Преданието гласи, че освен примера за вредата от разцеплението с оня сноп пръчки, хан Кубрат завещал на синовете си още нещо. Той им казал, че е по-добре да си в голям сноп, отколкото сам. „Не бъдете тъпа селска пръчка”, били точните му думи. Историци смятат, че е имал предвид Еврозоната и пълноправното членство на България в нея.
За радост, като че ли ще послушаме Кубрата. Все повече българи подкрепят въвеждането на еврото и очакват положителни ефекти от това за себе си. Резултатите са от последното проучване на „Евробарометър“, посветено на обществените нагласи към единната европейска валута в страните членки извън еврозоната.
Данните поставят България в добра светлина. Според тях 21% от хората у нас са „напълно съгласни“ с въвеждането на еврото, което представлява скок с 8 пункта. Двайсет и осем на сто са „съгласни“, или с 3 пункта по-малко спрямо миналата година. Двайсет и два процента, или със 7 пункта по-малко, са „против“, а 28% са „напълно против“ еврото, като делът им расте с 2 пункта.
В сравнение с проучването от 2022 г., в нашата страна се наблюдава увеличение и на дела на респондентите, които се чувстват „много добре информирани“ за еврозоната – ръстът е до 21%, което представлява скок с 6 пункта.
Във всички държави, с изключение на Румъния, поне половината от анкетираните се чувстват информирани – 60% в Унгария и България, 58% в Полша, 55% в Чехия и 50% в Швеция. В Румъния едва 41% смятат, че са информирани за еврото.
Българите доказват това и на практика – все повече от тях дават верен отговор на въпроса колко страни са част от еврозоната. За жалост, делът не е висок – само 37% (ръст със 7 пункта) знаят, че в еврозоната влизат 20 държави.
Мнозинството от анкетираните вярват, че България ще приеме еврото в следващите пет години. Става дума за 62% или скок с 5 пункта спрямо миналогодишното проучване.
Същевременно 60% продължават да вярват, че въвеждането на еврото ще увеличи цените (спад с 8 пункта спрямо 2022-ра). Но пък според „Евробарометър“ се засилва мнението, че цените ще се запазят стабилни.
И всичко това става на фона на шумотевицата около предложението на „Възраждане“ за провеждането на референдум против еврото.
Впрочем законът е дал възможност да се прередактира въпроса, в случая: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.
Според доц. Наталия Киселова, която ги разбира тези работи, „Народното събрание има няколко варианта за действие. Първият е да приеме предложеният въпрос без да се намесва в редакцията, вторият е да го отхвърли, какъвто случай досега не е имало.
Възможно е и да се предложи да се промени срока за приемане на еврото – редакция на текста на референдума. НСИ и Евростат ще преценят кога България е достигнала нужните икономически показатели за приемане на еврото. Ако Народното събрание одобри да се проведе референдум, ПП–ДБ ще оспори пред Конституционния съд това решение. Ако откаже, „Възраждане“ и ИТН ще сезират КС за отказа. И в двата случая се отива пред Конституционния съд, но ако има прието решение, съдът ще трябва да се произнесе в едномесечен срок, а във вторият случай процедурата може да прехвърли повече от година“, обясни доц. Киселова.
„При редактиране на въпроса вече може да се мисли за постигане на икономическите критерии. Ето го един бъдещ дебат – в кой момент България ще има определен процент от доходите спрямо средния за еврозоната, подходящ за влизане в нея?“, допълни тя.
Юристът Атанас Кирчев пък е твърдо убеден, че референдумът за запазване на лева е категорично противоконституционен. По думите му „Ще се стигне до сезиране на Конституционния съд, който ще вземе предвид това, че един евентуален референдум, който да отложи приемането на еврото, би променил една международно уредена процедура“.
Е, стига толкова притеснения. Евробарометът ни дава крила-а-а-а!
