен това политиците в Скопие все повтарят, че преговарят с Брюксел, а не със София. Тогава от какво се притесняват,
след като не ни смятат за някакъв фактор
и говорят за нас с пренебрежение?
Вътрешните политически борби в Скопие не са наша работа. За нас е важно съседите да започнат да изпълняват ангажиментите, които са поели и за чието спазване Брюксел зорко ще бди.
Не по-малко важно за нас е и как ще бъдат наказани виновните за нападенията срещу българи – със строго мъмрене или както трябва – с ефективна присъда и реален затвор.
Ако македонските политици пък не се освестят навреме и не признаят, че всенародната ненавист към България вреди единствено на тяхното здраве, ами…
„Когато Господ иска да затрие някого, най-напред му взима акъла!“ Древен народен мъдрец го е казал, не ние…
