Седмицата донесе добра новина на ползвателите на банкови услуги, което означава почти всички българи. Парламентът реши в четвъртък (27 юли) да сложи край на заплатите в плик и прие да не се плащат такси за обслужване и теглене от базова сметка, в която постъпват трудови възнаграждения. За целта беше променен Законът за платежните услуги и системи, което стана в рамките на второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. Предвижда се разпоредбите да влязат в сила от 1 септември.
В бъдеще фирмите с над 100 наети лица ще превеждат възнагражденията им само по банков път, като изключение ще се прави за хората, наети на еднодневен трудов договор. Сметката за основни операции се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват заплати, но
разпоредбата няма да се прилага за теглене на суми
чрез банкомат и ПОС терминал, различни от обслужващата банка.
При обсъждането на законпроекта обаче отпадна обаче идеята на финансовия министър Асен Василев ресторантьорите и кетъринг фирмите да плащат на служителите си само по банков път, независимо от броя на персонала. Освен това те си запазват по-ниската ДДС-ставка от 9% до края на 2023 година. Аргументите за това не станаха ясни, въпреки че заявената цел беше изсветляване на сивия сектор.
С други думи – за пореден път стана ясно, че независимо от това какви ги вършат,
бг-ресторантьорите си остават защитен вид.
Идеята за базови сметки за заплати изглежда обедини повечето депутати, с изключение на тези от БСП, които заподозряха, че от тази мярка ще спечелят само банките – заради таксите. Асен Василев им обясни, че е разговарял с ръководствата на банките и е постигнато съгласие да бъдат поставени банкомати във всички населени места и при тегленето на минимална заплата да не се начисляват такси. Той отбеляза, че
инициативата за таксите е била подета от самите банки.
Въпросът е ще има ли наистина достатъчно банкомати в малките населени места, защото в момента на много места, като изключим София и големите градове, достъпът до банкомати е труден. Наскоро бях в Своге, където има банкомати на четири банки, но няма на тази, която използвам. Това означава, че ще изтегля от друга банка и ще ми бъда начислена такси.
В същото време тенденцията е банкоматите да намаляват, нищо, че сега ръководствата на банките твърдят, че поставят нови. Намаляването им през последната половин година с 1000 броя, според статистиката на БНБ, се обяснява с това, че тяхното поддържане е по-скъпо, а все повече
търговци и институции въвеждат ПОС-терминали,
улесняващи разплащанията.
Другото сериозно опасение е, че банките могат да се възползват от ситуацията и да вдигнат драстично таксите за теглене с карта на друга банка от техен банкомат. Някои от тях и сега искат за справка наличност по сметка от банкомат 60 стотинки – колкото кафе с мляко от вендинг машина.
Тези подозрения не са черногледство, а лош опит от годините, в които банките въвеждаха какви ли не такси, включително и „Поддържане на сметка“.
По официални данни на БНБ, банките в милата ни татковина
събират около 100 такси и техни разновидности.
Плащанията за основни операции са само 25 на брой и за тях централната банка събира данни като два пъти годишно обявява техния среден размер.
Явно моделът им работи добре, защото – пак по данни на БНБ от края на юни – за петте месеца на 2023 г. печалбата на българските банки е нараснала със 73% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 1.3 млрд. лева. Това е с 564 млн. лв. повече спрямо финансовия им резултат в края на миналия май.
Да се надяваме, че приетата мярка ще има добър резултат и банките ще изпълнят обещанията си да обезпечат достъпа до банкомати.
