Американският президент Джо Байдън направи множество медийни изявления тази седмица, посветени на политиката му за справяне с климатичните промени. Преди броени часове той издаде специална Декларация за бедствие във връзка с опустошителните горски пожари на Хавайските острови, отнели живота на над 50 души, като обеща, че там ще бъде изпратено всичко необходимо, за да се помогне за възстановяването на хората и природата.
Във вторник, 8 август, американският президент бе застанал пред Големия каньон в Аризона и рекламираше екологичната си политика, докато подписваше указ за обявяването на нов национален природен паметник в района. Става дума за 900 000 акра земя, за които Байдън даде уверение, че ще ги защитава от добива на уран.
При обиколките си в други щатове, които в момента са връхлетявани от горещи вълни в най-топлото лято в историята, президентът свърза екстремните температури с климатичните промени.
„Предстои още много работа в борбата срещу екзистенциалната заплаха от изменението на климата“, обяви президентът в речта си, посветена на новия национален паметник. След това добави ,че ще бъде направена инвестиция в размер на 44 милиона долара за устойчив климат в подобни своеобразни резервати, които ще дойдат благодарение на неговото значимо постижение – Законът за намаляване на инфлацията (IRA) от 2022 година.
Ден по-късно, на 9 август, за „Weather Channel“ Байдън обясни, че е обявил изменението на климата за национална извънредна ситуация – нещо, на което настояват много активисти в областта.
По-късно същия ден Байдън посети най-големия град в щата Ню Мексико – Албъкърки по време на първа копка на разширяването на парк с ветрогенератори. Той не пропусна да отчете своята заслуга, както и тази на IRA за производствения бум на чиста енергия.
Джо Байдън често е критикуван както от републиканците, които искат неговото отстраняване, така и от екоактивистите, които смятат, че това, което прави, не е достатъчно за подобряването на ситуацията с климатичните промени в Щатите.
Това е причината Байдън да се е заел така енергично да популяризира постиженията си в областта на климата – именно за да опровергае скептичните твърдения. „Washington Post“ цитира проучване, проведено от университета в Мериленд, според което 57% от американците не са съгласни със заслугите на президента, но останалите 43% смятат, че те са налице.
Да ги припомним…
Когато президентът подписа IRA, преди една година, тя включваше 369 милиарда долара за борба срещу климатичните промени за период от 10 години. Това е най-голямата инвестиция на САЩ в борба с глобалния проблем, включваща субсидии за чиста енергия, потребление и производство на електрически автомобили.
Освен това се пишат нови разпоредби за по-голяма енергийна ефективност на всякакви неща – от превозните средства до газовите печки. Затягат се правилата срещу замърсяването на въздуха и се създават нови, ограничаващи емисиите на въглероден диоксид от електроцентралите.
След като САЩ се присъединиха отново към Парижкото споразумение за климата при встъпването в длъжност на Байдън, Вашингтон пое активна роля в преговорите на световно ниво за неговото изменение с убеждаване на други големи замърсители като Китай да направят всичко по силите си, за да намалят емисиите на метана, мощния газ, който затопля планетата.
В същото време еколозите разкритикуваха администрацията на президента заради това, че одобри някои предложения за сондиране за нефт и газ в морски райони и в чувствителни зони, като противоречивия проект „Уилоу“, на северния склон на Аляска, въпреки обещанията на Байдън, дадени по време на предизборната му кампания, че ще прекрати концесиите за добив на изкопаеми горива.
От администрацията на Байдън се защитават с аргумента, че по отношение на „Уилоу“ те не са имали правни основания, за да реагират, но според някои правни експерти това е било възможно.
Друг „грях“ на Байдън, с който разочарова климатичните активисти, бе, че подкрепи увеличаването на износа на природен газ, за да помогне на Европа да спре да купува руски газ.
Консерваторите също се ядосаха заради поведението на Байдън. Когато американският президент встъпи в длъжност, той временно отмени няколко нови договора за добив на нефт и газ и отмени проекта за тръбопровода „Keystone XL“, който щеше да доставя нефт от канадски битуминозни пясъци до рафинериите в Съединените щати. Така републиканците в Конгреса и водещи фигури в петролната и газовата индустрия го обвиниха, че той носи отговорност за скока на цените на петрола по време на икономическото възстановяване от пандемията.
Но дали имат в действителност основания?
В понеделник, 7 август, Американската асоциация за чиста енергия представи своя годишен доклад. От него става ясно, че година след приемането на IRA вече са направени капиталови инвестиции във възобновяема енергия в размер на над 270 милиарда долара – повече, отколкото през предходните осем години взети заедно. Става въпрос за над 200 проекта за чиста енергия и повече от 100 000 нови работни места. Новият закон IRA получава 39% одобрение и само 20% неодобрение, а останалите 41% нямат мнение. Този висок процент на липса на отношение се дължи на факта, че по-голямата част от американците изобщо не са чували нищо за закона.
Въпреки че малка част от обществеността е запозната с отделните разпоредби на IRA, всяка от тях, сама по себе си, е доста популярна. Сред тях са по-големи кредити за закупуване на слънчеви панели, електрически превозни средства и термопомпи, както и за производство на слънчеви панели и вятърни турбини. Всяка от тези мерки се радва на подкрепата на поне 50% от американските граждани.
Това дава надежда на Джо Байдън, че популяризирането на политиката му срещу климатичните промени в медиите ще повиши не само информираността на гражданите за нейните отделни компоненти и тяхната ангажираност в справянето с проблема, но и ще ги настрои положително в навечерието на кампанията му за преизбиране.
Венемира Мачева
