Месеците на вербални атаки срещу Централната банка на Израел и на председателя й Амир Ярон от членовете на дясното правителство на премиера Бенджамин Нетаняху достигнаха своята кулминация с безпрецедентна намеса в паричната политика на страната. Критиките се сипят успоредно с масовите протести срещу плановете на управляващата коалиция да ореже правомощията на съдиите. Много икономисти вече се страхуват, че Централната банка на Израел ще е следващата мишена на Нетаняху и компания.
Ярон е към края на петгодишния си мандат, но няколко министри вече го нападат като един от тях дори го е нарекъл „дивак“, който е саботирал икономиката и трябва да бъде уволнен. Членовете на новата коалиция са взели на мушка влиянието на централните банкери върху лихвената политика. Което противопоставя Ярон – назначен начело на институцията от Нетаняху и бивш професор по финанси в „Уортън“ – на части от правителството, които настояват все по-гласовито паричната политика да устройва популистките им цели.
„Бенк ъф Израел“, подобно на много други централни банки, качи рязко лихвените проценти от началото на 2022-а, за да се пребори с набиращата скорост инфлация и базовата лихва на Израел нарасна от почти 0% до сегашните 4.75 процента.
Ако правителството надделее, израелските активи ще попаднат под още по-силен натиск. Шекелът загуби около 3% от пазарната си оценка през тази година, а деноминираните в щатски долари израелски облигации са сред най-зле представящите се в групата на развиващите се държави, по данни, събрани от агенция „Блумбърг“.
Политически наблюдатели се опасяват, че институциите, които кабинетът смята за прекалено независими, ще бъдат отслабени. Те посочват, че всичките десет досегашни банкови управители са били професионалисти без определени политически пристрастия и това трябва да се запази и в бъдеще.
През десетте години след като Стенли Фишер напусна шефското място на „Бенк ъф Израел“, за да наследи Джанет Йелън като заместник председател на Федералния резерв, Израелската централна банка се грижеше за икономика в растеж и с политически имунитет, което бе основната причина националната валута да се засилва към зелените пари от 2012-а. Тази стабилност обаче започва да се разклаща след като кабинетът на Нетаняху реши да реформира съдебната система, с което постави независимостта на институциите в центъра на публичния дебат.
Междувременно, няколко седмици след като правителството дойде на власт в края на 2022-а, Ели Коен – бивш министър на икономиката, който сега ръководи израелската дипломация, критикува повишението на лихвите и обвини централните банкери, че тормозят ипотечните длъжници. Министърът на комуникациите Шломо Карай обяви, че банковия шеф се е откъснал от действителността и предложи той да бъде заместен от робот. Председателят на икономическата комисия на Кнесета Давид Битан пък каза, че правителството е под контрола на централната банка и затова няма възможност да служи на хората.
Премиерът Нетаняху, който поддържа независимостта на „Бенк ъф Израел“ и порица епитета „дивак“, има само няколко месеца да реши дали да остави Ярон начело на институцията за втори мандат или да избере някой друг да го смени. Въпросът е доста сложен, защото, освен нужната квалификация следващият банков лидер трява да има и як гръбнак. Това назначение може да засегне кредитния рейтинг на Израел и инвеститорите и банките държат под око развоя на събитията.
Независимостта на централните банки е оспорвана в ред държави – от Бразилия до Турция, защото политиците вземат на мушка паричните стратези, чиито приоритети са в разрез с техните и с обещанията за електората. Дори в Съединените щати, по време на управлението на Доналд Тръмп, бившият президент често порицаваше шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл, че не е орязал достатъчно агресивно лихвените проценти.
В Израел посегателството срещу централната банка придоби формата на политически атаки и законодателни маневри, които могат да повлияят на лихвите. През юни правителството притисна Ярон да приеме закон, според който той трябва да задължи банките да начисляват минимален лихвен процент на текущите сметки след консултации с финансовия министър. Ярон успя да отложи мярката като написа остро писмо до Нетаняху, че „тя представлява много сериозен удар върху независимостта на „Бенк ъф Израел“ и възможността й да управлява паричната политика“. След което председателят на финансовата комисия на Кнесета Моше Гафни, който не успя да прокара закон, ограничаващ лихвените проценти за самотните собственици на жилища, обяви, че централната банка е започнала да злоупотребява и парламентът трябва да се намеси. Финансовият министър Безалел Смотрич пък атакува заместник на Ярон и направи твърде необичайното изявление, че ще упражтява личен надзор върху него.
Самият Ярон – изявен критик на правната реформа, обяви, че ще реши до септември дали изобщо ще иска да кара втори мандат. Той предупреждава, че правителственият натиск ще се отрази негативно на икономиката и посочва „прекаленото обезценяване“ на шекела и слабите резултати на акциите на израелските компании.
Нетаняху не споделя плановете си. Ако реши да смени Ярон, имената, които се спрягат в местните медии, включват Ави Симчон – шеф на Националния икономически съвет, работещ под шапката на офиса на премиера – и Яхели Ротенберг – генерален одитор във финансовото министерство. И двамата са смятани доверени хора на Нетаняху.
Междувременно, международната рейтингова агенция „Мудис инвестърс сървис“ предупреждава, че евентуално влошаване на управлението и институциите на Израел поставя под заплаха държавната кредитна оценка на страната от „А1“ – петата по сила от инвестиционната скала.
